Потомка на легендарната Джейн Остин, Лоис Остин-Лий е сред големите имена, прочули се като автори на криминални романи от златните години на жанра. Тя си спечелва почитатели още с дебютната си книга „Невероятното престъпление“ (изд. „Еднорог“, преводач: Иван Костурков). Издаден през 1931 г., романът възстановява автентичната атмосферата на академична Англия от периода между двете световни войни – свят на чайни следобеди, безупречни маниери и прикрити скандали. Остин-Лий успява да съчетае интелектуалното предизвикателство на мистерията с неподражаем британски чар и изискан стил.
Прудънс Пинсънт е очарователна млада дама, отличаваща се със свободен дух, остроумие и изключителна преданост към семейството и приятелите си. Тя е единствената дъщеря на директора на един от колежите в Кембридж. Освен че очарова местната академична общност, Прудънс обожава и живота в провинцията, и често гостува на своя братовчед лорд Уелънд в неговото имение Уелънд Хол. Тук тя може да препуска на воля и да участва в задължителния лов на лисици.
Докато пътува за пореден път към Уелънд Хол, Прудънс се оказва въвлечена в опасна плетеница от тайни, подозрения и престъпления. Тя разбира за добре прикрита схема за контрабанда на наркотици, която по загадъчен начин свързва уединения свят на Кеймбридж с имението на братовчед ѝ. Възможно ли е някой от хората, на които най-много държи, да е свързан с престъпната дейност? С много ум, находчивост и малко помощ от непредвидени съюзници, Прудънс трябва да разплете сложния възел на интригата и да разкрие самоличността на контрабандистите – преди някой да извърши убийство, за да опази мрачните тайни.
Прочетете откъс от романа при нас.
*******
– Ще чуя ли нещо тревожно, Хари? – попита Прудънс.
– Ще чуеш – бе сериозният отговор. – Наистина е тревожно.
– В такъв случай – каза госпожица Пинсънт, – ще си поръчаме и ликьор.
Имаха късмет, дългият салон бе празен и те се настаниха пред хубавия огън в камината. Стъд затвори вратата след сервитьора, след което се върна бавно при камината и разбърка кафето си.
– Ще ти стане по-ясно защо съм започнал да ти разказвам тази история – каза той бавно, – когато приключа разказа си – и се позасмя. – Ако кажеш на някого това, което ще споделя с теб, ще ми навлечеш сериозни проблеми. Мисля, че можеш да ми помогнеш много, но ако не си съгласна, бъди така добра поне да си държиш езика зад зъбите. Можеш ли да ми обещаеш това, Прудънс?
Любопитството на Прудънс вече бе напълно възбудено и тя бе готова да обещае почти всичко, за да го задоволи.
– Помниш ли – продължи Стъд, – когато бяхме деца, как някои от по-големите бяха откъснали праскови от дървото в двора на конюшнята ни? След което се вдигна голяма врява за случилото се, а ти през цялото време знаеше какво се е случило, но никога не издаде нищо. Не може да си била на повече от десет години. Е, до известна степен се осмелявам да ти се доверя сега, защото си спомням за тази случка.
– Да, наистина си спомням сега, когато го спомена – изрече бавно Прудънс. – Стори ми се доста подло от тяхна страна, не бе много по-различно от явна кражба, но не си спомням някога да ми е хрумвало, че е възможно да ги издам.
– Да, това би била гледната точка на едно добро дете и се надявам, че сега чувството ти за морал не се е променило.
Последва дълга пауза, докато капитан Стъд подръпваше от лулата си, след което той започна отново:
– Вярвам, че ти знаеш нещо за историята на контрабандата, толкова много художествена литература е изписана по въпроса, а измислените истории, или поне тази част от тях, които аз съм чел, в основни линии отговарят на истината. Преди контрабандата е била дело на банди, а когато бандите започнали да стават твърде големи и силни, за да могат хората от митническите служби да се справят с тях, била основана бреговата охрана, за да подпомага тези служители. Някои фамилии са били контрабандисти поколение след поколение и дори се свързвали чрез бракове с подобни семейства от френска страна! Но най-лошото от всичко това било, че в начинанието тайно участвали и много високопоставени личности. Дори не чак толкова отдавна имаше случай, когато огромни количества бутилки с шнапс бяха открити под олтара на една малка църква в югозападна Англия. Очевидно свещеникът бе участвал в начинанието и дялът му от плячката е бил скрит под олтара. Вероятно горкият човечец е умрял, а с него си е отишла и тайната му. В крайна сметка бандите били разбити от служителите за борба с контрабандата, от митническите служби и бреговата охрана, които заедно успели да заловят голям брой от тях. По различни причини контрабандата престанала да бъде толкова лесно осъществима и доходна, и до голяма степен изчезнала. Сега отново е започнала и то донякъде по същия начин.
