„Велосипедисти край езерото Папийон“ от Иван Раденков (изд. „Enthusiast“) е вълнуващ, стремителен, мокър, шеметен и пълен със смях разказ за приключенското пътуване на две хлапета по въздух (със стар въжен лифт), по вода (с каяци) и по суша (с могъщи танкове на две колела) в компанията на чудати герои и странни съоръжения. В най-опасните мигове ставаме приятели завинаги, а пътят към победата е не по-малко важен от самата победа, особено ако е весел и главозамайващ.
Прочетете откъс от романа при нас.
Глава 2
Чудното приятелство на дядо Макс и дядо Петер и няколко от техните небивалици
Хората си спомняха, че по време на състезание в най-трудните участъци от трасето, където останалите изплезвали език, Петер и Макс си разказвали смешни истории, без да пестят дъх, и вземали първото място със завидна лекота – толкова издръжливи и физически подготвени били. Според едно писмо от дядо Петер до дядо Макс обаче физиката нямала нищо общо с победите им. Ето какво пише той: „Далеч не подценявам нашата добра закалка и издръжливостта ни, придобити с много тренировки, но ми се струва, че за нашия успех по-важни са чудната компания и прекрасните мигове, в които минава едно състезание с теб!“ Истински приятели – верни и неразделни!
Не мислете обаче, че Петер и Макс станали такива още на първата си среща. Отначало били изключително разгорещени съперници. И двамата безспорно надминавали по бързина и ловкост останалите състезатели, но се оказало страшно трудно да се установи кой е по-бързият помежду им. Ако Макс направел пробив и излезел начело на цялата колона още в началните километри на някое дълго състезание, Петер не закъснявал и изскачал пред него. Макс напъвал мускули и го надминавал, после Петер на свой ред издухвал Макс. Ето как двамата непрестанно ускорявали темпото, докато останалите се бъхтели отзад, смаяни от цялата тази енергия. В течение на четири-пет състезания си делели първото и второто място, докато най-сетне осъзнали, че няма смисъл да се конкурират, и взели да пресичат финиша заедно. Ето как се заформило бойното им другарство и двамата станали неразделни. Петер и Макс се превърнали в най-популярните колоездачи на континента, а организаторите на състезания привикнали винаги да подсигуряват два златни медала.
Победите на двамата приятели били чудесна реклама за родните им градчета и в тях започнали да се стичат както любители, така и професионалисти в колоезденето, за да попият от спортсменския дух, да потърсят рецепта за успех и да потренират по тесните велоалеи около езерото, много от които били утъпкани от самите шампиони. Постепенно градчетата се превърнали в забележителността на цялата област, на всеки ъгъл изникнали работилници за велосипеди, а поне два пъти годишно се организирали и колоездачни фестивали.
С времето Петер и Макс остарели и се отказали от състезанията. Родили им се деца, децата им на свой ред също си родили свои и снабдили дядовците с внуци – нашите Проп и Морис.
Оттам насетне двамата старци прекарваха цялото си време с Проп и Морис. Въпреки достолепната си възраст трудно се задържаха на едно място и все така правеха чудни лудории и големи дяволии – бяха ненадминати измислячи на откачени идеи и пакости. И за да ми повярвате, ще споделя с вас две от техните приключения.
Първо приключение
Всяка година по Коледа магазинерите от Топлидол поръчваха от долината голям камион-цистерна с олио за нуждите на съгражданите си. Това се налагаше, защото зиме валеше често и заради натрупалия сняг по-нататъшните доставки ставаха невъзможни. Веднъж обаче цистерната улучи най-неподходящия момент, за да навлезе по улиците на града: дядо Петер и дядо Макс тъкмо се бяха басирали кой ще успее да кара по-дълго велосипеда си без ръце и със завързани очи из града. Двамата тръгнаха от площада, съпровождани от възгласите на събралата се тълпа минувачи, когато от завоя изскочи камионът. За да избегне сблъсъка с лудетините, шофьорът зави рязко и преобърна цистерната посред площада. Олиото плисна навсякъде. Разля се по уличките и ги намаза, сякаш бяха тави за печене на баница. В градчето стана толкова хлъзгаво, че забраниха движението на автомобили, докато изчистят олиото.
Дядо Макс и дядо Петер обаче не само не се засрамиха от стореното, а дори напротив – най-невъзмутимо организираха пързалка в центъра. Пуснаха музика, хората наизлязоха – кой с казан, кой с голяма тава или капак от тенджера, и взеха да се пързалят. Настана страшна блъсканица и веселба. Накрая дядо Макс напали едно хубаво печката с дърва в склада с царевица, събралото се вътре олио се загря и…
ПУК! ПУК-ПУК! ПУК-ПУК-ПУК!
Посетителите на пързалката изведнъж си намериха неизчерпаем източизточник на пуканки!
Не сте ли чели за този случай? Вестниците писаха за него.
Второ приключение
Друг път пък дядо Макс и дядо Петер си измислиха странна игра, вдъхновена от твърде многото комикси, които четяха с внуците си. Всеки път, когато трябваше да кажат нещо, те го надраскваха на лист от тефтерче, мушкаха го в балон и го надуваха. Балонът стърчеше от устата им досущ като балонче с реплика в комикс картинка с една-единствена разлика: за да го прочетеш, трябваше да спукаш балона. Голямо пукане на балони падна тези дни в Смърчов рай. Много от жителите на градчето се запалиха и започнаха да надуват балони наляво и надясно. Заразителната игра плъзна бързо и стигна и отсреща – в Топлидол. Най-весело беше пукането на балоните, защото всеки прилагаше различна техника. Някои просто ги сплескваха с ръце, други си носеха топлийка, трети имаха стрелички за дартс или такива, които изстрелват от тръбичка добре заострени фунийки, кибрит, трион… въобще – оказа се, че човешката изобретателност няма граници, когато става дума за пукане на балони!
Ето какви бяха старчетата Макс и Петер – зевзеци, приятели, обичани от всички, отдадени на внуците си дядовци.
Именно затова жителите и на двете градчета много се озадачиха и посърнаха, когато те изчезнаха преди малко повече от година по време на новогодишен риболов в езерото. Оттогава насам никой не ги беше виждал или чувал. Морис и Проп обаче бяха убедени, че любимите им старци са се забъркали в поредното главозамайващо приключение и скоро ще се появят на прага уморени, но ухилени до уши. „Приключение определено е имало, но най-вероятно е било последното за двамата веселяци!“, клатеха глави възрастните и се впускаха в разкази за невероятни случки с двамата от миналото. Детайлите, които Проп и Морис вече знаеха наизуст, постоянно се преувеличаваха или изменяха, но слушателите неизменно се забавляваха.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
