От години емоционалната интелигентност се приема почти толкова сериозно, колкото и интелигентността на ума, а дори и повече. Но какво представлява коефициентът на емоционална интелигентност и как се определя той? В книгата „Професионални тестове за емоционална интелигентност“ от Робърт Ууд и Хари Толи (изд. „Locus“, преводач: Кирил Грозев) ще откриете тестове, създадени специално за целта – да получите систематизиран и интригуващ поглед към този важен аспект от индивидуалността. В нея ще намерите примери за различните типове въпроси, които се използват в тестовете за определяне на емоционалната интелигентност, а също така и лесен начин за оценка на личната ви емоционална интелигентност.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Социалните умения са важна част от комплексната система от взаимосвързани знания и умения, които наричаме емоционална интелигентност. Нашите социални умения са тези, които ни помагат: да завързваме и поддържаме междуличностни взаимоотношения; да ни приемат и да успяваме да се интегрираме в групи от хора; да работим ефективно като част от екип или група; да влияем на отношението, мнението и поведението на останалите около нас; да ръководим хора, а в някои случаи дори цели организации; да не допускаме конфликти – или поне да успяваме да се справяме успешно с тях, ако все пак се случат.
Отношението към другите
“Човек не е самотен остров” – казва Джон Дън. Ето защо социалните умения са така важни във всички аспекти от нашия живот – освен ако, разбира се, не живеем като отшелници на някой изоставен остров в пълна изолация от други хора. Така че за повечето от нас притежаването на “човешки умения” е основно изискване за съществуването ни като членове на обществото, включително и това, с което се занимаваме през свободното си време, и това, което вършим на работното си място. Работодателите вече са проумели този факт. Все по-често те търсят да наемат хора, които притежават не само техническата подготовка, която се изисква за извършването на определена работа, но също така – и то повече от всичко друго – да имат социални умения. Какви са тези умения ли? Нищо повече от това да комуникираме и общуваме, и от способността да работим ефективно и хармонично с други хора.
Свободни работни места
Прегледайте внимателно обявите за свободни работни места във вестника. Направете списък на уменията за всяко от предлаганите основни занимания, които работодателят изисква, и след това отговорете на следните въпроси:
Къде се вместват социалните умения в тези изисквания?
Изискват ли се социални умения в някои видове от предлаганите дейности повече, отколкото в други?
Какви умения, ако има такива, са необходими за всички свободни места?
Промяната в изискванията на работодателите относно притежаваните умения измества икономиката от производството към услугите и формите на заетост, основани на знания. Парадоксално е, но новите технологии, причина за тези промени, позволяват на все повече хора да работят у дома си, относително изолирани от колегите си. Докато обаче някои личности без съмнение са доволни от гъвкавостта и свободата, която им дава работата у дома, то на други им липсва ежедневното общуване с колегите им – имейлите и телефонните разговори трудно могат да заместят бъбренето около автоматите за вода и кафе или общуването след работа. Въпреки това, ако работите у дома си, междуличностните ви умения ще продължат да се изразяват в начина, по който говорите по телефона например, а вашите умения за общуване (или липсата на такива) ще си проличат дори в съобщенията, които изпращате – е, поне до известна степен.
