„P.S. Някой трябва да плати“ от Богдан Русев (изд. „Сиела„) е оригинална, остроумна, забавна и екстремна история в стила на „Бандата на Оушън“, поръсена с щедра доза „Мисията невъзможна”.
Екзотичният остров Сан Матадор не е отбелязан на картата, а за него знаят малцина. Островът е рай за бегълците от закона, които биха дали всичко, за да живеят спокойно в лукс и в анонимност. Под закрилата на суров диктатор, наричан Генералът, и неговите жестоки и изобретателни в забавленията си наследници те се чувстват в пълна безопасност.
Но един от жителите на новия остров не е успял да скъса съвсем с миналото си, когато е вършил жестокости в малка балканска държава. Попаднал е под прицела на международната компания P.S., която под прикритието на специализирани услуги в областта на сигурността всъщност налага правосъдие там, където законите са се провалили. Един от най-добрите агенти на фирмата е Майкъл, прекарал невинен дълги години в затвора, който е готов на всичко, за да получи отмъщението си. И сега лети към Сан Матадор, за да намери човека, който го е вкарал зад решетките.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Охранителите близнаци на главния вход на имението на Хуниор, които бяха останали неподвижни като статуи на местата си, след като всички гости вече бяха пристигнали, едновременно обърнаха глави. Зад ъгъла на голямата къща се бяха появили трима души, които крачеха към тях. Близнаците видимо се напрегнаха, когато разпознаха мъжа по средата, докато другият мъж с червената маска и жената с доминото от двете му страни го влачеха към паркинга. Мъжът между тях двамата беше с бял смокинг и маска от черно дърво, нашарена с бели точки. Беше Хуниор.
Охранителите бързо се спуснаха по стъпалата пред входа и застанаха на пътя на тримата.
Бети вдигна очи към тях.
– Нямаме нужда от помощ, благодаря – каза тя, задъхана от усилието.
– Трябва само да го закараме до колата – обясни дружелюбно Майкъл. – Боя се, че му стигат толкова забавления за тази вечер.
Близнаците се спогледаха. После единият каза:
– Оставете го.
Другият добави:
– Ние ще се погрижим за Хуниор.
Майкъл и Бети ги изгледаха невярващо, с нотка на негодувание.
– Хуниор?! – възкликна Майкъл. – Какво говорите, момчета?
– Това не е той! – добави Бети.
Този път близнаците охранители дори не се спогледаха, а направо посегнаха към оръжията в кобурите, които носеха под мишниците на еднаквите си костюми. Майкъл рязко си свали маската, така че да виждат възмущението, изписано по лицето му. Бети направи същото.
– Това не е той – натърти тя, – но аз лично ще се погрижа Хуниор да разбере за отношението ви. Това е възмутително!
Единият от близнаците посегна към маската на мъжа между тях, без да обръща внимание на възраженията им. Охранителят със замах я откъсна от лицето му и застина. По лицата на двамата близнаци се изписаха комично еднакви физиономии на изненада и неудобство.
Лицето под маската беше със съвършено правилни черти, с волева брадичка и гладко избръсната квадратна челюст. Очите му бяха затворени и от устата на мъжа се отронваха неразбираеми замаяни звуци, но охранителите го разпознаха веднага – наистина беше господин Грийн от съседното имение, който по-рано на същия ден беше идвал при Хуниор и баща му с някакви шумни оплаквания. Може би Хуниор беше решил да го покани на специалното си парти в последния момент, за да го умилостиви. А глупавият гринго се беше натряскал като маймуна.
Във всеки случай това не беше тяхна работа. Охранителите се отпуснаха и отстъпиха крачка назад, обратно към местата си на входа.
– Извинете – каза единият, като не звучеше особено разкаян.
– Приятна вечер – добави другият, също толкова неискрено.
Майкъл и Бети отново повлякоха мъжа с лицето на господин Грийн към паркинга, като не пропуснаха да хвърлят по още един унищожителен поглед на невъзпитаните охранители, а вътрешно в себе си ликуваха.
Радостта им беше кратка.
Преди да успеят да стигнат до поршето, на пътя им се изпречи ново, много по-сериозно препятствие.
– Не мърдайте – нареди ледено Есперанса.
Зад дъщерята на Генерала бяха застанали нейните хора от силите за сигурност на острова – двата отряда за бързо реагиране от черните мерцедеси G-класа, общо осем души с бронежилетки и въоръжение, достатъчно да наклони везните в една малка гражданска война. Есперанса неохотно беше приела изискването на брат си нейните хора да охраняват паркинга с автомати, провесени на гърба им, така че да не стряскат гостите. Но Майкъл знаеше, че няма да им трябват повече от две секунди, за да ги преместят оттам в положение за стрелба.
