„Басни: Лафонтен“ (изд. „Изток-Запад“, преводачи: Атанас Сугарев и Паисий Христов ) предлага за пръв път на българския читател издание на всички басни на великия баснописец. Творбите са придружени от рисунките на талантливия художник Франсоа Шово, съвременник на Лафонтен, илюстрирал оригиналния сборник с басни.
Прочетете няколко от басните, включени в настоящото издание.
ЩУРЕЦ И МРАВКА
Щурецът цяло лято пял,
след края му разбрал,
че като духне севернякът,
студени, гладни дни го чакат,
щом докато се веселил,
с храна не бил се запасил.
За да избегне глад, неволи,
отишъл мравката да моли
да му даде назаем тя
храна поне до пролетта.
„Пък аз през следващото лято
ще ти се отплатя богато
и всичко, с лихвите, във брой
ще си ти върна“ – казал той.
Но стиснатата Баба мравка
не чула жалната молба.
„Ти лятото къде проспа?“ –
му рекла тя на подигравка.
„Аз ден и нощ от все сърце
на всички пеех за разтуха.“
„Е, щом си пял за тоз, що духа,
тогава тропкай днес хорце.“
*******************
ЖАБАТА, КОЯТО ИСКАЛА ДА СТАНЕ
ГОЛЯМА КОЛКОТО ВОЛА
Видяла дребна жаба вол,
харесало ѝ тялото могъщо,
за да изпъкне тя пред всички в своя гьол,
решила с едър ръст да се сдобие също
и занадувала се тази твар.
Към жабите във гъстия шавар
обърнала се тя: „Пораснах ли голяма?“ –
Надувайки се пак безспир,
щом казали ѝ те: „Промяна още няма“ –
надула се така, че пукнала подир.
Мнозина в този свят на глупостта робуват:
тъй всеки буржоа желае замък днес,
васалът търси кралска чест,
слугата за слуги бленува.
*******************
ВЪЛК И КУЧЕ
Зли кучета тъй пазели стадата,
че бил вълкът изпосталял от глад.
Веднъж той срещнал дог охранен, як и млад,
изгубил своя път случайно във гората,
и рекъл си: „С охота днес
аз бих похапнал този пес!“
Но го обхванала тревога,
че ако почне битка с дога,
едва ли би го победил.
Тогава кротко приближил
и комплименти заредил
за хубавия вид на псето.
А то отвърнало превзето:
„За да сте сит и весел и да цари тук мир,
гората напуснете, сир.
За вашето проклето племе
животът ще е тежко бреме,
защото тук ви чакат опасност и злини.
Ще виете от глад и колкото да бдите,
не ще избегнете бедите.
А дойдете ли с мен, ви чакат светли дни.“
„Какво ще правя там, ако сменя гората?“ –
попитал звярът с рязък глас.
„О, нещо много дребно. Ще пъдите крадци,
нахалници и пришълци.
На своя господар, щом тачите родата,
във ред ще са нещата.
Заплатата ви, драги, от кости и ребра
ще бъде винаги добра
и ще ядете до насита.“
Разчувствал се вълкът пред този нов живот
но виждайки врата на кучето, попитал:
„Това не е ли белег от хомот?
„О, не!“ – „Все пак?“ – „О, не!“ – „Но моля ви, кажете.“ –
„Е, често на въже сред селския имот
съм вързан. Но това е нищо, разберете.“ –
„Завързан? Че не сте ли на пълна свобода?“ –
попитал пак вълкът. – „Не често, но си струва.“
„А мен пред свободата богатите блюда
съвсем не ме интересуват.
И за имане даже не сменям този лес.“
Затуй вълкът на воля се скита и до днес.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
