Прочетете откъс от „Санта Есперанса“ от Ака Морчиладзе (изд. „Парадокс“).
Нелинейният роман/космосът от повествования „Санта Есперанса“ на най-известния грузински съвременен писател, Ака Морчиладзе (1966), отвежда читателя в очарователния свят на едноименния фиктивен архипелаг в Черно море. Трите острова, разположение между Грузия и Турция, представляват мултикултурен конгломерат, белязан през вековете от господството най-разнообразни народи, сред които грузинци, генуезци, турци и британци. След сто и петдесетгодишно управление на „британския мандат“, през 2002 г. Санта Есперанса отново получава независимостта си от „ингилизите“ – и почти незабавно потъва в гражданска война, родена от борбата за надмощие между водещите семейни кланове – арогантните Висрамиани, влиятелните генуезки търговци Да Коста и дивите варвари Сунгали, докато Агатия, престарялата потомка на някогашния владетел, безуспешно се опитва да постигне мир.
Но това, което прави книгата „Санта Есперанса“ уникална, е нейната форма. Съставен от безброй фрагменти – митове и древни хроники, дневници, писма в бутилка, но също и имейли, вестникарски статии и пътеписи – този „космос от много романи“ приканва читателя да се впусне в литературната игра и да се „мотае“ из общо трийсет и шестте „тетрадки“, както намери за добре: те могат да бъдат прочетени в произволен ред и въпреки това винаги се нареждат в един общ мащабен пъзел.
Книгата се издава благодарение на проекта „Литературата (с)мисъл: прелюбодеянието на факта и фикцията“.
Прочетете откъс при нас.
СЛЕД ИГРАТА
Никой от двамата не изяде мармалада. Продължаваха играта и Парна Медроше усети, че Дата Висрамиани му имаше доверие.
Вече играеха като двойка четвъртата игра от петък до събота и тази игра беше най-добрата от всички досега. Дори атакуващите признаха, че са като създадени един за друг.
Беше много добра партия, класическо инти. Вече четири часа двамата се бранеха, другите четирима бяха на ход, атакуваха.
Четиримата на ход, атакуващите, също бяха добър отбор – двамата братя Тараиа, Але Мадиани и Кармине, без фамилно име, познат на всички.
Братята Тараиа имаха навика така да свалят картите, че помежду им да не остава никакво празно място и човек лесно можеше да сбърка, чия карта кому принадлежи. Освен това, при всяко раздаване те поставяха картите на различни места, така че един любител картоиграч ще търси на старото място нова карта. За професионален състезател това не е проблем, но само двамата Тараиа правеха така. Дали останалите просто не си го позволяваха, е трудно да се каже. Четиримата атакуващи играеха умно, особено по-възрастният Тараиа, който направляваше играта дори когато играеше трети или четвърти. Така или иначе брат му го оставяше да води. Най-хубавото раздаване беше първото, двадесет и третото – най-вълнуващото. При първото разиграване атакуващите успяха с двоeн състав да атакуват, защото това беше игра с две колоди и само девет комбинации. Получаваха винаги добри карти и умело ги разиграваха. Също и много красиво. Изглеждаше, че няма слабо място. Немислимо е какво биха спечелили: нямаше никакви загуби, само коз след коз и прибиране на все повече карти. Например, ако двамата имаха вдовици, те комбинираха с тях много добре кастелан и лули, които също притежаваха. С вдовици и лули може много добре да се комбинира. И това им се отдаваше чудесно. На третото раздаване пропуснаха дори една влюбена двойка. Придвижваха се напред със светкавица и муле и оставиха на масата пред себе си двама шармадина.
Разказвам тук само за две раздавания, които Дата посрещна само с една смяна на картите, за да подготви за Парна „надежда“.
„Надежда“ тук не означава надежда в истинския смисъл на думата, а че отлагаш тежкото положение, в което си изпаднал, за още половин кръг. Те се бранеха простичко, но умело. Имаха само един кастелан нагласиха своите комбинации съответно спрямо тази карта. Кастеланът искаше да остане също при тях, защото след всяко отбиване на атаката, когато картите отиваха при взетите, кастеланът идваше обратно при тях като разменна карта.
