„Всичко, което съм“ (изд. „Ера“, преводач: Красимира Абаджиева) – автобиографията на Деми Мур, е една история за оцеляването, славата и приемането, история за феноменалния живот на една силна жена. В нея тя разкрива най-неочаквани детайли от кариерата и личния си живот.
От емблематичните филмови роли до многобройните ѝ връзки, Деми никога не е оставала далеч от светлините на прожекторите и заглавията на таблоидите. Животът ѝ е низ от успехи и предателства, разочарования и победи.
В този дълбоко откровен мемоар Деми Мур разкрива най-неочаквани детайли от кариерата и личния си живот. Тя е разтърсващо искрена относно трудното си, несигурно детство, сложните отношения с майка си и бурните си връзки. Деми разкрива колко усилия ѝ струва професионалния успех и сложния баланс между кариерата и семейството.
Въпреки че се превръща в най-високоплатената актриса в Холивуд, тя не спира да се съмнява в себе си, да се бори със зависимости, комплекси от тялото си и тежки травми от детството, които я следват години наред. Безпощадно честна пред себе си и света, Деми Мур описва най-личните си страхове, слабости, успехи и надежди.
Прочетете откъс от „Всичко, което съм“ при нас.
Докато четях сценария по книгата на Карл Хайасън „Стриптийз“, си мислех, че бих ограбила банка, бих умряла и изобщо бих направила всичко за моите дъщери. Не мога да си представя как бих могла да се събличам пред непознати всяка вечер, но бих го направила, за да нахраня децата си. Това правеше и героинята в „Стриптийз“.
Ерин Грант беше уволнена секретарка, работила за ФБР. Социалните служби взимат дъщеря ѝ, тъй като няма средства да я издържа, и Ерин става стриптизьорка, за да печели и да си върне детето. Предложиха ми повече от дванайсет милиона хонорар. Дотогава никоя актриса в Холивуд не беше взимала по-голям хонорар.
Продуцентите на „Стриптийз“ водеха финансова битка за наддаване с продуцентите на „Редник Джейн“ – друга история за жена, готова на всичко, за да постигне целта си. Аз бях сред продуцентите на „Редник Джейн“ и щях да участвам във филма. Продуцентите на „Стриптийз“ трябваше да вдигнат хонорара ми, за да изпреварят другия филм, и ето така станах най-скъпо платената актриса в Холивуд.
Брус взе повече от двайсет милиона за третия филм „Умирай трудно“. Кой знае защо, но в Холивуд мъжете взимат почти двойно повече от жените. Моят висок хонорар дори не беше оценен като постижение и обърнаха името ми на каламбур: Gimme Moore, „Дай ми повече“. Защо никой не се подигра с името на Брус? Защото беше мъж и беше прието мъжете да печелят колкото може повече, за да издържат семействата си. Не мога да проумея защо, но се предполага, че жените трябва да печелят по-малко. Аз не следвах. Не израснах в богато семейство. Но и аз като всички хора исках да получавам възможно най-много за труда си. Не желаех да издържам семейството си, шмекерувайки като родителите ми. Работех много и професионално и имах право да се гордея с постигнатото. Последният ми филм „Разкриване“, в който играя с Майкъл Дъглас, отбеляза огромен касов успех и това ми даде основание да настоявам за адекватен хонорар.
Заради „Стриптийз“ се срещнах с професионални танцьорки в клубовете и разговарях с тях. Някои работеха, за да плащат образованието си, други бяха наркоманки и им трябваха средства за дрога. Една красива млада жена работеше нощем, за да е с децата си през деня. Разказах за нея в предаването на Барбара Уолтърс и заявих, че никой не трябва да съди тази самотна майка – тя работеше като всяка една сервитьорка или секретарка, която издържа семейството си.
Във филма танцувах само по стринг и отново ме обвиниха в ексхибиционизъм, като заваляха грозни и женоненавистни обиди. Най-хубавото по време на снимките беше, че Румър беше с мен. Тя беше вече на седем години и много искаше да се яви на прослушване за ролята на дъщерята на Ерин. Одобриха я и режисьорът беше във възторг от играта ѝ (аз съм пристрастна, но мисля, че беше прав). Румър учеше бързо, беше старателна и очарователна. Критиците ме направиха на пух и прах, че съм позволила да ме гледа да танцувам по стринг. Това беше нелепо, тъй като тя ме е виждала хиляди пъти и без стринг. Въпреки (или може би заради) проблемите с тялото ми аз възпитах дъщерите си да не се притесняват от голотата и да гледат на нея като на нещо естествено, от което не трябва да се срамуват.
По време на снимките на „Стриптийз“ закусвах с половин чаша овесени ядки, а през деня наблягах само на протеин и зеленчуци. Работех по шест дни и въпреки това не бях слаба като клечка. Вероятно умственото и емоционално напрежение ми оказваха влияние, но се бях вкопчила толкова силно във всичко – в брака си, в кариерата, в тренировките и диетата, – че тялото ми беше като цитадела. Бях щастлива единствено като майка, каквато беше и ролята ми в този филм.
Маниакалността спрямо тялото ми беше истинска лудост. Всички хранителни разстройства са болест, а когато си тяхна жертва, не можеш да спреш болестта с едно махане на ръка.
Ако сте харесали този откъс, можете да поръчате „Всичко, което съм“ от Ozone.bg с 10% отстъпка, ползвайки код azcheta.
