Мнозина твърдят, че в днешно време хората са изгубили умението си да създават стабилни отношения. Изглежда, са прави, ако съдим по нарастващия брой на разводите, на самотните и необвързани хора, на изгубилите вяра в любовта жени и мъже.
Семеен психотерапевт и бестселъров автор № 1 в Германия, Щефани Щал обаче твърди друго в книгата „Всеки може да има успешна връзка“ (изд. „Хермес“). Пълноценната връзка не е въпрос на късмет, а на лично решение и вътрешна нагласа. Опирайки се на дългогодишната си практика и проучванията в областта на междуличностните отношения, тя разкрива необходимите качества за изграждането на успешна връзка.
Наред с практическите упражнения за себеопознаване, в книгата ще намерите кратки и ясни описания на най-разпространените типове проблемно поведение и защитни стратегии. Ще се научите как да разпознавате тези негативни модели в себе си и в парньора си и как да ги преодолявате. Освен това ще откриете най-силните си страни и как да ги използвате, за да заздравите и обогатите връзката си. Въоръжени с всички тези знания, вие ще съставите своята формула за здрава и щастлива връзка, основана на взаимно уважение.
Прочететет откъс от книгата при нас.
Моля?! Всеки може да има успешна връзка?
Да, правилно сте разбрали: повечето хора, които безуспешно търсят щастието в любовта, защото не откриват правилния човек или защото поддържат неудачни връзки, могат да бъдат щастливи с партньор, включително и с този, с когото са в момента. За целта те трябва да научат някои неща, без които щастливата връзка е невъзможна. Тази книга ще ви запознае с необходимите качества и с начина за тяхното усвояване. Пълноценната връзка не е въпрос на късмет, а на лично решение и вътрешна нагласа.
Разбира се, има хора, за които поддържането на интимни отношения е много трудно и дори невъзможно. Те са изживели тежки психически травми, които са разклатили доверието им в другите хора, и/или страдат от липса – понякога генетично обусловена – на качества като емпатия и емоционална гъвкавост, които са важни в любовните отношения. При много тежки емоционални смущения психотерапията не е достатъчна. Дръзкото ми твърдение, че всеки може да има успешна връзка, не се отнася за тези случаи.
Убедена съм обаче, че (почти) всеки може да има щастлива връзка, ако намери баланса между приспособяване и самоутвърждаване или – както казват психолозите – между обвързване и автономия. Това звучи доста банално и в известен смисъл е така. И въпреки това много малко хора си дават сметка в каква степен тези две способности – от една страна, да се приспособяваме, от друга, да се самоутвърждаваме – влияят на чувствата, мислите и действията ни. Обвързването (към което спада приспособяването) и автономията (част от която е самоутвърждаването) са теми, които засягат цялото човечество и представляват основни, екзистенциални психически потребности. Те влияят дори на нашата самооценка. Защото, дали се чувстваме важни и стойностни, или често се съмняваме в качествата си, в крайна сметка зависи от опита, който сме имали като деца и като възрастни с обвързването и любовта, от една страна, и със самоутвърждаването и автономията, от друга.
Стигнала съм до извода, че изборът на партньор/ка и успехът или неуспехът на връзката се свеждат до опозициите обвързване – автономия и малоценност – превъзходство (висока самооценка). Някои хора не намират партньор, въпреки че копнеят за връзка; други предпочитат да живеят сами. И двата проблема се дължат на неправилен подход към опозицията обвързване – автономия.
Справедливост, разпределение на задачите, компромиси, борба за надмощие, привлекателност, страст, еротика, родителство, брак, самота, изневяра, извънбрачни връзки, доверие, недоверие… всички тези проблеми, играещи важна роля както във връзките, така и в живота без партньор, могат да бъдат разбрани и – което е най-важното – разрешени през призмата на желанието за обвързване и потребността от автономия, както и на чувството за малоценност или превъзходство на съответните лица. Който намери баланса между приспособяването и самоутвърждаването и се почувства равен на партньора си (и на другите хора), може да създаде успешна връзка, да работи и да изпитва удоволствие. Тези три способности са стълбовете на душевното здраве.
Обвързване и автономия
Както вече стана дума, потребността от обвързване и принадлежност и потребността да бъдем свободни, автономни личности представляват основни, екзистенциални човешки потребности, които ни съпътстват през целия ни живот. Идваме на бял свят, свързани с пъпната връв, която след това бива прекъсната. Ако новороденото не открие човек, с когото да се обвърже и който да се грижи за него, то умира. Бебето е напълно зависимо от грижите на другите. С други думи, първото ни преживяване на този свят е обусловено от една екзистенциална зависимост. Обвързването и независимостта са неделими. Единственото автономно действие, на което е способно новороденото, за да привлече вниманието върху себе си, е плачът. Само така то може да повлияе на родителите си. Когато родителите не реагират и оставят детето да плаче дълго, то разбира, че действията му са безрезултатни и че не може да направлява живота си. Това дълбоко осъзнаване на собственото безсилие се отразява и в зряла възраст, особено ако и през детството и юношеството си индивидът не е имал влияние върху родителите си, които са действали твърдо и авторитарно, без да се интересуват от потребностите му.
Целта на цялостното ни развитие е да ставаме все по-независими и автономни и като млади възрастни да бъдем напълно отделени от родителите си и да можем да водим самостоятелен живот. С израстването възможностите на детето за оказване на влияние стават все по-големи: то се научава да хваща, да пълзи, да ходи, да говори и спектърът на действията му става все по-широк. Едновременно с това обаче потребността от обвързване на подрастващия играе много важна роля: в началото е връзката с родителите, после идва връзката с другите членове на семейството, например братя, сестри, баби и дядовци. В детската градина в кръга на общуване се включват другите деца и възпитателите, а в училище – преподавателите и приятелите. Обикновено през пубертета започват първите опити за любовни връзки.
През целия си живот се опитваме, от една страна, да осъществим желанието си за обвързване, а от друга – да действаме самостоятелно и свободно. Разбира се, потребността ни от обвързване не се ограничава само до любовните връзки; тя може да бъде удовлетворена чрез чат, посещение на културни и спортни мероприятия, в бирария или при общуване с приятели. Ако през първите две десетилетия от живота си се стремим да ставаме все по-автономни и да разширяваме социалния си кръг, то в зряла възраст трябва да намерим баланса между обвързване и автономия.
Ако сте харесали този откъс, можете да поръчате „Всеки може да има успешна връзка от Ozone.bg с 10% отстъпка и код azcheta.
