„Тежки елементи“ от Алеко Желязков (изд. „Жанет 45“) ще ви срещне с Бог (дори няколко вида, ако трябва да сме точни), еволюцията, динозаври, произхода на Вселената и видовете, бъдещето на човечеството, черни дупки, аварията в Чернобил, изкуствен интелект, извънземни, Големия взрив, и какво ли не още. Авторът умело прескача между история, физика, квантова механика, екология и социология, за да изплете един забавен сюжет с изненадващи трансформации на ръба между научната и псевдонаучната фантастика.
Предлагаме ви откъс от дебютния роман на младия български писател.
Атанас в никакъв случай не беше член на висшето общество, но това не му пречеше да бъде донякъде възпитан и за да не прекъсва тайнството, запази тишина. След като мина четвърт час в научни опити без никакво обяснение от страна на Калина, засегнат от пренебрежението ѝ, той не се стърпя и попита:
– Мога ли да ти помогна?
– Всъщност, ако държиш да си полезен, може да записваш данните. Аз после ще ги разтълкувам.
Този сарказъм го бодна. „Ако държиш да си полезен“ беше редовен лаф на директора Аронов, обикновено по-неприятен от ухапване на змия. Младата жена, която в случая приличаше на вещица със свръхестествени умения, сви рамене, прие мълчаливия му отказ и продължи да работи. Негласно и двамата достигнаха до консенсус, че „Любителят на екстремни преживявания“ в това особено Средновековие бе абсолютно безполезен да свърши каквато и да е работа, освен да издои бизон.
– Ако ми обясниш какво правиш, поне мога да кимам с одобрение и да се чувствам по-малко безполезен – сряза тишината Наско. – У нас му се вика „морална подкрепа“.
– Използвам изчислителния център, който обработва информацията – с широк жест на олигарх, който разкрива на свой гост планина, подарена му от държавата, тя посочи дърветата.
– Изчислителен център… обработка на информация… – невярващо пелтечеше Наско. – Не виждам ни един компютър, а само дървета.
– Не гледай отделните дървета, а цялата гора! Както знаем, дърветата в гората общуват помежду си чрез изпращане и приемане на биохимични сигнали през коренната си система. Мрежата от корени е подобна на мрежата от клетки в нашите мозъци. След като подадеш изходните данни и алгоритъма как да бъдат обработени, гората ги изчислява. В момента разчитам резултатите.
Ивиците, разделящи цветовете в гаванката, постепенно загубиха игривостта си, започнаха да избледняват и трите цвята се сляха в един мръснозеленикав нюанс с вид и мирис на блато.
– Готови сме! – изчурулика девойката, събра си чевръсто такъмите и се огледа за зубъра.
Издоено, нахранено със здравословни биостимуланти и поработило в транспорта по взаимно съгласие с хуманоидните си работодатели, животното не бе проявило интерес към науката и бе изчезнало в гората. За радост на Наско, двамата тръгнаха пеша обратно към селото.
– За какво служат изчисленията, които ти току-що направи? – любопитството не напускаше електротехника.
– Имам една хипотеза в областта на космологията.
– О, това е много интересно! – възкликна Наско повече любезно, отколкото искрено.
– Всички казват така – отвърна Калина. – От любезност. След което сменят темата на метеорология, докато се оглеждат за по-забавен събеседник…
– Ония облаци там май са дъждовни… – започна по инерция Наско, но след последните думи на девойката успя бързо да се окопити и акробатически да извърти мисълта си. – И дори под дъжда ще се радвам да ми разкажеш повече за тази космология.
Облаците набързо почерняха, чу се гръм, засвяткаха мълнии и заваля топъл летен дъжд. Идеално време за беседи по теоретична физика и космология. Мокри до кости, но увлечени в интересен разговор, двамата вървяха, без да бързат към синеещия в далечината Дунав. Калина беше добър оратор, разказваше увлекателно, а недотам образованият Наско участваше в дискусията предимно с междуметия.
– В заключение, моята хипотеза е, че Вселената има форма на дърво. Височината му съответства на времето.
– Верно? – риторично попита Наско в синхрон с неприлично джвакане на обувката му.
– Обикновено четиримерно дърво.
– Хм! – опита се да си го представи електротехникът, но някъде между третото и четвъртото измерение се оплете в космологични шубраци.
– Ние се намираме на някой от клоните. Ако погледнем надолу към ствола, все едно гледаме към миналото. Пътят, от който и да е клон надолу към основата на дървото, е точно един и е съвсем ясен. Затова, за разлика от бъдещето, знаем точно какво се е случило в миналото и как сме стигнали до сегашното положение. Не че много сме мръднали от клоните на дърветата де…
– Ами! Първият ми спомен е като бях на три годинки и поисках сладоледа на клечка, който ядеше един дебел чичко – размечта се Наско. – Чичкото обаче каза, че това е лекарство и не е за деца. Аз се разревах, а той ми отвъртя един шамар. Преди това нищо не си спомням.
– Не се мисли за център на Космоса. Има милиони доказателства, че Вселената е съществувала и преди теб, чак от самото си начало в основата на дървото.
– Добре. Това ли е цялата ти теория?
– Сега почва интересното. Миналото е ясно, защото от кой да е клон има един-единствен път до ствола. Но ако погледнем нагоре към бъдещето, ще видим безброй нови разклонения. Всяко едно от тях е възможен път към бъдещето. Затова миналото е точно определено, докато бъдещето не е.
– Ти да видиш! – отбеляза Наско, който наджапа в локва и изпръска с кал мократа си събеседница. – Извинявай!
– Това се получава, защото елементарните частици, от които е съставен светът, имат неопределеност в движението – Калина не обърна внимание на калния душ и продължи разпалено. – Частицата си лети в своя облак, но не знаем къде точно в облака се намира самата тя. Именно тази неточност създава разклоненията, защото, ако една частица реши да бъде тук – тя вдигна лявата си ръка, за да покаже точка в пространството, – ще образува нов клон като ръката ми. А ако реши да бъде там, ще създаде друг клон – дясната длан също се вдигна и Калина, в опита си да наподоби дърво, заприлича на египетски танцьор. – Понеже ние не знаем какво ще избере частицата в бъдещето, за нас всички клони съществуват едновременно.
– Тц-ц-ц-ц! – бе единственият коментар, който Наско успя да направи. – Внимавай, както си се разклонила, да не те удари светкавица!
– Следователно разклоненията в дървото се създават от неопределеността на елементарните частици, а дебелината на клоните – от гравитацията, защото тя привлича материята и я окрупнява. Колко голямо е цялото дърво пък зависи от ентропията, понеже тя дава границата, отвъд която нищо повече не може да се случи в целия свят.
– Малко ме заболя главата – оплака се претовареният с информация мъж.
– Изпий отварата с данните от изчислителния център! Тя стимулира мозъчната дейност – Калина му подаде гаванката с неприятната на вид и аромат, но за сметка на това отвратителна на вкус течност. И безпощадно продължи да жонглира със силите на физиката.
– Единственото, което трябва да направя, за да докажа теорията си, е да обединя в едно уравнение скоростта и обхвата на ентропията, формулирана от Ал-Халили, принципа на неопределеността на Хоши Мийн и теорията на относителността на Чъкноу Рийс…
– Чък Норис?!! Теорията на относителността ще бъде открита от Айнщайн, и то след хиляда и нещо години – отварата започна да действа ободряващо на Насковия мозък. – А Чък Норис само би могъл да я разбие.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
