Време за четене: 2 минути

В дебютната си стихосбирка „Кънтя като мълчание“ Веселин Веселинов е постигнал един задълбочен поглед върху екзистенцията. Неговият писмовен контур отдава почит на вездесъщия литературен канон, но и прокарва своите си линии в съвременната ни поетична среда. Многообемността и разслойността на неговите интереси ни потапят в темите за вярата, бездетието, изтреблението, лудостта, изкуството, крясъците на плътта, срещата със стихиите и др. – гаранция за зрял и осмислен дебют, с необходимата творческа искра и инвенция.

Предлагаме ви две стихотворения, включени в книгата.

МИРИШЕШ НА РИДАЕЩ ДЪЖД

върху липата

деликатните детайли

на движенията ти

си играят

със сърцето ми

със небцето

и със порите

до завършеност ме мамят

и чудато ме спохождат

всеки път

като слънчева петниста светлина

през прозорец сив нахлула

и вселила се във мислите ми

надчовешки

съзидателно

каскадно

та се чувствам

толкова удобно

във съня

във ръцете ти

в смъртта

и в утопиите

дето ми извая

от плисирани вълни

от шербет в извивките ти

от познатото ухание на дъжд

по липата пред дома ми

******

ПЕТ ОТ СЕДЕМ

  При всяка извивка неволна

на моя стремителен път

  пресрещаш ме хищно-разголена

   с цветята на своята плът…

Димчо ДЕБЕЛЯНОВ

Абаносовите меандри на тялото ти

с екзотичната своя извивност

(енигма

греховна)

неволно събуждат у мен:

чревоугодника,

скъперника,

похотливия,

гневливия

и даже завистливия,

но нивга горделивия

или ленивия…