„Гомор” от Роберто Савиано (изд. „Ера“, преводач: Тонина Манфреди) се завръща с нова впечатляваща корица, нов превод и допълнено съдържание. Неслучайно авторът получава смъртна присъда от неаполитанските мафиоти, тъй като той разобличава неаполитанската мафия „Камора”.
Малцина са тези, които се опълчват срещу Камората, а направят ли го – губят работата си, близките им ги изоставят, пресата ги обвинява, че са се забъркали в нечисти дела. Или просто „чистачите” на Камората елиминират непослушните. Държавата е абдикирала.
Потресен от колосалните финансови измами и ужасите, причинени от Камората, Роберто Савиано се записва в младежко сдружение за борба с престъпната организация и през следващите четиринайсет години целият му живот е отдаден на разобличаване дейността на мафиотските кланове от Неапол, натрупали вече колосална икономическа мощ.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Калашников
Бях прокарал пръсти отгоре. Дори съм затворил очи. Възглавничката на показалеца ми минава по цялата повърхност. Отгоре надолу. След това, когато минавам върху дупката, половината ми нокът се запира в нея. Правех го с всички витрини. Понякога в дупките влизаше целият връх на пръста ми, понякога само половината. След това увеличих скоростта, преминавах по гладката повърхност хаотично, като че пръстът ми беше нещо като полудял червей, който влиза и излиза от дупките, преодоляваше вдлъбнатините, сновейки по стъклото. Чак до момента, когато върхът на пръста ми беше прерязан. Продължих да го влача по витрината, оставяйки водниста, пурпурночервена диря. Отворих очи. Усетих незабавна тънка болка. Дупката се беше запълнила с кръв. Престанах да се правя на идиот и засмуках раната.
Дупките, оставени от автоматите „Калашников“, са идеални. Отпечатват се силово върху бронираните стъкла, дълбаят, врязват се подобно на дървояди, които гризат и оставят след себе си тунели. Погледнати отдалече, следите от изстрел от автомат оставят странно впечатление, като десетки мехурчета, образувани във вътрешността на стъклото, между различните бронирани слоеве. След картечен откос почти никой търговец не сменя витрините. Някои слагат в дупките силиконова паста, други ги покриват с черни лепенки, но повечето хора оставят всичко както си е. Цената на бронирана витрина на магазин може да достигне до пет хиляди евро, следователно е по-изгодно да задържат тази агресивна украса. А освен това може пък и да е атрактивна за клиентите, които спират с любопитство, питайки се какво се е случило, разговаряйки със собственика на фирмата, изобщо може и да купят нещо повече от необходимото. Вместо да сменят бронираните стъкла, търговците по-скоро очакват, че те ще се взривят при следващия откос. Тогава застрахователите ще платят, защото ако собственикът отиде рано сутринта и махне дрехите, стрелбата ще бъде вписана като обир.
Стрелбата по витрини невинаги е жест на сплашване, съобщение, изпратено чрез куршуми, по-скоро е военна необходимост. Когато пристигнат нови партиди с автомати „Калашников“, те трябва да се тестват. Да се види дали работят, да се обърне внимание дали цевта е добре разположена, човек трябва да се запознае с оръжието, да провери дали пълнителите не заяждат. Биха могли да изпробват автоматите в полето, върху прозорците на стари бронирани коли, да купят ламарини, които спокойно да разпердушинят. Но не го правят. Вместо това стрелят по витрините, по бронираните врати, по щорите – това е начин да напомнят, че няма нещо, което да не може да бъде тяхно, и че всичко в крайна сметка е само временно позволение, пълномощно за бизнес, който единствено те ръководят. Просто позволение. Нищо повече от позволение, което във всеки момент би могло да бъде отнето. Нещо повече, зад всичко това има и изгода, защото в района стъкларските магазини с най-добрите цени за бронирани стъкла са до един свързани с клановете, следователно колкото повече прецакани витрини, толкова повече пари за стъкларските магазини.
