„Предречено от звездите“ от Мини Дарк (изд. „Прозорец“) е смешна и едновременно с това трогателна история за иронията на съдбата и игрите на случайността. Влюбените от детинство Джъстин (зодия Стрелец и скептичка) и Ник (зодия Водолей и вярващ във всичко) се срещат като възрастни и любовната афера помежду им изглежда неизбежна. Но само на пръв поглед, защото Ник е обвързан с красивата Лаура, успешен модел със стремителна кариера. Джъстин обаче не се отказва лесно: Ник е маниак на тема астрология, който взима насериозно хороскопите в любимото си списание – същото, в което тя току-що е започнала работа. За да го накара да се влюби в нея отново, един ден Джъстин просто преправя написаното за зодия Водолей. Само дето Ник не е единственият Водолей, който взима важни житейски решения, съобразявайки се със звездите. И настава страшна бъркотия…
Прочетете откъс от книгата при нас.
Когато Джъстин и Джеръми се върнаха в редакцията, леко замаяни и зачервили бузите, минаваше четири. Тя си направи силно кафе и седна в офиса си. Заради гостоприемството на Дърмът беше изгубила няколко ценни часа и сега се чудеше с кое по-напред да се залови.
Какво я беше предупредила Натсю? При кръстословицата и най-малкото недоглеждане можеше да има сериозни последици. Добре, ето откъде трябваше да започне.
Направо не беше за вярване, че тази най-ненужна според нея страница – с кръстословиците и хороскопите на Лео, събуждаше такива страсти у читателите и можеше да отприщи лавина от емоции.
Прочете указанията на Док веднъж, после още веднъж. Не откриваше никакви грешки. Е, беше отметнала и това, съвестта ѝ щеше да бъде чиста.
Тъкмо се канеше да затвори страницата, когато ѝ мина през ум, че трябва да провери и хороскопите на Лео. Той я гледаше от снимката си изпод посребрения перчем, взираше се в нея с тъмен, мистериозен поглед.
Мозъкът ѝ: Този Ник…
Джъстин: Какво за него?
Мозъкът ѝ: Ти май наистина го харесваш.
Джъстин: И така да е, това не ми дава право да…
Мозъкът: Че защо? Кой ще разбере?
Тя се замисли. Оригиналният факс на Лео вече беше на шипа с прегледани документи, точно според инструкциите на Натсю. И бе затрупан с градинарската статия на Лесли Ан и няколко читателски писма. Освен това Лео никога не четеше списанието. А и никой в редакцията, освен нея, не беше преглеждал априлския му факс. И Натсю, разбира се, но тя вече беше в Швеция. А дори някой да ѝ изпратеше новия брой, тя едва ли щеше да си спомня написаното от Лео дума по дума. Кой знае дали изобщо щеше да си направи труда да прочете хороскопите.
Ами ако списанието случайно попаднеше в ръцете на самия Лео?
Мозъкът ѝ: Изключено.
Джъстин: Защо си толкова сигурен?
Мозъкът ѝ: Виж какво, това не са ти международните новини, а… хороскопи. Бабини деветини. Врели-некипели. Ако вмъкнеш нещо, нещо мъничко, няма да е непростим грях.
Тя се взираше в екрана на компютъра така напрегнато, че страницата започна да се мержелее пред очите ѝ.
Мозъкът ѝ: Давай. Направи го. Не е кой знае какво.
Джъстин: Не, не бива. Затварям страницата.
Мозъкът ѝ: Както искаш. После ще съжаляваш, но вече ще е късно. Утре списанието отива за печат.
Така, без все още да има ясна идея в главата си, Джъстин маркира текста за Водолея. 389 знака. Ако не ги надвиши, нямаше да повлияе на оформлението на страницата.
Можеше да напише например: „Водолеи, човек от миналото се завръща в живота ви този месец…“.
Не. При Лео нещата бяха по-завоалирани, не толкова буквални. Самата тя беше станала свидетел как Ник се опитваше да чете между редовете. Трябваше някак да напомни за себе си, но в скрито послание.
Изведнъж я осени прозрение. Разбира се. Джони Мичъл. „Голямото жълто такси“. Спомни си домашното караоке и се видя хванала микрофона. Ник сигурно също си спомняше онзи импровизиран рок концерт.
Пръстите ѝ трескаво пробягаха по клавишите. „В навечерието на Ерата на Водолея, сякаш в съзвучие с песента на Джони Мичъл, вие сте обхванати от носталгия по ябълковите дървета и изгубения рай на детството. А мисълта за онова, което е било, се преплита с мисълта за онова, което би могло да бъде…“
Джъстин се усмихна. Да пишеш измишльотини, се оказваше доста забавно. Само че успя да стигне едва до 276 знака. Вгледа се в текста на Лео. Дали все пак да не вмъкне и нещо от него?
Реши да добави: „За някои от вас звездите вещаят и смяна на жилището или поне освежаване на обстановката и преобразяване на интериора“.
Така. Готово. Прочете го от край до край още веднъж и натисна „запази“.
– Миличка… – чу зад гърба си гласа на Джеръми и едва не подскочи.
Надяваше се, че не изглежда като дете, заловено да бърка в буркана със сладко.
Но Джеръми се усмихваше, а страните му още розовееха от изпитото на обяд вино.
– Как върви работата? Наред ли е всичко? С нещо да помогна?
– О, не, не, няма нужда. Искам просто да се уверя, че всичко е… перфектно.
– Много добре, моето момиче. Но все пак имай предвид старата италианска поговорка: „Който иска да има идеален брат, най-добре да си остане без брат“. Е, ако файловете са готови, дали би могла да ми ги изпратиш?
– Да, да, разбира се. Реших да погледна кръстословицата още веднъж. За всеки случай.
– Добре, няма лошо. Но иначе приключваш, нали?
– О, да. Готова съм. Напълно. Току-що приключих.
– Отлично. Значи новият ни брой е готов за печат. Време е да пристъпим към следващия етап на тайнството.
И главният редактор си облече сакото и тръгна надолу по коридора, като си тананикаше.
Какво беше направила току-що?
Наистина ли го направи?
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
