Поредицата „Клубът на мъфините“ от Катя Алвес ( изд. „Фют“, преводач Мила Георгиева Павлова) разказва за щурите приключения на Лин, Тамтам, Миранда и Лулу – четири момичета, които се събират съвсем случайно, за да правят мъфини за празника на училището. Така възниква най-сладкият клуб на света, в който постоянно се случва нещо. В седмата книга от поредицата Клубът на мъфините трябва да открие двата мистериозно изчезнали мопса, за които Тамтам непредвидливо е поела ангажимент да се грижи.
Прочетете при нас откъс от забавната поредица на португалската авторка.
Един неприятен следобед
– Не! Ама че лош късмет! – възкликна мама. – Какво стана?
След това тя дълго време не каза нищо.
Отидох в хола при нея, за да разбера какво се е случило.
Мама напрегнато разглеждаше ноктите на ръцете си.
– Хм, това наистина е ужасно, Карла… И нямаш абсолютно никого, който може да се грижи за тях, така ли? Хм… Не, струва ми се, че и аз не бих могла да ти помогна… цели две кучета… хм… това си е сериозна задача…
– Кой има кучета? Какви кучета? – прошепнах аз и задърпах мама за ръкава. – Кажи ми, мамо!
– Шшшт! – изсъска ми тя. – Говоря по телефона.
Сякаш не виждах и сама.
Тя продължи да говори в слушалката:
– Да, ще си помисля, но смятам, че ние не сме подходящите хора…
Мама приключи разговора си с Карла, като поне хиляда пъти ù пожела бързо възстановяване.
Аз все така стоях до нея и нетърпеливо потропвах с крак.
– Бедничката Карла! Докато миела прозорците, паднала
от стълбата – разказа ми мама. – Счупила си е крака.
– Но ти говореше за някакви кучета. Карла да не е паднала върху домашните си любимци? – полюбопитствах аз.
– Не, не, те са добре – поклати глава Мама и се засмя. – Карла просто търси човек, който да гледа кучетата ù, докато сестра ù се върне от почивка.
– Страхотно! – викнах възторжено. – Този някой съм аз. Аз ще ги гледам!
– Ах, Тамтам – започна мама, – да гледаш кучета е голяма отговорност.
– Именно! Ще се справя! – упорствах аз. – Вече отговарям за Супер Алберт и се справям отлично. Ти самата ми го казваш.
– Така е – промърмори мама (едно на нула за мен!). – Но кучетата трябва да се разхождат… сутрин, обед и вечер! Те имат нужда от движение.
– Точно като мен! Децата имат нужда от изключително много движение.
Мама ме изгледа недоверчиво.
Продължих да настоявам:
– Нали все пак не е завинаги? Моля те, де!
– Е, да, най-много за седмица ще е… – замисли се мама (две на нула!).
– А пък и Карла е най-близката ти колежка от работата. Не можеш да я изоставиш в беда. Не забравяй: една за всички! Като при тримата мускатови орехари, ако бяха само двама.
Мама се засмя (победа!):
– Е, добре – рече тя накрая, – но…
– Благодаря ти, мамичко! – чак се разтанцувах от радост. – Може ли да ги вземем още сега?
Мама поклати глава:
– Днес ще ги разходи съседката. Ще ги вземем утре…
– Ти си най-добрата майка на целия свят! – викнах, преливаща от щастие.
Мама се усмихна и посегна към телефона.
– А знаете ли поне какви са кучетата? – попита тате на вечеря. – Надявам се все пак да не са догове.
– Не, не – успокои го мама. – Тя ми е казвала, нещо малко, май започваше с „п“. Хм… пудели… или пък папийони?
– Ясно – рече тате и ми намигна. –
Важното е да не са някакви кръвожадни вълкодави.
– Може ли да спят при мен? – попитах аз.
Тайно се надявах кучетата така силно да се привържат към мен, че вече никога да не искат да се върнат при Карла.
– Кучетата не са играчки – рече тате. – Ще спят в кухнята. А и не искам през нощта да те гризнат по носа – той се изсмя гръмко.
– Може да направим график кой кога ще ги извежда – предложи мама.
– Аз ще се заема с това! – викнах ентусиазирано и хукнах към стаята си.
График за разходки
• сутрин: Тамтам
• обед: Тамтам
• вечер: Тамтам
– Изглежда многообещаващо – каза татко, щом закачих графика на хладилника, и кимна доволно.
После се обадих по телефона на Лулу. Нямах търпение да ù разкажа за отговорната си задача. Как само щеше да се чуди и мае! Да се грижиш за две кучета е доста по-трудно от това да си бъбриш с клиентките във фризьорския салон.
– Дали са далматинци на точки? – възторжено попита Лулу. – Обожавам далматинци!
– Циркови кучета са! Подобни на пуделите – обясних ù аз.
– Няма такова нещо! – възкликна Лулу.
– Напротив, има! – сопнах ù се аз.
Лулу се замисли. След това изведнъж стана много мила:
– Може ли да идвам с теб, когато ги разхождаш?
– Много ясно! – рекох аз.
После ù разказах какво съм си наумила – и по-точно, да съм толкова добра с кучетата, че те да поискат да останат при мен завинаги.
– Страхотна идея! УНД! Умна, находчива и досетлива! Ти си истински гений, Тамтам! – Лулу замълча за момент. – И на мен ми хрумна нещо: кучетата могат да са, така да се каже, кучета на Клуба на мъфините.
– Какво искаш да кажеш? – попитах подозрително аз.
– Логично е! Щом са твои, донякъде са и наши – обясни Лулу.
– Ще си помисля – отвърнах благосклонно.
Малко по-късно ми се обади Лин:
– Лулу твърди, че ще ти вземат циркови кучета, които приличат на дакели! – викна развълнувано тя в слушалката. –
Мама казва, че сигурно са чихуахуа.
– Чи-какво…?
– … -хуахуа – бавно и ясно каза Лин.
– Аха… Да, може би… Във всички случаи са много сладки и умни. Ще ги вземем утре.
Лин ми даде още хиляда съвета как трябва да се отнасям с тези кучета. Аз обаче вече не я слушах много-много, защото нямах търпение да питам мама дали все пак не може да вземем кучетата още днес. Съседката сигурно също щеше да е доволна.
– Утре! – отсече мама и с това се приключи.
Тази нощ не спах добре. Първо, много се вълнувах. Освен това сънувах някакво огромно куче, което носеше на врата си табелка „Кръвожаден вълкодав!“. Кучето беше изяло Супер Алберт. Знаех го, защото от муцуната му се подаваше едно клепнало ухо. Когато се събудих, бях смазана от умора. На закуска обаче мама ме успокои, че Карла със сигурност не гледа бойни кучета.
– Тези по-скоро са от някаква декоративна порода – обясни ми тя.
Само кимнах. Май все пак щеше да е по-добре поне в началото кучетата да спят в кухнята. Все пак детската стая беше стая и на Супер Алберт, а аз не исках той да се засегне.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