Социалните умения и другите компоненти
на емоционалната интелигентност
Въпреки че е по-добре да ги обсъждаме в отделна глава, не е зле да припомним, че социалните умения не могат да бъдат изолирани от останалите компоненти на емоционалната интелигентност. Например, ако трябва да се отнасяме адекватно към други хора или групи от хора, трябва да извикаме на помощ нашето съчувствие и отзивчивост, за да разберем как точно те се чувстват или да си представим как изглеждат нещата от тяхна гледна точка. С други думи, нашата “социална антена” трябва да действа много активно, за да можем да уловим всички вербални и невербални сигнали, които ни изпращат останалите относно своите чувства и емоционални състояния. Това понякога е достатъчно трудно дори в обичайни ситуации с хора, които познаваме прекрасно, но става твърде проблематично, когато се намираме в нови за нас условия или в компанията на непознати. Този проблем се засилва, когато разберем, че сме попаднали в ситуация, в която трябва да осъществяваме контакт с хора, твърде различни от нас самите. Например в зависимост от възпитанието и житейския си опит можем да открием, че ни е повече или по-малко трудно да приложим адекватно социалните си умения в случаи, когато хората, с които общуваме, се различават от нас по възраст, образование, етническа принадлежност, пол, националност, религия и/или социално-икономически произход. При такива обстоятелства общуването в широкия смисъл на думата ще бъде изпълнено с трудности. И това не е просто защото не всички говорим на един и същ език, а защото съществуват основни различия в културата и нюанси в използването на невербалната комуникация и езика на тялото. Тъй като това са много важни средства, чрез които изпращаме и получаваме сигнали, засягащи нашите чувства, има опасност да не разтълкуваме правилно това, което ни “казват” другите, и обратно. Следователно в случаите, когато става дума за общуване на ниво различни култури, трябва да се стремим да изпитваме нашите възприятия и да слушаме съсредоточено какво говорят другите, както и да наблюдаваме внимателно поведението им, за да настроим правилно нашите реакции спрямо тях. Също така трябва да сме в състояние да изпробваме и точността си за начините, по които разчитаме речта и поведението на другите, и особено как те интерпретират това, което ние правим или говорим.
Сам-сами в тълпата
Разговаряйте с различни хора, които познавате добре, относно това как те се чувстват като малцинство в дадена обществена група. Това може да бъде например защото те са различни по възраст, образование, етническа принадлежност, пол, националност, работа, религия, социално-икономически произход или дори използващите лявата ръка, като различни от другите, които си служат с дясната ръка. По-специално може да ги попитате следното:
Какво е чувството, когато си в малцинството?
Как позицията им на малцинство влияе на отношението на другите хора към тях?
Какви стратегии са приели, за да справят с такива ситуации?
Накрая се замислете какви изводи можете да си направите от техния житейски опит. Тъй като е важно не само какво говорим, но и как го казваме (отнасяйки се до всички тези форми на невербална комуникация и езика на тялото), съществува възможност другите хора веднага да забележат несъответствието между това, което говорим, и това как се чувстваме в действителност. Може да обясняваме колко съжаляваме или колко се радваме на това, което чуваме, но всъщност трябва да сме способни да предадем искреността на тези си думи чрез цялото си излъчване – както се казва в песента на “Ийгълс” – “Не можеш да скриеш тези лъжовни очи”. В крайна сметка трябва да има съответствие между езика на тялото ни и това, което говорим – а оттам и между това, което е в сърцата ни, и това, което е в ума ни. Това, разбира се, изисква добър самоконтрол, както и добро самопознание.
Запознанството с нови хора, развиването на взаимоотношения, изграждането на партньорство, превръщането в стойностен член на някои социални групи, ефективната работа в екип, влиянието върху другите и тяхното управление – всичко това изисква огромни усилия и ангажименти, както и силен друг компонент на емоционалната интелигентност: мотивацията. Социалните умения може и да се удават твърде лесно на някои хора, но те много често скриват времето, усилията и вниманието, които са отделили, за да изградят и поддържат личните си взаимоотношения, работата си с другите хора и развитието на лидерските си умения. Старата поговорка “каквото посееш, това ще ожънеш” важи с пълна сила както за нашите взаимоотношения, членуването ни в различните социални групи и работата ни в различни екипи, така и за всеки друг аспект от нашия живот, включително придобиването на определена квалификация и изграждането и развитието на кариерата ни. Като се има предвид значението, което днешните работодатели придават на притежанието на социални умения, развиването на компетентността ни относно този компонент на емоционалната интелигентност може да се окаже един от ключовете за напредване в кариерата ви.
