„Въпросителната е половин сърце“ от София Лундберг (изд. „Хермес“, преводач: Стефка Кожухарова) е роман за едно пътуване към себе си, за спомените от детството, които белязват целия ни живот.
Като дете Елин живее на шведския остров Готланд. Домът й се намира само на няколко минути от брега на морето. Тя помага на майка си в къщната работа и при грижите за по-малките й братя. Най-добрият й приятел е Фредрик, с когото обичат да гледат нощното небе. Детството им не е лесно, но намират утеха в чудесата на природата. Докато един ден не се случва нещо ужасно…
Днес Елин е световноизвестен фотограф и живее в Манхатън. Съпругът ѝ е успешен бизнесмен, а дъщеря й учи в престижно училище за танцово изкуство. Но Елин сякаш живее с половин сърце. Така и не е успяла да изтрие от съзнанието си спомените за детството. Нито хубавите, нито лошите.
Прочетете откъс от романа при нас.
Елин броеше капките, стичащи се от олука. Процеждаха се между боровите иглички, които запушваха дупката, и цопваха глухо в синия пластмасов варел. Мариане го беше довлякла от някой съседски двор. Преди това там бил съхраняван препарат за унищожаване на вредители. Унищожаване. На Елин й харесваше как звучи тази дума и какво означава. Искаше й се да е останало малко унищожаване на дъното и при нужда да си взема от него. Направи едно невидимо заклинание на варела и просъска с дрезгав глас:
– Хайде, унищожавай. Унищожи всичко лошо.
Там, зад ъгъла на къщата, беше нейното скривалище – от задната страна, където на никого не му се ходеше, а хвойновите храсти растяха плътно до стената и игличките им се забиваха в краката й, ако ходеше боса. През половината си живот се бе крила там – откакто бе на пет. Ходеше в убежището си, когато търсеше уединение или пък ако й се караха. Когато татко заваляше думите, а мама плачеше.
Беше си сглобила стол от няколко клона от гората и той винаги я очакваше там, подпрян на стената. Сядаше на него, за да мисли. Насаме чуваше мислите си много по-добре. Козирката на покрива и пластмасовият олук я предпазваха от дъжда, но за целта Елин трябваше да се облегне плътно до стената. Накланяше глава назад и примижаваше, а дъждовните капки мокреха зацапаните й дънки, по тях започваха да се образуват тъмни точици и студът се разстилаше по бедрата й като ледено одеяло. Тя държеше краката си изпънати напред дори в най-силния дъжд и те ставаха все по-мокри и все по-студени.
Капките затрополиха по-бързо във варела. Детето насочи вниманието си към звука, като внимателно отброяваше капките. В училище това занимание не й се отдаваше така добре. Звукът там никога не беше толкова изчистен, защото й пречеха странични шумове – викове, бъбрене, шумолене. Мозъкът й отчиташе всичко и изведнъж цифрите в главата й се сливаха. Тя се разсейваше и забравяше докъде е стигнала. Била безнадежден случай. Беше чула госпожата да го казва на Мариане на родителската среща. Била отчайващо зле по математика, както и по краснопис, и учителката не можела да прочете нищо, написано от нея. Така била по повечето предмети. А на всичкото отгоре била дъщеря на престъпник. Всички в училище говореха за това – и децата, и учителките. Минеше ли покрай тях, останалите зашушукваха, като си мислеха, че не ги чува. А тя дори не знаеше какво означава тази дума.
Единствено Фредрик я защитаваше – най-умното и прилежно момче в училище. Заплашваше лошите, хващаше я за ръка и я отвеждаше надалеч. Веднъж тя го попита що за дума е това – „престъпник“ – но той само се засмя и й каза да мисли за нещо хубаво.
Но Елин се досети, че има нещо общо с полицаите, отвели баща й. Той вече не живееше с тях вкъщи и й липсваше всеки ден. Баща й никога не я бе смятал за безнадежден случай, всъщност дори не виждаше смисъл да си добър ученик. Елин му помагаше в работилницата и там се справяше отлично. Или поне така твърдеше той.
Но никога повече нямаше да му помага.
Харесваше й да седи зад къщата. Единствените звуци идваха от глухото трополене на дъждовните капки по водата във варела и свистенето на вятъра през върховете на боровете. Там чуваше собствените си мисли.
Нуждаеше се от това безметежно време, посветено на размисли и опити да разбере света на възрастните. Най-често мислеше как е в затвора, където живееше татко. Какви бяха звуците там? Дали оставаше сам с мислите си зад решетката, предпазваща обществото от него? Имаше ли изобщо решетка, или бе обикновена врата? Може би вратите бяха направени от дебело непроницаемо желязо и никоя бомба на света не би могла да ги разбие. И дори всичко наоколо да се срутеше, те щяха да устоят.
Чудеше се как се чувства баща й при изблиците си на гняв, когато удря с юмруци по вратата. Дали го болеше и можеше ли да я пробие с ръка като вкъщи?
Неделите бяха ден за свиждане. Така пишеше в едно негово писмо до Мариане. Затова всяка неделя Елин очакваше да се качат на лодката, която да прекоси морето и да ги отведе до затвора на отсрещния бряг. Пазачите да извадят големите подрънкващи връзки с ключове, за да отворят тежката врата и да пуснат татко на свобода. Тя да се хвърли в прегръдките му и да усети топлината от широките му длани, галещи гърба й, докато дрезгавият му от цигарите глас нашепва: „Здравей, единствена моя“.
Но чакаше напразно.
Така и не се качиха на лодката. На Мариане й бе дошло до гуша. Така казваше на всеки, дръзнал да се поинтересува. Ни най-малко не й липсвал. А на въпроса на един съсед дори отговори, че било по-добре да изгние в затвора, за да не й се налага да го вижда повече. Това събуди в главата на Елин ужасяващи картини, от които не можеше да се отърве. Представяше си как тялото му позеленява от мухъл и бавно се разлага на сивия студен бетонен под.
Добре че разполагаше с магичното си скривалище. Тук прекарваше ден след ден в компанията на капките, вятъра, слънцето, облаците, дърветата и комарите, хапещи краката й. Често се питаше какво толкова страшно е извършил баща й, че да го затворят. Наистина ли беше престъпник?
Пльок, пльок, пльок. Четиристотин и седем, четиристотин и осем, четиристотин и девет. Броеше и размишляваше. Времето сякаш спря за малко. Може би беше спряло и за татко й в затвора. В такъв случай какво правеше с цялото това време? Дали и той броеше падащите капки от покрива?
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
