„Календар на сърцето“ от Моника Василева (изд. „AMG Publishing“) е книга, която спира времето за малко – само колкото да ви върне към онова, което има значение. В 365 вдъхновяващи есета Моника Василева превръща обикновените дни в необикновени прозорци към света. Всеки текст е малко откровение – за един празник, за едно чувство, за едно неочаквано пробуждане. Някои есета ще ви припомнят забравени български традиции и празници, други ще ви отведат в най-интимните кътчета от личния път на авторката – светъл, раним, истински.
Това не е просто книга с мисли. Това е книга компас за онези, които търсят посока.
Предлагаме ви няколко януарски есета.
1 януари
ЗЕЛЕНАТА НИШКА НА ЛЮБИМОТО
За мен 2 януари е денят на Блага. На днешната дата е била родена великата българска поетеса и писателка Блага Димитрова. Сигурно ще решите, че е неуместно да отделям толкова внимание на този факт, но нека ви разкажа как аз виждам „моята“ любима Блага…
Бях на около 12 години, когато за първи път отворих нейна книга със стихове. Спомням си, че беше средата на лятото, а аз седях на пода на малкия балкон към детската ми стая и изведнъж един чисто нов свят се разкри пред мен – светът на Блага. Не можех да спра да я чета. Влюбих се в думите ѝ, в мислите ѝ, в красивите вселени, в които ме водеше написаното от нея. На 13 години бях прочела повечето ѝ книги. Не знам дали съм ги разбирала. Но знам, че ги чувствах – книгите ѝ оживяваха в мен и всяка дума се превръщаше в магия. Затова за мен днешният ден е денят на Блага, защото любимата ми българска писателка заслужава да получи скромната ми почит.
През изминалата нощ сънувах дебела зелена прежда. Сега, когато съм будна, осъзнавам какво представлява тази зелена прежда, която подсъзнанието ми изпрати в съня. Това е нишката, с която постепенно ще оплета новата си година. И тази нишка е в зелено, защото трябва да се научим да даваме повече зелена светлина на всички онези неща, които обичаме, които палят страстта ни, които ни карат да се чувстваме живи – онези стихове, които карат кожата ни да настръхва; онези меч-ти, които блестят неоново в нас; всички любими занимания. Зелената нишка е нишката на любимото, която не трябва да забравяме да вграждаме в деня си. Днес решете да вграждате по малко от зелената нишка през всеки един от предстоящите дни на годината. Спомнете си какво обичахте да правите като деца – аз стоях на малкия балкон с чаша сок и четях произведенията от Блага Димитрова, а вие?
Нека споделя с вас и късметчето, което ми се падна днес следобед:
„Носи в душата си зелено дърво и пееща птичка навярно ще долети“. Когато го прочетох, се разплаках. Сълзите ми бяха от щастие, защото сякаш цялата Вселена ме подкрепяше в това, което няколко часа по-рано бях написала. Изцяло наша е отговорността да открием и да накараме това зелено дърво да цъфти. Останалото – дали птичката ще дойде и дали ще запее точно в клоните на нашето дърво, не зависи от нас.
5 януари
ПОДАРЕТЕ СИ ТРИ МАГИЧНИ ДНИ
Днес е първият от трите най-магични дни в годината – 5, 6 и 7 януари. За тези дни се твърди, че могат да донесат огромни чудеса в живота ни, стига да решим да ги приемем в сърцето си.
В миналото българите са смятали тези дни за истинските празници, след които идвала новата година. Така че, ако вашето начало на годината не е било достатъчно силно и красиво, имате днешния шанс, за да започнете една от най-силните си и прекрасни години.
Тези три магични дни в народния ни календар се наричат „Водици“. Това са дни, в които се смята, че няма желание, което да не може да се сбъдне. В нощта на 5 януари, нощта срещу Богоявление, небето се отваря и Господ застава на Портата, така че да може да чуе желанията на хората. От години съм се уверила в магичната сила на тази нощ. В нощта преди Йордановден съм изричала желания, които още на другия ден са се сбъдвали като с магическа пръчка (а съм смятала, че са нужни месеци, за да бъдат постигнати). Получавала съм толкова много послания – сънища, красиви съвпадения, така че няма как да не чествам тази нощ като една от най-магичните нощи в годината.