Той е като зет – каза Кармине, което означаваше, че не могат да се освободят от него. Тази игра се въртеше като въртележка, всички зрители в клуба на Матало се бяха скупчили около масата и при всеки ход прошепваха „камък, камък“. Партията беше красива, защото в действие влизаха голям брой карти и в интерес на истината много комбинации. Което означаваше също много атаки и много ходове за защита. Представете си само: една дама в комбинация с капитан, отгоре на всичко един брой бинокъл и всичко това в една лодка, какво да противопоставиш? Притеснителното беше, че атаката не можеше да се извърши с четири карти, ами и четирите карти се смятат за една, защото всичките бяха се сместили в лодката. Бинокълът обаче означаваше, че карето можеше да отвърне на атаката само с едно повикване. С бинокъл можеш да виждаш надалече, затова той се появяваше отново и отново при всяко следващо раздаване. Тази четворка в едно може лесно да бъде спряна, ако притежаваш силна карта и навържеш към нея къщите от редовете с лози. Така те биха се напили с вино и на капитана можеше лесно да му отнемеш сабята, или да прибереш картата за себе си като извикаш „стоп“ и да я направиш невалидна за противника. Това е съвсем обикновен ход, който можеш да го усвоиш на третата лекция от курса за инти-игра в клуб Матало. Един майстор винаги трябва да има в резерв пет до девет трика. Какво помага резервът, ако нямаш добри карти в ръка? Именно в лошите карти се крие силата на играта „инти“. Точно когато си получил в раздаването слаби карти.
А сега вижте как го правят Дата Висрамиани и Парна Медроше. Погледите им са отправени към карти четири в една и Дата купува карти, сменя ги. Понеже той не е на ход Парна слага първия бранител. Освен това той поставя нещо толкова смешно, че всички си мислят, че кръгът е загубен. Дата слага чепката грозде. Не означава нищо и всички мислят кръга за загубен, тъй като не можеш да измислиш никаква комбинация. Когато Дата е на ред, отново прави размяна на своите карти, с което показва, че действително нямат нищо. Отстъпва ход на Парна Медроше. Но Парна слага неочаквана карта, сабя, с която дамата може да бъде спряна. Дата отново сменя своите карти и пак отстъпва ход на Парна. Ясно е, че няма нищо. Но изглежда Парна е в затруднено положение, защото трябва да жертва трета карта и в лодката е стопирал едва една карта. Останалите три трябва да се въздържат, което с неговите карти сигурно е невъзможно. С гроздето можеш всичко да комбинираш, със сърпа доста по-малко. Парна с нищо не показваше, че се готви да яде мармалад. Това ще рече, че той връща Дата на ход и купува карти. Зрителите си мислят, че двойката бранители се ядосани един на друг и се готвят да ядат мармалад, значи искат да се обвинят взаимно за загубата. Има още едно раздаване. Или трябва да жертват ценна карта, което би ни довело до дълго броене, или да загубят рунда. Дата отново сменя своите карти. Пфу – отново нищо. Лодката по всяка вероятност ще надхвърли 150 лири, на които можеш да противопоставиш слаби карти. Тогава Парна вади последната карата, оказва се кастелан. Това означава спиране на лодката, защото кастеланът е най-високата карта от поредицата саби, шеф на дамата и е упълномощен да задържи лодката. Карето е спряно – не обаче и бинокъла. Кастеланът е очакван от атакуващите, самите те са имали само един. Дата има право на още един ход и вади на показ бруса. Брусът! Лодката сменя притежателя, бинокълът – строшен. Атаката е спряна, толкова красиво и с цената на толкова много подигравки. Схващате ли красотата на тази защита? За да можеш, трябва да си инти-играч. Дата не пожела да почака за каква да е карта. Сложи безполезните настрана и взе нови, след това отново ги отстрани и така нататък. През цялото време играеше така, сякаш се измъчва. Със започването на играта той притежаваше една карта брус, с което подсказа на Парна, че купува карти. Парна обаче изчисти най-ниската карта, което означава, че има най-силната карта.
