Романът на Георги Марков „Покривът“ ( изд. „Сиела„), описващ наистина случила се трагедия от 60-те години на XX век, не е бил допуснат за издаване тогава, а за първи път излиза едва през 2007 г. Всичко, което се случва в развоя на сюжета – пречупените съдби на героите, наранената им психика, моралният релативизъм и идейният фанатизъм, подлостта и кариеризмът, социалната и политическата пропаст между управниците и народа, недоверието и подозрителността, греховете на миналото и сегашните извращения – това са гнилите и лъжливите основи на Покрива.
Прочетете при нас откъс от романа, предрекъл неизбежното сриване на тоталитарния свят.
1.
(…)
Кални пътеки водят към бъдещата административна сграда на бъдещия комбинат. Стаи, пълни със светлина и мирис на безир. Надписи „Пази се от боята“, варосани стъпки, терпентинов паркет и тишина. В бъдещият кабинет на бъдещия директор седят ония двамата – малкият, с женственото лице и замислените хубави очи е Илчев, началникът на производствения отдел на строежа. Възпълният, със зачервеното лице е Агаев, главният механик, дванайсет златни зъба, вечна усмивка, гальовен глас, изящни маниери на дясната ръка. Тихо шушнат, отдавна започнат разговор, в който изреченията имат телеграфен вид. Лицата и на двамата изразяват неопределено доверие и определено съмнение. Приятен разговор на дипломати, които установяват характера на общия си интерес, както и възможностите на взаимната си подлост…
В един момент влиза третият, който се нарича Патраков, бивш офицер, сега завеждащ личния състав на строежа и най-приближен човек на Донков.
– Видяхте ли какво става! – извиква възторжено той и единствен изявява искреност, която другите двама наричат глупост. – Донков хич не си поплюва! Чудя се само защо трябва да играе на дипломация с Димшин. В края на краищата няма цял живот да го търпим!
– Никой не знае кой стои зад гърба на Димшин – казва меко Агаев.
– Който и да е, все едно! Ако не беше началникът, и досега щяхме да се туткаме с първата ферма. Инженерски усуквания!
Агаев разглежда любознателно лицата на двамата си приятели. Този Патраков е нещастен глупак, от ония квадратни умове, които нямат съществуване на самостоятелни човешки личности, а винаги са придатък към някого си, просто те са родени да служат някому. А Илчев? Той си крои по своите мерки. Тия очи с нежно подъл поглед всеки миг могат да се преклонят, да поласкаят, в следващата секунда да се отрекат, да предадат, без дори да изменят израза си. Защото зад тях стои добре направлявана амбиция. Илчев е тук и върви с Донков, защото се надява, че рано или късно ще бият дузпата на Димшин и той ще стане главен инженер. Цялата му дейност сега се състои в това като началник на производството да разстройва работата на Димшин, да пречи, да проваля, да спъва, което Илчев върши със завиден успех. Донков е казал, че Димшин трябва да бъде компрометиран на всяка крачка, за да си отиде по-скоро. И Агаев се чуди какви ли страхотни нерви трябва да има този нещастник, за да стои вече цял месец тук и да издържа на всички игри.
– Аз смятам, че сега вече Димшин ще хвръкне – продължава Патраков, – пък и да ви кажа право, не може току-така, без нищо, да виси в затвора седем години! Все си е имала крушка опашчица. Началникът ще направи предложението още утре! Даже довечера, след банкета. Не му трябва такъв главен инженер!
Патраков очевидно иска да съобщи новина. Двамата винаги са го пренебрегвали, нека сега за секунда се усетят зависими от него. Агаев го е смущавал със загадъчността си и особената близост до Донков. Патраков не може да понася хора, които след като познава цяла година, все едно за пръв път вижда. За него всички хора са с определени неизменни характери (и затова нашето отношение към тях трябва да бъде определено и неизменно), точно както в литературата сериозните критици за по-лесно разделиха героите на положителни и отрицателни. Така за бившия офицер положителни хора са онези, които той обича, и отрицателни – онези, които мрази. Но ето че Агаев не влиза в тази класификация, просто не се побира и Патраков недоумява. Докато за Илчев той е съвсем наясно. Умен, съобразителен ръководител, честен, последователен член на партията, който милее за строителството, и е неоправдана жертва на някакви комбинации, Патраков би желал да прилича на Илчев, дори му подражава.
– И любовницата си води по строежите! – казва той с върл пуританизъм. – Това пък не бях виждал!
Другите двама знаят, че това не е съвсем така, но никой не възразява. Щом Патраков мрази Димшин, нека си го мрази…
Звънят по телефона и обаждат на началника на личния състав, че на портала са пристигнали септемврийчета за тазвечерното тържество по случай завършването на покрива.
– Това са септемврийчетата, дето си ги ПОРЪЧАХМЕ! – казва той на двамата и бърза, за да организира работата.
Илчев се усмихва скептично:
– Аз го познавам най-отдавна и казвам, че няма да си отиде. Димшин за нищо на света няма да отстъпи, ако все още е същият.
– Ще видим… – Агаев иска да го обнадежди.
Шест часът и шест минути. Жълтата светлина достига своето тържество. Ония, които гледат право в слънцето, получават кокоша слепота. Всички пейзажи са готови за илюстровани картички. Екипът на кинохрониката, поканен специално от Донков, разполага около покрива своите прожектори. Група туристи се възхищават на строежа: „Виж ти какви неща имало на нашата земя!“. Един писател, гост с краткотрайна командировка за свързване с живота, вече съчинява своя очерк, в който жълтата светлина е наречена златен поток, а Харизана – герой на монтажа.
– Готово! – извиква Моната и скача от оберлихта.
Всички се изправят. Това е първият и единствен момент, когато всички върху покрива са прави.
– Давайте знамето! – командва Харизана, грабва червения плат, закрепен на груба летва, размахва го.
Отдолу се чуват викове. Работниците по отсрещните постройки прекратяват работата и се обръщат към тях.
– Елате тук! – вика Харизана на цялата бригада. – Ура, момчета! Ура, майка му стара, ура! – Ура-а-а-а! – викат хората от покрива. Най-силно вика Киро Невястата, после Калоян, после Асен и Петър, цялото „Второ българско царство“ вика.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с отстъпка.
