„Изселване на щъркели“ от Уалид Набхан (изд. „Парадокс“, преводач: Михаил Вапирев) разказва от първо лице историята за палестинец на име Набил, който е прекарал целия си живот извън родната си страна. Израстването му, неразривно свързано със съдбата на Палестина и целия арабски свят, преминава в опити да намери обяснение за развоя на събитията в Близкия изток, особено след Шестдневната война, която съвпада с рождението му.
Прочетете откъс от книгата при нас.
На 6 октомври 1973 г. баща ми неочаквано се върна от чужбина и отиде за новото радио, което ние го карахме да вземе, след като беше счупил кафявото ни радио няколко дена след моето и на близначката ми раждане през 1967 г. (По някаква странна причина са ме нарекли Набил, което означава „благороден“. Нарекли сестра ми Накса, което на арабски означава „дращя“. „Удар“. „Падение“. Трагична история. На иврит това се споменава като Милхемет Шешет Хаямин – Пикът на Шестдневната война. И им е отнело шест дни, тъй като оборудването и танковете на израелската военна машина от онова време са се нуждаели от толкова време, за да завладеят този огромен участък земя. Ако технологиите по онова време го позволяваха, щяха да се претърколят през земята много по-бързо и вероятно щяхме да слушаме за Пика на Еднодневната война или Сутрешната, или Следобедната война. Беше също така известна и като Ħarb Ħużajran. Юнската война. Войната на шестте, в която тези шест израелски войски взеха Синайския полуостров и ивицата Газа от Египет, и Западния бряг, включително Йерусалим от Йордания, и Голанските възвишения от Сирия. И не завзеха Кайро, Дамаск и Аман заради натиск от останалата част от света.)
Той веднага включи новото радио на „Гласът на Лондон”, защото след онези отявлени лъжи, разпространявани от Ахмад Саид по време на войната от 1967 г., никой вече не вярваше на арабските радиостанции. Един плътен глас от Лондон съобщи, че около два часа следобед на Йом Кипур, ден на пост и покаяние за евреите, най-святия им ден в годината, който по стечение на обстоятелствата се пада на десетия ден от Рамазан за арабските мюсюлмани, египетските и сирийските войски предприели изненадващо нападение срещу военните бази в Синай и Голанските възвишения, които Израел беше спечелил от тях през онези зрелищни шест дни. Този плътен глас продължаваше, като каза, че първите съобщения сочат, че египетските войски са успели да преминат Суецкия канал и да влязат в Синай, след като са пробили отбранителната линия Бар Лев, докато сирийските войски са напреднали в един от окупираните градове на Голанските възвишения.
– Какво е това? – неочаквано проговори баща ми. – Какво е намислил тоя педал?
И когато го попитах какво е това педал, той ми каза:
– Педалът заменя честта си за кресло.
Той имаше предвид Ануар Садат, египетския лидер, който извади страната от кипящото със социализъм гърне, само за да я хвърли в горещия американски тиган. И за да покаже лоялността си към новия си господар, в рамките на една седмица той изгони хиляди руски експерти, след като разкри тяхното присъствие пред американците и така насочи най-голямата арабска страна в ръцете на чичо Сам, който чакаше с отворени обятия да хване едрата риба, която нетърпеливо влезе в мрежата му, със съзнанието, че подаянията от чичо Сам са по-вкусни и по-питателни от тези на руските социалисти. Но после, след като изядохме храната на Хенри Кисинджър, започнахме да страдаме от нов щам диария, от който страдаме и до днес.
– Когато най-голямата риба разтвори краката си, какво ще направят останалите? Какво очакваш от един вълк като Кисинджър – чух веднъж някой да казва на улицата. Не знаех, че Кисинджър има страхотен успех в назначаването на диктатори: изглежда, че имаше сериозна репутация в Южна Америка. Последвалите години показаха ясно как и защо арабските нации никога не се възстановиха от тази диария, причинени от клизмите на господин Кисинджър.
В тази изненадваща война американците разгърнаха ескадрили в небето, за да снабдят Израел с въоръжение, защото, докато Египет беше все още под крилото на руснаците, те можеха да се бият с тях чрез посредници, което означава глупаци, както правеше и Бог.
След няколко дни везните се наклониха в обратна посока срещу двете арабски армии. Арабските държави от Персийския залив използваха проклетия нефт като политическо оръжие за първи и последен път; те намалиха производството на петрол с пет процента и предизвикаха онази прословута позорна криза от 1973 г.
Кисинджър, който беше специален пратеник за региона, прекара тези три седмици в пътуване насам-натам като совалка. Насам и натам. Или натам и насам, докато накрая той не убеди трите армии да престанат да се бият и обяви, че са победили, като имаше предвид, че и трите са победители. Само Кисинджър може да обясни как и трите държави празнуват 6 октомври и до ден-днешен.
Най-големите победители в тази трилогия бяха американците, защото няколко месеца по-късно те погълнаха Египет и за кратко време той послужи като отворена врата за новата окупация на арабския свят.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
