„Тъмна гора“ (изд. „Колибри“, преводач: Стефан Русинов) е втората част на фантастичната трилогия „Земното минало“ от китайския писател Лиу Цъсин. Трителната флотилия е на четири светлинни години от Слънчевата система. Войната с нашествениците предстои след четири века, но сянката ѝ вече разклаща основополагащите ценности на земната цивилизация, която се оказва мисловно неподготвена за подобна катастрофа. Започва зловеща игра на надлъгване между трителяни и земляни, между стеногледци и стенобойци, като в крайна сметка съдбата на двете цивилизации попада в ръцете на неочаквани герои, сред които пенсионирания полицай Да Шъ и влюбения астроном Ло Дзи.
И във втората част на трилогията Лиу Цъсин изгражда история с множество пресечени сюжетни линии, създавайки разностранна картина на едно общество, изправено пред безпрецедентна заплаха.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Докато самолетът с Ло Дзи прелиташе над брега, десет хиляди метра под него У Юе и Джан Бей-хай отново наблюдаваха строежа на „Династия Тан“. Ло Дзи никога не се беше намирал и никога повече нямаше да се намира по-близо до двамата военни. Както и предния път, залезната светлина обливаше гигантския корпус на „Династия Тан“, но този път заваръчните искри сякаш не бяха толкова много, а и осветлението над него беше доста по-приглушено. Освен това У Юе и Джан Бей-хай вече не бяха в Морските войски.
– Чух, че в Главната дирекция вече са взели решение да прекратят проекта „Династия Тан“ – каза Джан Бей-хай.
– Нас какво ни засяга? – отговори У Юе равнодушно и отмести поглед от кораба към гаснещото вечерно сияние на запад.
– Откакто сме в Космическите войски, все си в лошо настроение.
– Би трябвало да се сещаш защо. Ти ми четеш мислите с такава лекота, че понякога си по-наясно какво става в главата ми от самия мен. Случва се да разбера какво наистина си мисля чак след като ти си ми го казал.
Джан Бей-хай се обърна и погледна право към У Юе.
– Измъчваш се, защото си се включил във война, която си обречен да загубиш. Завиждаш на последното поколение космически войници, които още на младини ще могат да се бият докрай и ще бъдат погребани в Космоса заедно с флотилията. Но за теб е непосилно да посветиш живота си на напълно безнадеждно дело.
– Някакъв съвет?
– Нямам. Вярата в значимостта на технологиите е
дълбоко вкоренена в мисленето ти. Ти си твърдо убеден, че победата във войната зависи единствено от технологичното превъзходство. Отдавна съм разбрал, че не мога да те променя. Мога само да опитам да сведа до минимум вредите, които такова мислене би причинило на работата. Освен това аз не смятам, че човечеството не може да победи.
У Юе свали маската на равнодушието и погледна Джан Бей-хай в очите.
– Бей-хай, навремето беше реалист. Обявил се беше против построяването на „Династия Тан“ и официално изказваше съмнения относно изграждането на флот на откритото море. Смяташе, че той изобщо не подсилва държавната военна мощ и че военноморските сили трябва да са разположени само в териториални води с непрекъснато подкрепление от бреговата огнестрелна сила. И си държеше на идеята, колкото и младоците в армията да я наричаха „миша стратегия“… Откъде изникна тази твоя увереност в победата? Наистина ли вярваш, че ладията може да потопи самолетоносач?
– След Освобождението дървените кораби на едва основаните военноморски сили потапят кораб разрушител на Гоминдана. А още по-отдавна има случай, в който кавалерията ни побеждава танкова група.
– Нали не смяташ, че тези легенди са достатъчни за основа на валидна военна теория?
– В предстоящата война няма да ни е нужна валидна военна теория, а едно-едничко изключение – каза Джан.
Бей-хай и изправи показалеца си пред У Юе.
– И как възнамеряваш да предизвикваш това изключение? – попита У Юе насмешливо.
– Естествено, аз не разбирам от военно-космическо дело. Ако вземем пак сравнението с ладията и самолетоносача, според мен са нужни само дързост, находчивост в действията и непоклатима увереност в победата.
Ето, примерно на ладията има водолазен отряд и когато самолетоносачът се приближи на известно разстояние, водолазите се гмуркат във водата, след това ладията се отдалечава, те изчакват самолетоносачът да се озове над тях и поставят експлозиви по дъното му… Разбира се, това е изключително трудна операция, но съвсем не е невъзможна.
– Не е зле – кимна У Юе. – Това е правено. През Втората световна война британците атакуват по този начин кораба „Тирпиц“, само че с миниподводници. А по време на Фолкландската война през осемдесетте години на миналия век аржентински командоси се промъкват в Италия и опитват да потопят акостиралата британска флотилия с магнитни морски мини. Добре знаеш как свършват тези операции.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