Трябва много внимателно да следите емоциите си през дните на Водици. Има поверие, че каквито са емоциите ни през тези три дни, такива ще са емоциите ни и през цялата година. Затова изчистете ума си от всички лоши мисли и чувства и се потопете в реката на красивите емоции. Дните се наричат „Водици“, защото водата е тази, която придобива магични свойства. Наричанията ни отиват до Бог по водата. 5 януари е денят, в който може да „удавим“ всичкия негативизъм на отминалата година в морето на прошката. Това е денят, в който може да се пречистим, да се умием с прошка (смята се, че днес свършват „мръсните дни“, дните на космичен хаос, които са започнали на 25 декември – дните, в които Исус е бил роден, но все още не е бил получил Светото Кръщение). А след това да се самоорисаме и да изпълним своите наричания за цялата година (които днес имат десетократно по-голяма сила). Утрешният ден е посветен на мъжката енергия, а денят след него – на женската. Така трите „водни дни“ са едно триединство за отмиване на всичко, което вече не е нужно на душата ни, което замърсява мислите и сърцето ни. Вълшебството на тези три дни цели да съедини мъжката и женската енергия в нас, така че да излезем накрая пречистени и цялостни.
9 януари
ОДА ЗА ХОРАТА СВЕТУЛКИ
Поне един човек трябва да е вярвал във вас. Да е вярвал във вас дори тогава, когато всичко е изглеждало безнадеждно; когато сте били отчаяни; когато сте правили грешка след грешка. Поне един човек трябва да е знаел, че накрая ще успеете.
И ако имате такъв човек или хора в живота си, дано осъзнавате благословията, която те ви дават. Дано ги цените и им благодарите, че са били или са част от живота ви. Защото това са хората светулки. Хората, които ни съпровождат, за да преминем през най-тъмните часове на нощта невредими.
Бащата на съпруга ми беше един от тези хора светулки за мен. За мечтите и целите ми не говорихме много, поне не с думи. Той ми говореше с вяра. Щом излезе първата ми книга, той беше човекът, който я отпразнува с най-искрената радост – радост, равна на моята. А след това ми купи първия ми лаптоп с посланието да напиша следващата си книга. И аз я написах („Дневник на необикновената жена“*, която се превърна и в най-продаваната ми книга). Защото имаше кой да вярва в мен. Когато за първи път трябваше да водя лекция, той беше човекът, който ми даде най-полезните съвети (защото години наред беше водил лекции пред огромни аудитории в университета), но накрая не забрави и да ми покаже вярата си, че ще се справя. Не ми го каза. Ние с него си говорихме на друг език. На онзи език, за който азбуката не е нужна. Нужна е само душа, която вярва и обича.
През 1881 г. на днешната дата е било основано Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“. Моят свекър беше преподавател там, преди да напусне земното съществуване. И днешната дата ми напомня за него… И за всички хора светулки, с които е пълен животът ми.
Човек може да постигне успех и без никой да вярва в него. Може би тогава цялата му сила и целеустременост идват от желанието да по-каже на света, че въпреки всичко може. За такъв успех се изисква огромна сила. Когато обаче имаме хора светулки, които осветяват пътя ни, е по-лесно да продължим да вървим напред, дори когато тъмнината се спусне, краката ни се изморят от пътя или загубим посоката си. Нека днес благодарим за всички онези хора в живота ни, които с факлите на вярата правят живота ни по-красив! Нека благодарим и за всички хора, които ни вдъхновяват. Помислете си за тях още сега. Не е задължително това да са само най-близките ви. Помислете си за хората, които са дава-ли и дават криле на мечтите и потенциала ви.
Бях съвсем малка, когато майка ми започна да ми повтаря, че мога да постигна и най-смелите си мечти и съм родена за велики неща. Никога няма да забравя и учителката си по музика, която с плам говореше как трябва да продължа да пиша и как имам талант, който трябва да развия. Най-добрата ми приятелка също винаги е била светулка за мен – насърчавайки ме, поощрявайки всяка една моя странна идея. Свекърът ми също беше моя светлина. Защото с нежност ми вдъхваше желязна сила да работя по целите си, а с отдадеността към работата си – към писането и преподаването, ми показваше как искам и аз да творя – с плам, отдаденост и любов.
Отделете малко време да помислите за всички онези хора, които са ви осветявали пътя, за да се развива потенциалът у вас. Благодарете им. По-чувствайте благословията да ги имате или да сте ги имали в живота си.
* Василева, Моника. Дневник на необикновената жена. София: AMGPublishing, 2013. – Бел. ред.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
