„Баста“ (изд. „Ентусиаст“, преводач: Мария Енчева) е суровата и честна автобиография на Марко ван Бастен, разкриваща пълната история за неговото детство, сложните отношения с родителите му и неговата кариера.
Носител на множество награди, сред които „Футболист на годината на ФИФА“, „Шампион на Европа“, „Шампион на Нидерландия“, „Златна топка“, „Златна обувка“ и много други, Марко ван Бастен е един от най-великите футболисти на всички времена, но винаги е оставал загадка за мнозина, нещо като енигма. Хората го определят по различни начини – интелигентен, силен, може би неемоционален, но в тази книга той се разкрива и ни споделя неразказвани досега истории, както и снимки от личния си архив.
Прочетете при нас откъс от автобиографията на голямата футболна звезда.
ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО
13 май 1987 г.
Денят на финала е. 13 май 1987 година. Дали са ни следобедна почивка. Аз съм в хотелската стая някъде из шумния център на Атина, но не мога да заспя. Снова из помещението. На двайсет и три годишна възраст вече съм капитан на един от финалистите в Купата на носителите на купи и очакванията към мен са огромни. Това ще е един от последните ми мачове за Аякс. След шест години с отбора.
Някъде дълбоко в ума си знам, че съвсем скоро ми предстоят седем дни почивка, а после – Милан. Преместване с Лизбет. Нов живот, нова страна и нов клуб.
Но в момента съм адски нервен. Усещам го с цялото си тяло. Далеч по-силно от обичайното напрежение преди дерби от първенството. Това е първият ми финал, тук се пише история.
Противникът е почти непознат, но това не ме успокоява. Локомотив Лайпциг, заводски тим от Източна Германия. Бачкатори. Здравеняци. Дефанзивни. Непредсказуем отбор.
През март разгромихме Малмьо в Амстердам след незначителна загуба в Швеция. Пропуснах дузпа, но отбелязах за 3:1. Прекрасна вечер на Де Мер. След мача ме чакаше легенът с лед, понеже игрището беше в отчайващо състояние.
Заради проливния дъжд по време на загрявката гостуването на Сарагоса се превърна в двубой по водна топка. Не беше нормално да се играе на такъв терен. Испанците подходиха по-умно и поведоха с 1:0. В крайна сметка сменихме тактиката, започнахме да си подаваме високи топки. Така играта постепенно се обърна. Победихме с 2:3.
Реванша в Амстердам, в препълнения Олимпийски стадион, спечелихме лесно с 3:0. Представихме се добре, убедително. Йохан остана доволен. Играта ни беше реклама за нападателния футбол – неговия вид футбол.
Поглеждам през прозореца. В Атина цари суматоха. Всичко в Гърция сякаш ври и кипи. Лягам. Още два часа до заминаването за стадиона.
През последните две години Йохан изгради единайсеторка, а през настоящия сезон я превърна в добре сработен тим. Всеки знае какво трябва да стори, за да е в
подкрепа на другите.
– Ако си помагате, заедно ще постигнете повече – не се уморява да повтаря Йохан. – Опознайте силните и слабите си страни. Мърморете по-малко. Използвайте умно наученото за другия. Възползвайте се от него. Така ще станете по-добри.
И наистина – постепенно задобряхме. Ето как стигнахме до финала. Участвах във всеки един мач и изиграх решаваща роля и като нападател, и като капитан и голмайстор. Въпреки глезена. След оня разговор с Йохан не повдигнахме повече въпроса. И ето ни сега тук. Четиринайсет години след последния европейски финал на Аякс, в който беше участвал лично Йохан.
Всичко чудесно, само че още сме далеч от победата. Ако довечера се сблъскаме с източногерманската Стена, край на веселбата. Липсват ни няколко важни играчи и това ме тревожи. Блинд и Спелбос са контузени, Джон Босман е наказан заради червен картон срещу Сарагоса. Франк Ферлат ще играе в центъра. Ще пуснем млади момчета като Роби Вичге и Арон Винтер. Добре че Франк Рийкард и Ян Ваутерс са тук. Въпросът е дали механизмът на Йохан пак ще сработи добре, дали въпреки вкарването на новите момчета ще успеем да си изиграем играта. На плещите ми е легнала огромна тежест.
Неспокоен съм и защото редом с напрежението усещам и някакъв първичен порив. Отивам до голямото огледало до вратата и се вглеждам в отражението си. Не ми се ще довечера след мача да обяснявам на журналистите: „Стигнахме далеч. Играхме добре. Жалко“. No way. Аз, разбира се, съм още млад, но човек не знае какво го чака. Може това да е последният ми шанс.
Вглеждам се в огледалото и почти го изричам на глас: първият ми финал е, длъжен съм да го спечеля. Ако не го спечеля, ще си усложня живота. Стигна ли някой ден до втори финал, вече ще съм с пасив. Трябва да победим на всяка цена. Взирам се в отражението си, докато тази мисъл не се запечатва в най-дълбоките слоеве на съзнанието ми. Казвам си наум: „Забрави го тоя глезен! Това е твоята вечер, Ван Бастен! No fucking bullshit! Eyes on the prize. Всичко е бизнес. Въпрос на победа. Така стоят нещата“.
Водя разговор с огледалото. Отправям послание към себе си. Ще спечеля. Точка по въпроса. Нямам извинение да не го сторя.
Същата вечер отбелязвам единствения гол. Скачам към топката като изпружен от трамплин. Подаването на Сони Силой е прекалено близо до вратата, затова се налага да се протегна до краен предел. Топката рикошира от главата ми и се забива в далечния ъгъл на вратата. Експлозия. 1:0. Резултатът не се променя повече. Поемам купата в някакво умопомрачение. Разреждам напрежението. Спечелил съм първия си финал. Радвам се като дете. Йохан пуска заразителния си смях. Всичко е наред.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
