„слънцето и нейните цветя“ (изд. „Сиела“) е дългоочакваната втора стихосбирка на Рупи Каур – канадската поетеса, която даде на света „Мляко и мед“. В новата си колекция от поеми тя продължава да изследва изобилие от теми за любовта, загубата, травмата, изцеляването, женствеността, миграцията, революцията. Фотографиите ѝ и посоката на нейното изкуство намират горещ прием и тя се надява да продължи този начин на себеизразяване в следващи години.
Рупи Каур е бестселъров автор номер 1 на „Ню Йорк Таймс“ и илюстратор на две стихосбирки. Започва да рисува на пет години когато майка ѝ ѝ дава четка и ѝ казва – нарисувай сърцето си. Рупи разглежда своя живот като изследване на това творческо пътешествие. След като завършва следването си в специалност реторика, тя издава първата си стихосбирка „Мляко и мед“ през 2014.
Насладете се на откъс от книгата при нас.
изкуството да растеш
чувствах се красива докато навърших дванайсет
когато тялото ми започна да назрява като плод
и изведнъж
мъжете гледаха към новородените ми бедра с навлажнени устни
момчетата не искаха да си играем на гоненица
в междучасието
искаха да докосват всички нови
непознати части от мен
частите които не знаех как да нося с вкус
не знаех как да мъкна
и се опитах да погреба в гръдния си кош
цици
казаха
и аз намразих тази дума
мразех това че ме е срам да я произнеса
това че макар да се отнасяше за тялото ми
тя не ми принадлежеше
тя принадлежеше на тях
и те я повтаряха сякаш
медитираха над нея
цици
каза той
дай да видя твоите
нямаше нищо за гледане освен вина и срам
опитвам се да изгния в земята под краката ми
но продължавам да стоя на една стъпка разстояние
от извитите му пръсти
и когато той се хвърля напред за да пирува с моите полумесеци
аз захапвам ръката му и решавам мразя това тяло
трябва да съм направила нещо ужасно за да го заслужа
когато се прибирам вкъщи казвам на майка ми
мъжете отвън са прегладнели
тя ми казва
че не бива да се обличам така че гърдите ми да са на показ
казва момчетата ще огладнеят ако видят плод
казва че трябва да седя с прилепнали крака
както ѝ прилича на една жена
или мъжете ще се гневят и ще се карат
каза че мога да избегна цялата тази неприятност
ако само се науча да се държа като дама
но проблемът е
че в това дори няма смисъл
не мога да проумея факта
че съм длъжна да убеждавам половината население на света
че моето тяло не е тяхно легло
заета съм да уча за последствията от женствеността
вместо да уча наука и математика
харесвам колела и гимнастика и не мога да си представя
да обикалям стискайки бедрата си
сякаш пазят някаква тайна
като че ли като приема собственото си тяло
ще поканя лъстиви мисли в главите им
няма да се подчиня на тяхната идеология
да виниш жена че е мръсница е сексуално насилие
да издигаш девицата в култ е сексуално насилие
аз не съм манекен на витрината
на любимия ти магазин
не можеш да ме обличаш или
да ме изхвърлиш когато се износя
ти не си канибал
твоите действия не са моя отговорност
ти ще си наложиш контрол
следващия път когато отивам на училище
и момчетата подсвиркват по задните ми части
ги блъсвам на земята
стъпвам с крак на шиите им
и казвам непокорно
цици
и изражението в очите им е безценно
Ако сте харесали откъса от „слънцето и нейните цветя“, можете да поръчате книгата от Ozone.bg с 10% отстъпка, ползвайки код azcheta.
