Защо талантливи хора често не успяват да развият потенциала си, докато други, много по-малко надарени от тях, постигат изумителни неща? Тайната на забележителните постижения – не само в бизнеса и спорта, но и в личния живот – не е дарбата, а особена комбинация от отдаденост и постоянство. С една дума: хъс.
„Хъс“ от Анджела Дъкуърт (изд. „Изток-Запад„, преводач: Ина Димитрова) предлага различен поглед към успеха. Тя ни води на истинско пътешествие: при кадети от „Уест Пойнт“, при учители, работещи в трудни условия, при деца от Националното състезание по правопис. Ще се срещнем с изпълнителния директор на „Джей Пи Морган Чейс“, с прочут карикатурист на „Ню Йоркър“, с треньора на „Сиатъл Сийхоукс“ и с много други, за да научим тайната на успеха. Ще разберем, че усилието струва повече от дарбата, а постоянството е по-важно от късмета. Защото именно силата на характера определя кой ще успее и кой ще се провали.
Прочетете откъс от книгата при нас.
В момента, в който прекрачите прага на Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, вече сте част от избраните. Процедурата по прием е поне толкова строга, колкото в най-елитните университети. Нужен е висок успех на САТ и АКТ, както и от гимназиалната диплома. За „Харвард“ обаче не е необходимо да започвате процеса на кандидатстване години по-рано, няма нужда да бъдете номинирани от член на Конгреса, сенатор или вицепрезидента на САЩ. Не са нужни и високи резултати в документа, удостоверяващ физическата ви подготовка, която включва бягане, лицеви опори, набирания, клякания.
Всяка година повече от 14 000 гимназисти започват процеса по кандидатстване. Едва 4000 успяват да получат необходимата номинация. Малко повече от половината от тях – около 2500 – могат да покрият изключително строгите академични и физически изисквания на „Уест Пойнт“. От тази група само 1200 биват приети. Почти всички мъже и жени, които идват в „Уест Пойнт“, са били сред най-добрите в спортните отбори в гимназиите си, повечето капитани. При все това един от петима кадети отпада преди завършването си. Още по-забележително е, че в исторически план сериозна част от отпадналите напускат през първото си лято по време на интензивна седемседмична програма, която дори в официалните документи е известна като „Казармата на Звяра“, или накратко – „Звярът“.
Кой може да посвети две години от живота си на усилия да попадне на това място, а след това да го напусне след първите два месеца?
Това обаче не са обикновени месеци. „Звярът“ се описва в наръчника за новопостъпващи кадети като „най-тежката във физическо и емоционално отношение част от вашите четири години обучение в „Уест Пойнт“… чиято цел е да ви помогне да се превърнете от нов кадет във Войник“.
Един ден в „Звяра“
5.00 събуждане
5.30 строева подготовка
5.30–6.55 физическа подготовка
6.55–7.25 лично време
7.30–8.15 закуска
8.30–12.45 тренировки/обучение
13.00–13.45 обяд
14.00–15.45 тренировки/обучение
16.00–17.30 лека атлетика
17.30–17.55 лично време
18.00–18.45 вечеря
19.00–21.00 тренировки/обучение
21.00–22.00 време на командира
22.00 характерния сигнал на тръбата, известяващ края на деня
Денят започва в 5.00. До 5.30 кадетите трябва да са се строили и в пълна концентрация отдават почит на издигащия се флаг на САЩ. Следва тежка програма – бягане или калистеника, след което непрестанно се редуват епизоди на маршируване в строй, получаване на инструкции в класните стаи, подготовка на оръжията, лека атлетика. В 22.00 светлините угасват и следва меланхоличната мелодия, която традиционно се изпълнява в края на деня в „Уест Пойнт“.
На следващия ден всичко започва отново и няма почивни дни, няма паузи, освен предвидените за хранене, и на практика не е възможен контакт с близки и приятели извън „Уест Пойнт“. Ето едно описание на „Звяра“, направено от кадет: „Това е предизвикателство във всяко отношение и във всяка сфера от развитието ни – когнитивно, физическо, военно, социално. Системата ще идентифицира слабостите ви, но точно това е целта – „Уест Пойнт“ ни прави по-силни.“
Кой съумява да премине през всичко това?
Започнах да търся отговор на този въпрос през 2004 г., когато бях втори курс специалност „Психология“ в университета. От десетилетия същия въпрос са си задавали и самите военни. През 1955 г., почти петдесет години по-рано, на един млад психолог на име Джери Кейган била възложена задачата да установи кои ще са отпадналите кадети и кои ще успеят да продължат. Той не само е първият психолог, който изследва този въпрос, но и първият психолог, с когото аз се запознах в университета. В крайна сметка започнах работа на непълен работен ден в неговата лаборатория и прекарах там две години.
Джери описваше първите опити да се разбере логиката на отпадането в „Уест Пойнт“ като тотално безуспешни. Разказваше ми как е прекарал стотици часове, показвайки карти с картинки на кадетите, молейки ги да съчиняват истории, които съответстват на изобразеното. Тестът имал за цел да разкрие най-дълбинните, несъзнавани мотиви и общата му идея била, че онези, които виждат в изображенията благородни и смели дела и сюжети, няма да са сред отпадащите. Подобно на много други начинания, които на пръв поглед изглеждат принципно смислени, и това не проработило на практика. Историите, които младите мъже разказвали, били разнообразни и забавни за слушане, но нямали абсолютно нищо общо с решенията, които взимали в реалния си живот.
Оттогава насетне няколко поколения психолози са посветили усилията си на проблема за емоционалното изхабяване на кадетите, но никой не е успял да обясни защо някои от най-обещаващите млади мъже се отказват още в самото начало на обучението си.
Скоро след като научих за „Звяра“, аз се отправих към кабинета на Майк Матюс – военен психолог, години наред преподавал в „Уест Пойнт“. Той ми обясни, че процедурата по прием успешно отсява онези, които имат потенциал за сериозно развитие. За всеки кандидат служителите изчисляват неговия личен резултат, за който значение имат резултатите на САТ или АКТ, оценките от гимназиалната диплома, коригирани спрямо броя на учениците в класа, експертни мнения за лидерските му качества и оценките за физическата му подготовка.
Този личен резултат е нещо като прогноза за заложбите и способностите на кандидата да посрещне разнообразните предизвикателства на четиригодишната програма. Иначе казано, това е оценка на усилията, които кадетите трябва да вложат, за да усвоят до съвършенство множеството умения, необходими на един военен лидер.
Това е най-важният фактор, който определя приема, и въпреки това не предсказва с достатъчна доза достоверност кой ще успее да премине през „Звяра“. Кадетите с най-висок личен резултат отпадат точно толкова често, колкото и онези, които са последни.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.
