„Минута до полунощ“ (изд.„Обсидиан„, преводач: Милко Стоименов) е новият роман на автора на криминални бестселъри Дейвид Балдачи. Животът на специален агент Пайн се променя завинаги, когато преди около 30 години близначката ѝ Мърси е отвлечена от дома им. Споменът за случилото не спира да я измъчва, затова тя решава най-после да се изправи лице в лице с демоните от собственото си минало. Тя и асистентката ѝ Карол Блум се отправят към Андерсънвил, затънтен малък град в Джорджия, с надеждата да открият истината за трагичната нощ, в която Мърси е била отвлечена, а Атли едва не е загинала. Скоро след като двете започват своето разследване, в града е извършено ритуално убийство, а лицето на жертвата – красива млада жена – е покрито с булчински воал. Следват още убийства, всяко от които по-необичайно от предишното.
Прочетете откъс от криминалния трилър при нас.
Пайн се изправи.
– Наистина ли живеете тук? – попита тя.
Гледаше мъжа спокойно, но дясната ѝ ръка се плъзна към глока в кобура.
Той беше висок и строен и въпреки бялата си коса и брада изглеждаше като издялан от гранит. Прокъсаните му ботуши едва се държаха да не се разпаднат.
– Аз живея тук, което означава, че вие, дами, сте навлезли в чужда собственост.
– Навремето живеех в тази къща – каза Пайн и хвърли поглед през рамо.
Мъжът наведе пушката, но само със сантиметър-два.
– Кога?
– В средата на осемдесетте.
Той я огледа и подхвърли:
– Тогава трябва да си била бебе.
– Аз и сестра ми.
– Какво правите тук? Разглеждате забележителностите? Няма много за гледане. Само гробището и старият затвор на Конфедерацията.
– Върнах се да видя старата си къща. Откога живеете тук?
– Има-няма три години. Кои сте вие?
– Атли Пайн. Това е Каръл Блум.
Блум впери поглед в него и попита:
– А вие как се казвате?
– Сайръс Танър. Приятелите ме наричат Сай.
– Може ли да ви наричам Сай, макар още да не сме приятели? – обади се Блум. – И може ли да насочите тази пушка в друга посока? Макар нервите и на двете ни да са достатъчно здрави, с огнестрелните оръжия понякога се случват неприятни инциденти.
– Какво? О, извинявайте! – Танър свали пушката и ги изгледа притеснено. – Какво искате всъщност?
– Просто да разгледаме – отвърна Пайн. – Нарича се носталгия. От Андерсънвил ли сте?
– Не, пристигнах от Алабама, а преди това живеех в Мисисипи.
– И после купихте къщата?
Мъжът се подсмихна.
– Нямам достатъчно пари дори за скапана къща като тази. Живеем тук под наем. – Танър посочи стария лабрадор, който отново бе полегнал на верандата. – Аз и Роско. Нали така, момче?
Роско изглеждаше щастлив, че чува името си, и показа пожълтелите си зъби.
– Нещо против да огледам? – попита Пайн.
– Няма много за гледане.
– В бокситната мина ли работите? – попита Блум.
Танър ѝ хвърли бърз поглед.
– В мината ли? Не, работя на парче. Поправям двигатели и разни машинарии. Мога да поправя почти всичко. Плащат ми в брой. Не обичам да плащам данъци. Така си покривам сметките и осигурявам покрив за мен и Роско. А вие какво работите?
Пайн извади служебната си карта.
– Аз съм федерален агент. Каръл е моя асистентка.
Танър ги изгледа смаяно.
– ФБР? Вижте, не говорех сериозно за данъците…
– Не работим за данъчните, господин Танър, и изобщо не ни интересува отношението ви към данъчната система. И какво плащате или не плащате.
– Добре, добре – промърмори той, макар да не изглеждаше убеден. – Какво търсите тук всъщност?
Пайн погледна Блум, а после отново насочи вниманието си към Сайръс Танър.
– Сестра ми беше отвлечена от тази къща преди близо трийсет години. Така и не хванаха похитителя. Нито нея. Върнах се с надеждата да открия истината.
Цигарата на Танър едва не падна от устата му.
– Мили боже! Сериозно ли?
– Напълно.
Той погледна къщата.
– Нямах представа, когато дойдох да живея тук.
– Не е имало причина да знаете.
– В такъв случай… улики ли търсите? Минало е доста време.
– Не съм дошла да изследвам мястото като криминалист, ако това имате предвид. Но се опитвам да намеря отговори на някои въпроси и къщата ми се стори добра отправна точка.
Танър остави пушката на верандата.
– Искате ли да разгледате вътре?
– Би било чудесно. Сигурен ли сте, че ще оставите пушката тук? – попита Пайн.
– Да, тя дори не е заредена. Държа я просто за да плаша разни хора.
Всяка крачка приближаваше Пайн до онази ужасна нощ през 1989 г. Когато се озова пред стаята, тя впери поглед в затворената врата, все едно беше портал към друга вселена, в която щеше да намери отговор на всичките си въпроси.
И това ми било да нямаш очаквания.
– Можеш да влезеш – каза Танър. – Там няма нищо. Спя на онзи фотьойл долу. Нямам легло.
Пайн стисна здраво топката на бравата, като че ли това беше единственото нещо, което я удържаше на тази земя, завъртя я и отвори вратата. Щом прекрачи прага, пред погледа ѝ се появи стаята от детството ѝ и тя се върна към най-болезнения момент в живота си.
Пайн видя леглото, нощното шкафче, евтината лампа, скрина, върху който двете с Мърси редяха куклите си. И накрая – единствения прозорец в стаята. През който Тор или някой като него се беше покатерил, влязъл в стаята и запушил с ръце, облечени в ръкавици, устите на двете момиченца. А после беше дошъл ред на „Онче-бонче…“ и почукването по главите им. Похитителят беше избрал Мърси, след което беше стоварил юмрука си върху главата на Пайн, беше счупил черепа ѝ и я беше зарязал полумъртва. На сутринта майка им, вече преборила главоболието от изпитата бира и изпушената марихуана, се беше качила с неуверена стъпка на втория етаж. И беше открила, че едната ѝ дъщеря е изчезнала, а другата е на крачка от смъртта.
Пайн си спомни линейката, която я откара в болницата, тревожните лица, надвесени над нея, ослепително белия таван – дали не бе светлина от рая?, – препускането на носилката по болничните коридори, убождането от иглата. После бе загубила съзнание, последвала бе операция на черепа (от която тя нямаше никакъв спомен, разбира се), след което бе настъпил дълъг, изпълнен с безброй страхове период на възстановяване. Да, страхове, защото тогава все още не разбираше какво ѝ се беше случило.
– Агент Пайн?
Пайн излезе от света на спомените по същия начин, по който се бе събудила от упойката след операцията. Едновременно уплашена и любопитна, но все още объркана по някакъв странен начин, сякаш току-що бе изплувала след гмуркане надълбоко и бе погълнала нещо, което криеше потенциална опасност.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.
