Трилърът „666“ от Том Егеланд (изд. „Персей“, преводач: Галина Узунова) е базиран върху сериозни проучвания на архиви и исторически източници. Кои факти, събития и личности са реални и кои са фикционални може да разберете от авторовите бележки, публикувани в края на книгата.
Според библейското пророчество, в края на дните светът ще бъде погълнат от море от пламъци. Сега от Бьорн Белтьо зависи да спре надвисналото бедствие. Като заплашват дъщеря му Анджелина, която живее в Лондон, непознати мъже принуждават Бьорн Белтьо да предприеме издирване на оригиналния ръкопис на библейската книга Апокалипсис (Откровение на св. Йоан Богослов). Ако ръкописът изобщо съществува.
Проучването отвежда Бьорн по дирите на средновековно тайно общество, което се е разцепило на две фракции: едната днес се намира в Ирландия, а другата – в САЩ. Оригиналът на Откровението се оказва изключително ценен, защото съдържа неизвестни пасажи, които кодификаторите на Библията не са включили в каноничния текст.
Намесват се американски разузнавателни служби, както и религиозни екстремисти с ужасяващ план. Белтьо трябва да се опита да го разкрие – на опасност е изложен не само собственият му живот и този на дъщеря му, но и на милиони хора…
Прочетете откъс от книгата при нас.
************
Човек би предположил, че великият магистър – дали сатанист, или не, но със сигурност мистик – би внушавал страх. Мъжът, който излезе да ме посрещне, беше висок и с широки рамене, но не изглеждаше особено демоничен. Усмихна се. Погледът и изражението му бяха благи, а очите – кафяви. Косата му бе започнала да посивява. Предположих, че е на около шейсет, може би дори по-възрастен, но тялото му бе запазило младежката си пъргавина. Ухаеше приятно на афтършейв.
– Професор Белтьо – поздрави той и ми подаде ръка. Дълбокият му глас имаше приятен тембър. – Аз съм Конър О’Съливан – каза той с очакване, сякаш беше някой полубог, за когото трябваше да съм чувал.
– Добро утро – промърморих.
– Бях в Лондон снощи и за съжаление нямах възможност да ви посрещна.
Доброжелателният му тон ме обърка.
– На първо място, питаме се: За кого работите?
Въпросът ме изненада. Защо това имаше значение? Очаквах въпрос за Откровението на Йоан или за плахите ми опити да науча повече за Божието братство.
– Защо смятате, че работя за някого?
– Опасяваме се, че може да е за Brotherhood of God – Братството на Бога?
Името не ми звучеше познато.
– Братството на Бога? – повторих. – Никога не съм ги чувал.
– Сигурен ли сте?
– Защо смятате, че работя за тях?
– О, нали разбирате. Те от много години издирват ръкописа.
Ръкописа? Сигурно имаше предвид Откровението на Йоан. Не знаех какво да отговоря.
Той се наведе напред на стола си:
– Братството на Бога ли са Вашият клиент, Белтьо?
Не разбирах нито какво цели О’Съливан, нито какво беше най-разумно да кажа. Враг ли беше, или приятел? За момента не исках да му разкривам твърде много.
– Какво Ви кара да мислите, че имам клиент?
С търпеливата си и изразителна усмивка той ми показа, че разбира, че заобикалям въпроса.
– Ако работиш за тях, трябва да внимаваш, Белтьо. Намеренията им са – не, дори не искам да мисля за това.
– Намеренията им?
– Те наричат себе си „Братство на Бога“. Но истината е друга.
Замислих се, че и Fraternitatis Dei означава „Божие братство“.
– Каква е истината? – попитах.
– В заблуда те вършат делото на Сатаната.
И те ли?
Срещнах спокойния поглед на О’Съливан.
– Същото се говори и за вас.
Той повдигна вежди. Изказването ми, изглежда, не го подразни, а му се стори забавно.
– Да, чувал съм да споменават нещо такова – рече.
– В заблуда, казахте?
– За съжаление.
– Какво имате предвид?
– Те вярват, че служат на Господ. Но Сатаната ги е измамил и ги държи във властта си.
Конър О’Съливан не беше лесен за разгадаване. Дали можех да му се доверя? Дали той щеше да ми се довери? О’Съливан без съмнение ръководеше Божието братство. Един на практика неизвестен европейски орден на няколко века, който – колкото и да е трудно за вярване – все още функционираше и оставаше скрит за обществото. Но какво точно представляваше Божието братство? Казаното от О’Съливан за Братството на Бога и Сатаната предполагаше, че той самият не е ръководител на сатанински орден, както твърдяха слуховете. Но определено там имаше някакъв окултен елемент. Или пък не? Нищо в него – нито външният му вид, нито маниерите, нито фактите – не създаваше подобно впечатление. Авторитетът, с който говореше, изглеждаше като неразделна част от характера му.
– Както разбирам, Белтьо, Вие търсите оригиналния ръкопис на Откровението на Йоан.
– Точно така.
– Повечето теолози биха възразили, че оригиналният ръкопис най-вероятно не съществува.
– Напълно е възможно. Но кой знае?
– Нито един от новозаветните текстове не е запазен във форма, която би могла да се нарече пълна или оригинална. В най-добрия случай това са преписи, които са били направени стотина години след разпятието.
– Да, знам, че така се твърди.
Той кимна.
– Отново ще Ви предупредя: ако мисията Ви е възложена от Братството на Бога, внимавайте.
Не отговорих. Но изражението ми вероятно е било доста озадачено.
– Няма да увъртам, Белтьо: имам основание да смятам, че задачата Ви е била възложена от тях.
Понякога честността е най-доброто решение. Затова му казах самата истина – че търся ръкописа, защото група американски адвентисти заплашиха, макар и косвено, дъщеря ми Аджелина. Не бях чувал за Братството на Бога. Изтъкнах, че ме следят по време на търсенето и че нямам никакви намерения да открадна Откровението на Йоан, ако все пак открия ръкописа.
– Но ще го предадете на възложителите си?
– Такъв е планът. Има ли някаква причина да не го сторя?
– Името Уилям Уайт говори ли Ви нещо?
Изтръпнах. О’Съливан възприе мълчанието ми като несигурност и поясни:
– Той е декан на Адвентистката теологична семинария в Чатануга, Тенеси.
– Срещали сме се.
О’Съливан кимна. Няколко пъти.
– Откритостта не е в наш интерес. Още от основаването на ордена през 1520-а се стремим да обградим нашето братство с мълчание и предпазливост.
– Защо е необходима тази тайнственост?
– Нека да го кажем така: дискретността е неразделна част от естеството на ордена. В първите години сме били в опозиция с Църквата и британската корона. Основаването на Божието братство съвпада с конфликта на Хенри VIII с папата и дългогодишните опити на британците да завземат властта в Ирландия. Нашите основатели не са сметнали за целесъобразно да участват в каквито и да било обществени дебати. С времето тайнствеността се е превърнала в част от нашата природа.
– Тайнствеността.
– Да. Църквата е възприемала нашата вяра като сатанинска. Но не защото сме почитали Сатаната или Звяра, а просто защото не сме били правоверни според установените канони. Обвинявали са ни, че според нашата вяра дяволът е част от Троицата заедно с Отца и Сина. Чиста измислица, основана на още по-стари конспиративни теории, но се е запазила във времето. Довереникът на краля, Томас Кромуел, ни е разследвал. Така и не е стигнал доникъде. Но репутацията ни не е успяла да се изчисти от всички тези слухове.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
