„Носете си новите дрехи, момчета!“ от Стефан Цанев (изд. „Жанет 45“) е книга с избрани от самия автор стихотворения, издавана в негова чест за 90-годишния му юбилей през 2026 г.
На всички е известна формулата на Айнщайн Е = mc2, което ще рече: енергията (Е) е равна на масата (m), умножена по скоростта на светлината (c2) на квадрат.
Ако заменим във формулата на Айнщайн масата (m) с mens (ум), а скоростта на светлината (c) с cor (сърце), ще получим формулата на поезията: Poesis = mc2, което ще рече: силата на поезията е равна на мисълта (mens), умножена по чувствата (cor) на квадрат. Книгата на Стефан Цанев затвърждава споменатата поетична формула – и несломимата воля за изкуство и живот.
Предлагаме ви няколко стихотворения, включени в сборника.
*******
РЕКВИЕМ
Блазе на мъртвите, че не видяха
как идеалите им срамно мряха –
не на бесилка, не на клада,
не приковани на скалата,
не върху кръст, не в бой неравен
и не по други начин славен,
не от куршум, не от секира –
а както прилепът умира,
веднъж щом падне на земята:
криле фалшиви всуе мята
и съска, озверял и злобен –
да полети отново неспособен.
Блазе на мъртвите, че не видяха
как идеалите им срамно мряха
подобно прилепи с криле фалшиви.
Горко, горко на всички живи,
които в тези идеали вярват
и гледат как със тях се гаврят,
и се надяват, въпреки срамът –
че могат пак да полетят.
1991
********
КОГАТО СЕ РАЖДА ПОЕТ
На Миряна Башева
Когато се ражда поет,
небето разтваря
вратата си стара
и Бог коленичи на прага смирено –
защото се ражда нова вселена,
когато се ражда поет.
Когато се ражда поет,
палачите грабват
ръждивите брадви,
въртят точилата, припяват си радостно –
палачите няма да бъдат без работа,
когато се ражда поет.
Когато се ражда поет,
Сократови черепи
чупят ковчезите
и свирят з а р я на пищяли и прешлени –
за мъртвите иде второ пришествие,
когато се ражда поет.
Когато се ражда поет,
камбани в сърцата
будят децата,
обличат се празнично, втурват се весело:
На сватба или на смърт сме калесани? –
когато се ражда поет.Когато се ражда поет,
само майките плачат,
забраждат се с здрача,
вторачват се с ужас в люлката празна –
за себе си майките нищо не раждат,
когато се ражда поет.
1975
******
ЖИТИЕ
Потъвам бавно в залеза на август –
като в застлан със пурпур гроб потъвам
и заедно със мен потъва всичко,
залязва цялата Вселена.
И трудно ми е да си ида изведнъж,
не само с мене си ще се прощавам:
Исус и Юда бях, апостолът Йоан,
Сократ и Жана д`Арк, палачите им също,
Калѝгула и Стамболов, и дяконът Игнатий;
поет, готов на смърт,
страхливец, скрит зад чужди драми,
и съдия (о, как обичах да съм съдия!);
убиеха ли ме,
или отровата като изпиех –
възкръсвах пак, вселявах се
във кожите на патриарси и царе,
на проститутки и светици,
на фанатици и на еретици,
на мравки и на богове...
На Бога бях окото –
в душите ви надзъртах!
Живях аз сто живота
и чакат ме сто смърти.
Потъвам бавно в залеза на август –
като в застлан със пурпур гроб потъвам
и заедно със мен залязва всичко,
угасва цялата Вселена.
7 август 2001
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
