„Марая Кери: Смисълът“ от Марая Кери и Микаела Анджела Дейвис (изд. „AMG Publishing“, преводач: Бистра Георгиева) е разтърсваща изповед, наситена с болка и страдание, но преди всичко това е една вдъхновяваща история за оцеляването и смелостта, за целебната сила на музиката и спасението, което тя носи. Най-накрая срещаме истинската цена зад образа на дивата… Издавайки мемоарите си, Марая Кери най-накрая е свободна и предлага своя ключ към свободата на своите читатели, които отдавна чакат да чуят истинската ѝ история.
Прочетете при нас откъс от автобиографията на една от най-обичаните певици на всички времена.
КОГАТО ДОЙДЕ КОЛЕДА
I don’t want a lot for Christmas
There is just one thing I need
I don’t care about the presents
Underneath the Christmas tree
— All I Want for Christmas Is You
Майка ми добави удължение към малката дървена маса, с което тя почти придоби размера на семейна маса за празника. С малко простичка украса, заедно с хилавата елха, масата се превърна в основен празничен елемент на иначе импровизирано обзаведената всекидневна на занемарената къща, в която двете живеехме. Въпреки обстоятелствата, майка ми искаше да водим „прекрасен живот“.
Дните преди Коледа бяха истинско събитие. Майка ми имаше адвент календар[1]. Всеки ден прелиствахме нова страница. Четях историята или стихотворението, което беше написано на нея, а мама ми даваше шоколадчето. Греяното вино, което приготвяше, маскираше мрака на къщата с топъл аромат на подправки. Напълно разбирах, че не разполагаме с много пари, така че никога не очаквах да получа скъп подарък или популярна играчка, но обичах това, че правехме всичко възможно, за да създадем коледен дух и атмосфера на радост и възторг. Чистехме, украсявахме и, разбира се, пеехме. Коледните песни, изпети с оперния глас на майка ми, внасяха усещане за простор в тясното ни ежедневие.
Майка ми не я биваше много в готвенето, но за коледната вечеря се стараеше – и двете се стараехме. Опитвахме се да оставим настрана травмите и драмата, които бяха заразили останалата част от живота ни, и просто да се насладим на една спокойна коледна вечеря. Твърде много ли искахме? Не мисля. Бях дете, което копнееше за детство, но в дом, изпълнен с разочарование и болка. През годините брат ми и сестра ми почти не общуваха с нас, още по-малко пък идваха на гости там, където живеехме с мама. Коледата беше единственият повод всички да се съберем под разнебитения покрив. Четиримата седяхме около масата, а погледите ни избягваха да се срещат. Често не бяхме способни да разговаряме, възпирани от всички неща, за които не намирахме думи. Бях много малка и още не бях натрупала достатъчно минало, което да ме пречупи. Тъй като майка ми не общуваше с другите си две деца през цялата година, до Коледа те вече се изпълваха с гняв и болка и жажда за внимание. В крайна сметка всичко това неизбежно избухваше в порой от вербално насилие. Седях там в центъра на целия този хаос, плачех и исках да спрат да крещят. Исках майка ми да им каже да престанат да викат и да псуват. Исках да бъда някъде, където щях да съм в безопасност и радостна, някъде, където щеше да се усеща Коледа.
Брат ми и сестра ми определено не можеха да се понасят, но дълбокото им презрение към мен беше постоянна, тиха заплаха, клокочеща под повърхността. Аз бях третото и най-малко дете, а родителите ни се бяха развели преди да стана на три. Смятаха ме за златното дете – по-светла коса, по-светла кожа, по-лек дух. Аз живеех с майка ни, а те бяха отделени един от друг и от нас. Те живееха в различен вид болка, която попиваше цялата враждебност, която недостатъчно обичаните, проблемни деца от смесени бракове проявяваха във всеки квартал, независимо дали населен с бели, или чернокожи. Бях убедена, че те вярват, че ми се разминава. Ето ме – с русолявата ми коса живеех с бялата ни майка в квартал, който те смятаха за бял и безопасен. Презрението им към мен беше единственото общо между тях – изглеждаха свързани в тази озлобеност. Всъщност разбирах защо ми бяха бесни и ме мразеха, но в същото време не схващах защо всяка година просто съсипваха Коледата.
Но моето желание беше по-силно от тяхната болка. Мечтаех обилно. Създавах си мой малък вълшебен и радостен коледен свят. Фокусирах се върху малките неща, които майка ми се стараеше да направи – трябваше ми само фонтан от блясък и пълен църковен хор, който да ме подкрепя. Въображаемите ми Коледи бяха пълни с дядоколедовци, елени, снежни човеци и всички звънчета и гирлянди, които мечтите на едно малко момиченце могат да понесат. Обичах да съзерцавам малкото бебе Исус и да вдъхвам силната радост, която истинският дух на това време от годината носеше.
Семейството ми не съсипваше всяка Коледа.