– Не спирай, Хари – обади се Прудънс, – това е изключително увлекателно.
– Не е увлекателно, Прудънс – сериозно и строго отвърна Стъд, – озадачаващо е, унизително, дори по-лошо – това е отвратително и грозно… Те разтоварват наркотични вещества по крайбрежието – възможно е и да вкарват определени количества коприна, вероятно го правят, но мисля, макар че може и да греша, че те внасят по-обемистите неща през по-големите пристанища. Така или иначе това не ме тревожи, аз се опитвам да проследя наркотиците.
– Откъде знаеш, че се внасят наркотици? Успял ли си да откриеш нещо?
– Успях да заловя известно количество наскоро, но не и веществото, което търся. Има много неща, които будят подозренията ни, но основното е, че в криминалния отдел на Скотланд Ярд имат информация за едно наистина ужасно вещество, което ние за краткост наричаме XYX (дори не си спомням официалното му название, въпреки че съм го чувал), което не би трябвало да се появява тук, а от отдела твърдят, че то навлиза в страната от източното крайбрежие. Прудънс, дори не мога да ти опиша – продължи Стъд като в искреността си стана и се надвеси над нея, докато говореше, – какво ужасно нещо е този наркотик – казват ми, че силата му била просто свръхчовешка. При прием на веществото то поражда най-прекрасни усещания на спокойствие и блаженство, стимулира мозъка до невероятна степен, но после, след кратък период от време, не можеш да се откажеш от него и от него човекът деградира, превръща се просто в един долен, престъпен звяр. Този наркотик не е трябвало изобщо да съществува.
– Звучи ужасно – не знам защо, но никога не съм смятала, че подобно нещо би могло наистина да съществува.
– Не само съществува, то е сред нас и аз мисля, Прудънс – бавно и мрачно изрече Стъд, – че твои приятели се занимават с разпространението му.
– Божичко, Хари! – възкликна госпожица Пинсънт, поизправи се на стола си и го изгледа сериозно. – Безсмислено би било да те моля да ме убедиш, че не се шегуваш, защото от поведението ти съдя, че това не е така, но само не забравяй, че аз съм почтена неомъжена жена и трябва да внимаваш какво споделяш с мен, освен това всички от приятелския ми кръг са сред най-учените и уважавани хора в кралството. Ето, така ме уплаши, че смятам да изпия и твоя ликьор, който виждам, че не си докоснал – аз вече приключих с моя.
– Добре – мрачно изрече Стъд, – след като вече изпи два ликьора, мисля, че си достатъчно подготвена да понесеш още един шок.
Прудънс се отпусна отново в стола си и въздъхна отегчено.
– Е, щом не зачиташ възрастта и недостатъците ми, давай, кажи ми най-лошото.
Стъд изтръска пепелта от лулата си и я захапа отново, след което продължи:
– Почти невъзможно е да поставим под наблюдение цялото крайбрежие – има километри брегова линия, където започват тресавищата и където не може да се види нито една къща, освен това има удобни малки заливчета, в които при висок прилив могат да се промъкнат баржи и лодки – ще са необходими стотици хора, за да бъде наблюдавано подобно пространство. Но в действителност ние не се надяваме да прекратим дребния внос на контрабандни стоки, освен ако не се натъкнем по щастлива случайност на такива – поне това е моята гледна точка. Що се касае до наркотиците, трябва да се докопаме до центровете за разпространение, а това е работа на криминалния отдел.
– Тогава – обади се Прудънс, – не мога да разбера къде точно се намесваш ти.
– О – възкликна Хари Стъд, – намесвам се, защото се надявам да съм се натъкнал по щастлива случайност на нещо, а ти си въвлечена, защото в криминалния отдел твърдят, че центърът за разпространение е в Кеймбридж…
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