Предишната нощ от Източна Европа бяха пристигнали трийсетина „Калашников“. От Македония. Линията Скопие – Гричиняно Д’Аверса, много бързо и спокойно пътуване, което беше напълнило гаражите на Камората с автомати и пушки тип „помпа“. Веднага след падането на „желязната завеса“ Камората се бе срещнала с лидерите на разпадащите се комунистически партии. На масата за преговори бяха седнали като представители на силния, способен и мълчалив Запад. Знаейки за тяхната криза, клановете бяха изкупили неофициално от държавите от Изток – Румъния, Полша, бивша Югославия – цели складове с оръжия, плащайки с години заплатите на склададжиите, на пазачите, на служителите, отговорни за съхранението на военните ресурси. Казано по друг начин, клановете поддържаха една част от защитата на тези страни. В крайна сметка най-добрият начин да скрият оръжията, е да ги държат в казармите. Затова през годините, въпреки смените на ръководствата и вътрешните вражди и кризите, босовете можели да черпят не от черния пазар на оръжия, а от складовете на войските от Изток, които били изцяло на тяхно разположение. Този път натъпкали автоматите във военни камиони, по чиито странѝци се виждал символът на НАТО. Тирове, откраднати от американски гаражи, които благодарение на този надпис можели да обикалят спокойно из половин Италия. В Гричиняно Д’Аверса базата на Военноморските сили на САЩ е малък непристъпен колос, колона от стоманобетон, поставена насред равнина. Структура, построена от клана Копола, както впрочем всичко по тези земи. Американците почти никога не се забелязват. Проверките са рядкост. Камионите на НАТО имат пълна свобода и затова, когато оръжията пристигнали в града, шофьорите дори спрели на площада, закусили, натопили кроасана в капучиното си, докато питали из целия бар как могат да намерят „двама негри, които бързо да им разтоварят стока“. А всички знаят какво означава думата „бързо“. Касите с оръжия са само малко по-тежки от касите с домати – африканските момчета, които искат да поработят извънредно, след като са работили на полето, взимат по две евро на каса, четворно повече, отколкото за една касетка домати или ябълки.
Веднъж прочетох в едно списание на НАТО – посветено на семействата на военните в чужбина – статийка, насочена към онези, които трябва да дойдат в Гричиняно Д’Аверса. Преведох откъса и си го записах в един тефтер, за да го запомня. Гласеше следното: „За да разберете къде отивате да живеете, трябва да си представите филм на Серджо Леоне. Това е като Дивия Запад, има хора, които командват, има престрелки, неписани правила, които не се нарушават. Но не се притеснявайте, към американските граждани и военни уважението и гостоприемството са много големи. Във всеки случай, излизайте от военната база само ако е необходимо“. Онзи янки колумнист ми помогна да разбера по-добре къде живея. Онази сутрин заварих Мариано в бара, обзет от странна еуфория. Стоеше превъзбуден пред тезгяха. Наливаше се с мартини от сутринта.
– Какво ти е?
Всички го питаха. Дори барманът отказа да му напълни чашата за четвърти път. Но той не отговаряше, сякаш другите можеха чудесно да разберат и сами.
– Аз искам да отида да се запозная с него, казаха ми, че още е жив. Но дали е вярно?
– Кое дали е вярно?
– Как е успял? Аз ще си взема отпуск и ще отида да се запозная с него…
– За какво говориш? Кой?
– Даваш ли си сметка, лек е, точен, стреляш двайсет–трийсет пъти и не са минали и пет минути… това е гениално изобретение!
Беше в екстаз. Барманът го погледна сякаш е момче, което за първи път е проникнало в жена и на лицето си има изражение, което не може да бъде сбъркано, същото като на Адам. След това разбра откъде идва еуфорията. Мариано беше изпробвал за първи път автомат „Калашников“ и останал толкова силно впечатлен от оръжието, че искаше лично да се срещне с изобретателя му, Михаил Калашников. Никога не беше стрелял по някого, беше станал част от клана, за да следи разпространението на някои марки кафе в различни барове в околността. Беше съвсем млад, с диплома по икономика и търговия, носеше отговорност за десетки милиони евро, понеже бяха десетки баровете и фирмите за кафе, които искаха да влязат в търговската мрежа на клана. Районният мениджър обаче искаше хората му, дипломирани или не, войници или търговски представители, да умеят да стрелят, затова им беше раздал по един автомат. Нощем Мариано ходил да изпразва пълнители по различни витрини, избирайки баровете напосоки. Това не беше предупреждение, но дори и той да не знаеше истинската причина, поради която стреля по витрините, собствениците със сигурност щяха да намерят валидна причина. Винаги има причина човек да чувства, че е сгрешил. Мариано наричаше автомата с професионален и хладнокръвен тон: АК-47. Официалното име на най-известния автомат на света. Сравнително обикновено име, където АК означава „автомат Калашников“, а 47 се отнася до годината, в която е избран за оръжие на съветската армия. В названията на оръжията често има цифри, букви и номера, които би трябвало да крият смъртоносната им мощ – символи на безмилостност. В действителност това са само банални имена, дадени от някой подофицер, натоварен със задачата да каталогизира в склада нови оръжия, като че са болтове. Автоматите „Калашников“ са лесни за използване и изискват проста поддръжка. Силата им се състои в размера на пълнителя: нито твърде малък, както при револверите, за да се избегне загуба на огнева мощ, нито твърде голям, за да се избегне отката, трудното боравене и неточността на оръжието. Поддръжката и монтажът са толкова прости, че момчетата от бившия Съветски съюз са ги усвоявали на училищните чинове в присъствието на военно лице за средно време от две минути.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