Когато бях малка, майка ми беше много отворена за различните култури и групата на приятелите ѝ беше много разнообразна. Спомням си, че имах една приятелка – да я наречем Ашли, чиято майка беше хомосексуална (Ашли нямаше никаква представа). Майка ми беше много пряма: „Майката на Ашли е обратна и живее с партньорката си“. Голяма работа. И наистина нямаше значение. Двама от любимите ми хора бяха моите гуйчовци (гей вуйчовци) – Бърт и Майрън. Бяха прекрасни, домът им също. Не беше голям, но представляваше очарователна, средноголяма тухлена къща, построена на прелестна гориста земя. В задния двор растяха малини и имаха лабрадор ретривър на име Спаркъл. Когато те двамата пътуваха, ние с майка ми се грижехме за къщата. Наслаждавах се на чистотата и удобството.
Бърт беше учител и фотограф, а Майрън беше, както той се изразяваше, домакиня. Майрън беше истинско зрелище. Имаше съвършено фризирана брада, а косата му винаги беше оформена на каскадни пластове, които той дооформяше с блестящ лак за коса. Постоянно събираше тен и се носеше около къщата в забележителни многоцветни копринени кафтани. Бърт ме водеше на двора да ме снима (обожавах да заставам пред камерата) и постоянно ме насърчаваше да позирам. Напълно подкрепяше и разбираше моята склонност към прекаленото.
Спомням си отчетливо една коледна фотосесия. Бях облечена в зелена рокля на цветя и като специално коледно чудо, имах приличен бретон. Преструвах се, че слагам играчка на елхата, докато сдържано гледам през рамо как Бърт ме снима: моден празник.
Харесвах малкия, приятен и уютен дом на Бърт и Майрън през цялата година, но особено по Коледа. Влагаха толкова много грижа и лично отношение в подготовката за празниците. Къщата беше идеално чиста и с хубава украса, поставена точно на място, а в камината пращеше огън. Навсякъде миришеше на нова фурна, в която нещо се пече – винаги имаха пикантни хапки за похапване и поднасяха изискани напитки като бренди Alexanders. Спомням си, че веднъж бях принудена да остана у тях заради снежна буря, която се надявах никога да не свърши. За пръв път усетих вкуса на истинската домашна Коледа. Като цяло те двамата ми даваха пример за домашен уют.
Гуйчовците ми подкрепяха артиста в мен. Когато и да поисках да направя свое малко представление (което беше често), те ми отдаваха цялото си внимание. Никога не се опитваха да опитомят развинтеното ми въображение. От този момичешки дух и от ранните ми фантазии за семейство и приятелство се роди All I Want for Christmas Is You. Помислете си как започва: зън-зън-зън-зън-зън… нежните звънчета напомнят на онези дървени пиана играчки като онова, което Шрьодер от Peanuts[2] имаше.
Всъщност написах по-голямата част от песента на един евтин, малък синтезатор Casio. Исках песента да улавя усещането. В него има една сладост, яснота и чистота. То не произлиза от християнското вдъхновение, макар че съм изпяла и написала много песни от тази духовна перспектива. Тази песен идва от детството ми. Когато я написах на двайсет и две годишна възраст, все още не бях толкова далече от този период от живота ми. Записах цял коледен албум, което си беше риск. Тогава по MTV не пускаха коледни клипове. Всъщност беше нещо почти нечувано толкова млада певица, толкова рано в кариерата си да напише и да запише оригинална коледна песен, която да се превърне в истински хит.
Макар че тази песен показваше личния ми свят на мечти от детството, не бях в най-щастливия си период, когато я създадох. Животът ми се променяше страшно бързо, но аз продължавах да се чувствам изгубена, да се лутам между границите на детството и зрелостта. Отношенията ми с Томи Мотола, който по-късно стана първият ми съпруг (и нещо много повече), вече бяха започнали да стават странни, а още дори не бяхме женени. Но в негова защита ще кажа, че като мой издател той ме насърчаваше да запиша първия си коледен албум – Merry Christmas.
Освен това изпитвах носталгия. Винаги
съм била трагично сантиментална и за мен коледните празници са олицетворение на
тази сантименталност. Исках да напиша песен, която да ме направи щастлива и да
ме накара да се чувствам обичано, безгрижно момиче на Коледа. Освен това исках
да го направя като великите музиканти, които идолизирах, докато растях – Нат
Кинг Кол и Jackson Five, които бяха
създали невероятни класически коледни парчета. Исках да я изпея по начин, който
носи радост на всички и я запазва завинаги. Да, стремях се към старомодното
коледно щастие. Знаех, че е твърде късно да се помиря с брат си и сестра си и
да дам на майка си прекрасен живот, но поне можех да дам на света класическа
коледна песен.
[1] Advent calendar – популярна традиция за деца от западното християнство, отброява 40-те дни преди Коледа, зад всеки лист от календара се крие по едно лакомство. – Бел. прев.
[2] Peanuts – поредица карикатури от Чарлс М. Шулц. – Бел. прев.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
