От 16 години насам Денят на влюбените идва с традиционното изящно томче с любовна лирика на изд. „Персей“. След антологиите „Обичам те“ и „Да те жадувам“ и автори като Яворов, Дебелянов, Вазов, Ботев, Пенчо Славейков, Дора Габе, Елисавета Багряна, Евтим Евтимов и Маргарита Петкова тази година влюбените ще се обясдняват в любов със стихосбирката „Обичай ме бавно“ на Добромир Банев.
Каквото и да се случва, ние всички се нуждаем от любов. Това е чувството, което ни води напред. Любовта е закодирана в нас, макар мнозина да не вярват в това. Сега е моментът да осъзнаем, че тя е действие – глагол, който не бива да спираме да упражняваме. Важни са колкото споделените думи, толкова и споделеното мълчание. Важни са жестовете и разбирането към другия, защото има различни начини да бъдем по-малко самотни, най-сигурният от които е да подадеш ръка, да изразиш подкрепа, да покажеш вярата си.
Добромир Банев не преценява аргументи „за“ и „против“ любовта. Той отдавна е доказал умението да борави със силата на поезията, за да опише тази невероятна нужда да обичаме и да бъдем обичани. Между страха от провала и смелостта да заявим любовта си, поетът недвусмислено ни извисява в осъзнаването на любовта във всичките ѝ форми и състояния, като и в най-песимистичните думи прозира оптимизмът на човека да подели с някого най-доброто от себе си.
„Обичай ме бавно“ събира на едно място най-емблематичните стихотворения на Добромир Банев, както и някои съвсем нови. Те са историята на любовта, която всеки трябва да прочете. Защото именно тази история ни прави хора.
От бившите, разбира се, ревнувам.
За бъдещето не изпитвам страх.
Знам, само настоящето си струва
(преди и то да се превърне в прах).
Устроени сме диво и себично.
Обичаме ли, нищо не делим
със бившите. Приемаме го лично –
за чужди рани повече боли.
Опитвам се да бъда безпристрастен
(така изглежда на повърхността),
в душата ми горят и низки страсти,
двулика е по същност любовта –
едното й лице е тъй смирено,
че искам да го галя като дим,
а другото – все тъжно – е пред мене,
обърнато назад към бивш любим.
Толкова целувки,
толкова прегръдки,
толкова преструвки
и любов на глътки.
Празната ми чаша
тебе отразява.
Да не се уплашиш?
Сбогом. Продължавам.
Тръгвам. Да се пазиш –
стана земетръсно.
Чашата е празна,
за любов е късно.
Ако сте харесали тези стихове, можете да поръчате „Обичай ме бавно“ от Ozone.bg с 10% отстъпка, ползвайки код azcheta.
