„Просто любов“ от Джесика Парк (изд. „ICU“, преводач: Елка Виденова) е една вълнуваща сага за обичта и грешките в семейството, за потисканото с години чувство за вина, за болката и уязвимостта. Първокурсничката Джули Сийгъл със сигурност не си е представяла студентските си дни и нощи точно така. Вместо да дели квартира със забавни и щури колеги, заживява в дома на семейство странни птици, където се говори по много теми, но най-важните се избягват. Вместо да се отдаде на страстта си към ученето, потъва в грижи за плашещо умната, чудата и напълно непригодна в социално отношение тринайсетгодишна Селест. Най-неочакваният капан за Джули обаче залага любовта.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Матю Уоткинс Понякога е полезно да знаеш колко е голяма нулата ти. (Неизвестен автор)
Фин е Бог За да разберете дълбокия смисъл на този пост, трябва да си представите, че съм се омазал с течно сирене от флакон.
Джули Сийгъл Смятам, че Туитър е безсрамната братовчедка на Фейсбук. Прави всички малоумни и вулгарни неща, които Фейсбук е твърде отговорен да допусне.
– Какво има в този? – попита Селест.
– Нямам представа. Отвори го. – Джули ѝ подаде ножиците и я остави да среже скоча, с който бе облепен кашонът. Стаята ѝ се бе превърнала в разпределителен център за помощи за бедстващи – пристигнали бяха останалите ѝ вещи. За момента бе успяла единствено да разстели пухеното си юрганче върху леглото и да прибере един кашон с дрехи.
Селест разтвори кашона и надникна вътре.
– Май си напъхала цял салон за красота.
– Оо, суперско! – Джули запляска с ръце и усили музиката. – Сега ще е идеално, ако намерим кашона с тениската, която искам да си сложа довечера.
Преди няколко часа Дейна ѝ беше писала, за да я покани на купон в общежитието. Джейми също бе обещал да отиде, а Дейна не можеше да си избере подходящ тоалет без божествения вкус на Джули.
– Селест, би ли извадила черното пликче от кашона? И би ли ми избрала лак за нокти? – Джули направи няколко крачки върху леглото и скочи на пода, като едва не настъпи Плосък Фин. Извади още няколко закачалки от дрешника.
– Не мога, имаш прекалено много цветове – отвърна Селест. Нареди шишенцата в редичка на килима.
Джули вдигна бледосиньо копринено потниче.
– Ето с това ще съм довечера, така че избери нещо, което да му подхожда. – За миг се замисли дали не е невъзпитано, че не покани Мат да дойде с нея, но мисълта да се появи на първия си купон в Уитни – въобще на който и да било купон – с Мат не ѝ се нравеше особено.
Селест се втренчи в шишенцата.
– Нямам нужните познания, за да взема такова решение, Джули. Не ми се иска да сбъркам. Нека питам Плосък Фин.
– Не, искам ти да избереш. Няма как да сбъркаш, глупачето ми. – Джули грабна тъмновиненото и яркочервеното шишенце и ги вдигна пред очите си. – Лошо момиче и неустоима изкусителка или традиционно сексапилно маце? В тази игра няма победители и победени. Освен ако не си купила нещо отвратително, примерно перленозелено. Никога не го прави. Позволи на цвета да ти говори. Пробвай.
Селест кимна сериозно и се зачете в етикета на един светлорозов лак.
– Своенравен, нежен и изискан. Истинска класика. Този става ли?
– Идеално. Дай си краката. – Джули седна пред Селест и се зае да я лакира.
Селест седеше мирно и само от време на време поглеждаше Плосък Фин, който зорко следеше разкрасителната процедура.
– Тя го измисли, не аз! – подвикна Селест. – Не е във възторг – измърмори. – Никога не съм се лакирала.
Джули се обърна и изгледа гневно картонената фигура.
– Всяко момиче има право да ходи с лакирани нокти, така че свиквай, Плосък.
Селест се разкикоти.
– Този прякор никак не му харесва.
– Негов си проблем. Така, дай си сега ръцете. Същият цвят или друг?
– Не знам.
– Виж, ето този ще ти отива. В шишето оранжевее, но когато се нанесе, става приятно убиточервено.
Селест ѝ подаде едната си ръка.
– Вярвам ти. Макар че Плосък Фин не е сигурен в избора ти. Смята, че цветът напомня на мандарини.
Джули грабна някаква тениска от най-близкия кашон и я захвърли към Плосък Фин. Тениската се приземи върху картонената му глава.
– Ето. Сега господин Сърдитко няма да може да гледа. Това са си женски работи. – Джули отвори шишенцето и се вгледа в пръстите на Селест, преди тя да успее да възрази. – Е, събота вечер. Какво смяташ да правиш?
– С Плосък Фин ще четем Всички големи и малки създания.
