„Рядък модел“ (изд. „Колибри“) е сборник от 17 чудесни разказа на двукратния носител на „Оскар“ Том Ханкс, доказателство, че талантът му на разказвач се равнява на актьорския. Очарователната атмосфера, която обгръща читателя във всеки разказ, надали може да се припише на късмета на начинаещия. Тя е плод на един много интелигентен и наблюдателен ум, на сърдечна, открита и чувствителна душа.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Тя не търсеше да купи стара пишеща машина. Не се нуждаеше от нищо и не желаеше да се сдобива с повече притежания – нови, употребявани или антики – с абсолютно нищо. Беше се заклела да устои на неотдавнашните си лични неуспехи с период на спартански живот; нововъзприет минимализъм, живот, който да можеше да се побере в колата ѝ.
Харесваше малкия си апартамент западно от река Куйахога. Отърва се от всички дрехи, които беше носила с онзи тиквеник; готвеше си почти всяка вечер и често слушаше записи на медитация. Имаше спестени достатъчно пари, та да ѝ стигнат до Нова година, което позволяваше лениво и безцелно лято. През януари езерото сигурно щеше да замръзне и тръбите в сградата ѝ щяха да се пръснат, но дотогава нея вече нямаше да я има. Ню Йорк, или Атланта, или Остин, или Ню Орлиънс. Имаше възможности в изобилие, стига да пътуваше с малко багаж. Но методистката църква на Лейкуд беше организирала съботна разпродажба на ъгъла на Мичиган и Сикамор Стрийт за набиране на средства за обслужване на комунални програми като безплатни дневни грижи, подпомагане на възстановяващи се от зависимости и, кой знае, може би нещо като „Топли ястия на колела“. Нито беше редовен посетител на църквата, нито беше методистка, но до голяма степен беше убедена, че да се ровиш сред изложени на сгъваеми масички боклуци втора ръка няма как да е израз на набожност.
На шега за малко да купи комплект алуминиеви подноси за сервиране, но на три от тях имаше следи от ръжда. Кутиите с евтини бижута не предложиха скрито съкровище. А после зърна пластмасови формички за ледени близалки. Като дете нейна беше отговорността да налива портокалов или друг сок във формите и да пъха вътре пластмасови дръжки, а когато фризерът си свършеше работата, имаха на разположение ледени лакомства на много прилична цена. Почти успяваше да почувства горещия летен вятър в подножието на планината и как ръцете ѝ лепнеха от топящия се заледен плодов сироп. Купи комплекта срещу един долар, без да се пазари.
Пишещата машина беше на същата маса, цветът ѝ беше избеляло „поп арт червено“ – в никакъв случай не представляваше атракция. Онова, което привлече погледа ѝ, беше лепенката в горния ляв ъгъл на капака. Оригиналният собственик беше написал с малки букви и подчертано (с клавиш „шифт“ плюс клавиш 6:
това са съзерцанията на моето сърце
Думите бяха напечатани преди трийсет години, когато машината е била чисто нова, току-що извадена от кутията, може би подарък за тринайсетия рожден на момиче. По-скорошен собственик беше написал „Купи ме за пет долара“ и беше поставил листа на валяка.
Машината беше портативна; корпусът беше пластмасов. Лентата беше двуцветна, червена и черна, а на мястото, където някога беше стояла марката – „Смит Корона“, „Брадър“ или „Оливети“ – имаше дупка. Вървеше с червеникав калъф от изкуствена кожа с бутон, който го отваряше. Тя натисна три клавиша – „А“, „Ф“ и „П“ – те всички удариха по листа, а после се върнаха обратно по местата си. Значи нещото работеше, горе-долу.
– Наистина ли тази пишеща машина струва пет долара? – попита тя госпожа методистката зад близка сгъваема масичка.
– Това тук ли? – попита жената. – Според мен работи, но вече никой не използва пишещи машини.
Не това беше въпросът, който зададе, но не я беше грижа.
– Ще я взема.
– Покажете ми парите.
И ей тъй на методистите забогатяха с пет долара.
Можете да поръчате книгата от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
