В „Истинската лейди Чатърли“ (изд. „Емас“, преводач: Емилия Ничева-Карастойчева) английската писателка Анабел Абс ни въвежда в историята на прокълнатата любов на творецa Д. Х. Лорънс, син на беден миньор, и неговата муза и съпруга баронеса Фрида фон Рихтхофен – вдъхновението за образа на лейди Чатърли.
Лорд Чатърли се е върнал от войната в инвалидна количка, лишен завинаги от възможността да създаде деца. Връзката с Констанс, младата му съпруга, някога основана на любов и страст, се гради вече единствено на духовната близост. С времето лейди Чатърли чувства все по-ясно, че тази връзка не ѝ е достатъчна, че за да живее пълноценно, ѝ е необходима и физическа близост.
И намира пълноценната любов при горския пазач на имението – страстен и същевременно нежен мъж, който ѝ дава усещането, че съществува истински. Очаквайки дете, Констанс напуска своя съпруг и поема към неизвестността.
Днес тези няколко реда, събрали съдържанието на романа „Любовникът на лейди Чатърли“, едва ли ще предизвикат нечие възмущение. Но не и при издаването му през 1928 г. Още с излизането си от печат, романът бива обявен за скандален и упадъчен. Забранен е до 1960 г. и забраната е вдигната с решение на съда! Откровените сексуални сцени и самата мисъл, че една аристократка може да се хвърли в леглото на един работник, търсейки сексуално удовлетворение, са недопустими в английското общество.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Фрида
– Трябва да кажа на Елизабет.
Фрида прокара пръст по гръдта на Ото, над биещото му сърце, през пътеката от къдрави косъмчета, разполовяваща корема му. Двете й нощи с него я бяха преобразили. Сякаш електрически искри бяха заменили мудната кръв във вените й, изваждайки наяве друга личност, нова Фрида. След първия път, когато се любиха, отвори очи и всичко наоколо й се видя непознато. „Все едно съм бебе – помисли си, – току-що появило се на белия свят. Докато лежеше замаяна и задъхана в обятията на Ото, си спомни първите минути живот на Монти. Как очичките му, ненавършили минута, се взираха с удивление в нея, в Ърнест, в свещите, мъждукащи върху перваза на прозореца. Колко ли ярко и лъчисто му се е струвало всичко. Както на нея сега.
Дълго имаше странното усещане, че е отвъд пространството и времето е спряло. Ото продължаваше да говори за революция и анархия, и как психоанализата ще промени света, а тя се рееше в блажена омая и чуваше вятъра в стъклата на прозорците, екот на църковна камбана, звънтене на шишета, стоварени от каруцата на млекар. Сетне се замисли за сестра си.
– Още ли не си й казала?
Изненадан, Ото вдигна глава от бележника. Седеше до нея и пишеше трескаво. Описваше преживяното с нея за монографията, посветена на личностните типове.
– Не, но трябва.
Облегна се на дългите възглавници и затвори очи. С него се чувстваше великолепно неуязвима, но чувството се отдръпваше при мисълта за признанието пред Елизабет. Смътно усещаше, че сестра й няма да одобри и някак си ще опита да затвърди властта си. Както правеше, когато бяха малки.
– Няма да възрази. Тя вярва в свободната любов. – Ото прокара небрежно пръсти през косата си и главата му заприлича на игленик, озарен от слънцето. – Ще се зарадва, че ме дели със сестра си, както с радост ме дели с най-добрата си приятелка, съпругата ми. – Засмя се и я прегърна. – Тук, в Швабия, всички вярваме безусловно в сексуалната революция и смъртта на патриархалния ред.
– Разкажи ми за онова място в Швейцария, Аскона.
Тя се облегна върху гърдите му и побутна с нос браздите между ребрата му. Обичаше да й говори за революцията. Харесваше й как думите се сипят и разлитат от него като циркови акробати.
– Революцията започна, Фрида. В Аскона събаряме патриархалната твърдина, наречена семейство. Храна, имущество, деца – всичко е общо. – Ото захвърли бележника и вдигна лице към светлината. – Единственото място на света, където жените са свободни, защото бащата не е властник. Няма и самота, защото всички са равни и искрено загрижени един за друг.
– Няма самота?
Фрида потрепери при спомена за живота в Нотингам. Дългите години, когато само книгите разсейваха самотата й. Стъписващото прозрение, осенило я в зимен ден, че бракът я е накарал да се чувства повече, а не по-малко самотна.
– Няма! – възкликна Ото. – Ще бъдем толкова щастливи там, Фрида, любов моя.
Тя взе писалката му, плувнала в локвичка мастило върху лекьосания чаршаф.
– Там децата щастливи ли са?
– Всички са щастливи. Никой не е осквернен от собственост и власт. Хората са наистина свободни! – Той измъкна писалката от пръстите й и я натопи в мастилницата. – Обърни се.
Тя легна по корем и усети как върхът на писалката се плъзва по хълбока й; вдиша дълбоко мириса на възглавницата. „В Аскона ще нося панталони – помисли си. – И яркозелени чорапи.“ За миг пред очите й се мерна картина – Монти, Елза и Барби се къпят голи в плитък поток, сребристи рибки се стрелкат край стъпалата им и пощипват пръстите на краката им.
– Ърнест не позволява на децата да тичат голи – повдигна глава от възглавницата и погледна към Ото. – Веднъж ги заведох сама край морето и цяла седмица лудееха голи. Ужасявах се да не му кажат.
– Вземи децата. И ще бъдем свободни да правим каквото пожелаем, да следваме повика на телата, на сърцата си, на инстинкта. Ще бъдем волни духом. Ще бъдем, каквито сме наистина.
„Точно това искам – помисли си Фрида. – Да бъда каквато съм. Само толкова. Защо е трудно? И сложно?“ Топлият дъх на Ото погали хълбока й.
– Какво написа?
– Жена на бъдещето. – Той духна още веднъж върху кожата й. – Цял живот съм мечтал за теб. Не знаех, че си ти, но сега разбирам пророческите си съновидения за съвършената жена. Суфражетките не проумяват, че жената няма да получи истинска свобода, докато не пусне на воля сексуалността си. Любовта е революция. – Гласът му се извисяваше, спускаше и въртеше. – Не съм срещал по-освободена жена от теб. Толкова спокойна в кожата, в тялото си. Потисничеството е изсушило посестримите ти. Не и теб. Отдавайки се, извличаш наслада. Ти си гений, Фрида.
Засмя се.
– Гений? Аз?
– Да. Имаш дарба да живееш. Държала си я заключена в… в…
– Нотингам – довърши с равен тон тя.
– Самата дума вони на пъкъл. Ела и полети с мен!
Придърпа я към себе си и я прегърна с неумолима сила. Дъхът й секна. Целуна я, сякаш за последно – да запечата целувката завинаги в паметта й.
Ако този откъс ви хареса, можете да поръчате „Истинската лейди Чатърли“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.
