„Дамата в злато“ от Валери Трирвайлер (изд. „Емас“, преводач: Бела Чолакова) разказва историята зад една от най-известните картини в историята на изкуството. През 1903 година богатият австрийски индустриалец Фердинанд Блох-Бауер поръчва портрет на своята красива съпруга Аделе в опит да разсее мъката ѝ, породена от невъзможността да дари живот на дете. Поръчва го на най-възхвалявания, най-известния модерен художник на Виена – Густав Климт.
Досегът с гения не донася чаканото успокоение на младата жена, но ѝ разкрива неподозирани страни на живота.
Предлагаме ви откъс от романа, който е поредното попълнение към популярната колекция „Музи“ на издателството.
На Швиндгасе очакват Климт точно в два следобед. Аделе е нервна. Портретът ѝ най-накрая е завършен и художникът ще дойде да го достави лично на мецената си. Специално за случая Фердинанд е вкъщи. Очаква този момент от почти три години. Аделе не бе пожелала да отидат в ателието да вземат картината. Страхуваше се, че вълнението ѝ няма да остане незабелязано от съпруга ѝ.
Господин Блох завинаги ще е благодарен на художника, че е вдъхнал желание за живот на Аделе. Неочаквано дори за себе си, той прелива от вълнение. Все още няма представа каква е картината и се притеснява как ще изглежда съпругата му. Харесва стила на Климт, дори и да не го разбира напълно, но все пак не би останал доволен, ако Аделе е нарисувана гола. Във Виена се носят слухове, че художникът винаги прави по едно тайно копие на картините, на което моделите са без дрехи. Фердинанд отхвърля тези мисли, все пак съпругата му е изключително благоприлична…
Двата удара на часовника отекват в библиотеката, където семейство Блох пие чай. Бавно изминават десет минути. Най-накрая Хана съобщава, че господата чакат във вестибюла. Густав Климт е най-отпред, зад него двама мъже носят ценния пакет, внимателно обвит с плат.
Фердинанд трепетно посреща художника. С превъзбуден тон обяснява на носачите пътя към библиотеката. Дори не забелязва потайните погледи, които си разменят Аделе и Густав. Младата жена за първи път вижда съпруга си толкова многословен и нетърпелив като дете. Той не спира да повтаря „внимателно“ и „полека“ с такава интонация, сякаш самите думи са чупливи.
Картината е с големи размери и носачите следят да не я ударят в касите на вратите. Накланят я изкусно, за да влезе в библиотеката.
Фердинанд е предвидил всичко – поръчал е да инсталират специален голям статив, обърнат към канапето. Сега е ред на Климт.
Той моли домакините да се настанят удобно. Съпрузите сядат и се хващат за ръце. Аделе не е виждала последните щрихи, но все пак познава произведението. Асистентът изважда нож и много внимателно срязва канапа. С бърз, отработен жест Климт дръпва плата.
Фердинанд скача на крака:
– Прекрасно! Неповторимо! Невиждано! Браво, Густав! – Взема ръцете на художника в своите. Очите му блестят. – Каква красота! Нека стисна ръката, създала това великолепие. Превърнали сте моята Аделе в кралица.
Той оглежда внимателно всеки един детайл. Възхитен е от симфонията на цветовете, преливащи един в друг – оранжево, синьо, жълто, сиво, кафяво, сребърно… но и черно, усилващо яркостта на другите нюанси.
Фердинанд не осъзнава, че роклята символизира чувствата на Климт към Аделе. Не долавя, че всяка украса представлява емоция, събудена от присъствието на младата жена.
Роклята е поезия. Многобройните триъгълници с очи, инкрустирани в плата, са проявления на безкрайното желание на Климт към модела. Те шепнат: „Гледам те! Желая те!“. Художникът сякаш докосва с погледа си всяка част от тялото на Аделе… за да я погълне цялата… да я има само за себе си.
Фердинанд се възхищава как ръцете на Аделе са изобразени една в друга. Художникът е уловил дори жеста ѝ, когато се опитва да скрие изкривения си пръст. Изпълва го умиление. Но за Климт символиката е съвсем друга. Това е неговата ръка, преплетена с тази на Аделе. Те се държат и подкрепят завинаги… и в мъка, и в радост…
Изплуваща от златото, Аделе е предизвикателна и величествена. Раменете ѝ са голи, платът се държи на фини презрамки, подобни на бижута. Едновременно импозантна и елегантна, роклята разкрива изяществото на младата жена. Цялата картина трепти, както Аделе тръпнеше в ръцете на Климт.
Кобалтовото синьо в долната част на роклята придава илюзия за трептене на множество отблясъци. Шлейфът е кутия за бижута, а Аделе е огромен скъпоценен камък. В роклята Климт е втъкнал криволичещия път на бушуващите си чувства.
Аделе и Фердинанд стоят един до друг, очите им се пълнят със сълзи. Някой ден от тях няма да остане и следа. Успехите и парите на Фердинанд ще се стопят, красотата на Аделе ще повехне, погледът ѝ ще изгуби блясъка си и тялото ѝ ще се превърне в прах. Густав също ще се присъедини към брат си в отвъдното. Смъртта ще вземе надмощие над всичко, дори над любовта. Но това платно ще остане. Осъзнаването на този факт ги разтърсва.
[1] Густав Климт, „Целувката“, 1908-1909 г., масло и злато, 180 x 180 см, „Белведере“. – Б. пр.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