– Скандално! Хей, чие е пианото до фоайето? Не съм чувала някой да свири. – Тя погледна Селест. – Така де, освен Плосък Фин.
– О. Пианото. По-рано аз свирех. Вече не.
– Писна ти?
– Не че ми писна, по-скоро изгуби очарованието си – сви рамене Селест. – Какво ще представлява купонът?
– Пияни момчета, разплакани момичета, силна музика – усмихна се Джули. – Но ще е забавно.
Очите на Селест се разшириха.
– Как смяташ да подходиш към пияните момчета?
– Ще ги сложа да седнат и ще им изнеса дълга лекция относно неприятните последици от премногото коктейли с бира и плодово желе. После ще ги накажа – ще ги пратя да си лягат. Сами.
– Нямах това предвид. Как ще се защитаваш?
– Няма нужда да се защитавам. Ще са безобидни и дори донякъде привлекателни по един жалък, впиянчен начин.
– Ами ако някой поиска да ти стане гадже? Какво ще правиш?
– Не смятам да се тревожа. И без това не си търся гадже. – Джули духна върху ноктите на Селест. – Не пипай нищо поне петнайсет минути.
– Защо не искаш гадже?
– Не знам. Може пък да поискам. Първо трябва да срещна подходящия човек. Някой,
който не е като другите. Който ме разбира. С когото си пасваме идеално. Искам
тръпка, вълнения, истинска дълбока връзка. Разбираш ли? Искам всичко. Писнаха
ми посредствените и обикновените.
– Вярваш в истинската любов – обобщи Селест.
– Може би. Не знам още.
– Смяташ ли, че ще намериш истинската любов на купона?
– Съмнявам се.
– Тогава защо ще ходиш?
– За да се позабавлявам. Да се срещна с хора и да си намеря приятели. За да се държа безотговорно, както подобава на осемнайсетгодишна. За да избягам от екзистенциалната скука на истинския свят – добави тя за допълнителен драматизъм. Приготви си гримовете пред голямото огледало, върза си косата на висока опашка и се зае със спиралата. – Най-вече отивам, за да флиртувам. Трябва да съм във форма, не е изключено някой ден да ми потрябва.
– Обзалагам се, че никак не ти е трудно – отбеляза Селест, свела поглед над ноктите си.
– Кое? Флиртуването?
– Да.
– Зависи. Има флиртуване – Джули изпъчи гърди, – и флиртуване – потупа се по слепоочието. – Второто е по-трудно, защото се разкриваш пред хората.
Селест се изправи и застана до Джули пред огледалото. Обърна се настрани, после пак се огледа в анфас, разперила пръсти, за да не си съсипе лака.
– Ето. Пробвай това. – Джули ѝ подаде тубичка безцветен гланц за устни.
Селест го пое и го заразглежда, сякаш беше експонат от пътешествие до Луната.
– Не ми се струва необходимо. Не смятам, че Плосък Фин ще погледне с добро око.
– Не е необходимо. Но е нещо, което тринайсетгодишните правят. Никога ли не си се гримирала?
Селест тръсна енергично глава.
– Направо не ми се мисли какво ще каже Фин.
Когато Джули беше на тринайсет, вече беше експериментирала с безброй ужасяващи нюанси, мацала бе клепките си със сенки, очертавала бе очите си с разкривена очна линия и вбесяваше майка си със смущаващо богатата си колекция от червила.
– Дай, аз ще те гримирам. – Джули се изправи, хвана нежно брадичката на Селест и ѝ сложи малко гланц на устните. – Малко бляскавко няма да го убие. Ще се наложи да го преглътне.
Селест изведнъж пребледня, стана почти прозрачна, а очите ѝ заблестяха. Джули отстъпи назад.
– Какво има? Какво направих? – Супер. Първо Ерин, сега и Селест. Или всички бяха луди, или Джули предизвикваше паника у всеки, с когото общуваше.
Селест сграбчи ръката на Джули и впи очи в лицето ѝ. После се обърна към огледалото и разтри устни една в друга. По бузата ѝ се търкулна едра сълза. Продължаваше да стиска ръката ѝ.
Джули, застинала с гланца, усети, че ръката на Селест трепери. Нещо ставаше с това дете, нещо, което Джули не можеше да проумее. Затвори очи.
– Да видим какво ще каже Плосък Фин. – Смъкна тениската, която бе метнала върху картона. – Одобрява ли?
Селест предпазливо застана пред картонената фигура. Втренчи се право в очите му, без да помръдва. Лицето ѝ бавно си възвърна цвета.
– Да. Харесва му. Даже много. – Вдиша дълбоко, издиша бавно и на устните ѝ заигра неуверена усмивка. – Може ли да гледам, докато се гримираш?
Можете да поръчате „Просто любов“ на Джесика Парк с 10% отстъпка от сайта на издателство ICU като ползвате код azcheta.