– Какво става тук? – попита възмутено Бети.
Есперанса я изгледа така, все едно беше някакво особено неприятно насекомо, току-що изпълзяло от джунглата.
– Надявах се вие да ми кажете – отвърна тя. – Като командир на силите за сигурност на острова разполагам със списък на гостите на Хуниор тази вечер.
Младата жена презрително кимна към мъжа, когото Бети и Майкъл продължаваха да придържат от двете страни.
– И по тази причина знам, че господин Грийн не е сред тях. Тогава какво прави тук? И защо точно вие двамата го придружавате?
Майкъл отвори уста да отговори нещо, но Есперанса студено продължи:
– Знам и още нещо. По-рано днес е имало нападение срещу господин Грийн, при което е бил упоен от неизвестна млада жена с доста бомбастично описание. А в момента виждам срещу себе си същия този господин Грийн, който отново ми изглежда не съвсем на себе си.
Мъжът между Майкъл и Бети измуча нещо нечленоразделно.
– И отново е замесена една млада жена – продължи неумолимо Есперанса, като хвърли един унищожителен поглед на Бети. – Която, поне за мен, е съвсем неизвестна величина.
Есперанса заговори през рамо на хората си, без да се обръща:
– Задръжте ги. И тримата ще дойдат с мен при Генерала, докато си изясним какво точно става тук.
Майкъл и Бети дори нямаха време да се спогледат. Двамата едновременно пуснаха мъжа с дрехите и телосложението на Хуниор и лицето на Грийн, който безмълвно се свлече на земята между тях. Още преди главата му да се удари в настилката на паркинга, Майкъл вече беше извадил двата автоматични пистолета, които беше взел от оръжейната на Хуниор и беше скрил отзад на кръста си под смокинга. В това време Бети посегна към същата онази дълбока гънка на свободно падащата си рокля, където по-рано беше пренесла маската с лицето на Грийн, и измъкна оттам сребристия глок 45, който самата тя си беше избрала сред любимите оръжия на Хуниор.
Двамата откриха огън едновременно, във всички посоки.
Задачата им се улесняваше от факта, че не стреляха по войниците на Есперанса, за да ги улучат наистина, а само за да ги принудят да потърсят прикритие, преди да отвърнат на огъня с автоматите си. Мъжете с черни бронежилетки направиха точно това, като сръчно се хвърлиха на земята и пропълзяха зад околните коли на паркинга.
Есперанса направи нещо доста по-впечатляващо. Младата жена вихрено се завъртя, приклекна и подхвана с едната си ръка предната броня на малката спретната мазда кабриолет, която се беше озовала зад нея. После рязко се изправи, като повлече колата след себе си с изпънатата си стройна, слаба ръка. Очите на Бети се разшириха, а от устата на Майкъл се откъсна едно доста нецензурно възклицание на родния му език, когато малката спортна кола – малка, но все пак с тегло от почти цял тон – излетя от мястото си и се преобърна във въздуха. Есперанса мълниеносно се стрелна под нея и когато колата се стовари обратно вече с шасито нагоре – жената в черния тактически костюм беше на сигурно място от другата ѝ страна.
Майкъл и Бети продължиха да стрелят, докато изпразниха пълнителите на оръжията си. Настъпи кратко затишие. Майкъл знаеше, че след броени секунди войниците на Есперанса ще се опомнят, ще се покажат зад прикритието на надупчените от куршуми автомобили и ще ги покосят с автоматите си. Колкото до Есперанса, на нея очевидно дори не ѝ трябваше оръжие. Може би просто щеше да ги замери с колата, зад която се криеше в момента.
И в този миг Майкъл осъзна и още нещо.
Нямаше друг избор, освен да се изправи срещу собственото си минало.
Нямаше друг път за бягство, който да не води право в лицето на най-големия му страх.
За пръв път, откакто беше научил за смъртта на баща си в онзи съдбовен ден преди десет години, самият той трябваше да седне зад волана.
– Бети? – каза той, като се обърна към нея. – Бягай.
Тя го изгледа втренчено. Зад колите около тях се чуваше прищракването на многобройни автоматични оръжия, подготвяни за стрелба.
– Ще се видим на летището – каза кратко Майкъл и се наведе, за да вдигне от земята неподвижното тяло на техния пленник.
Без да каже нищо, Бети се извърна и спринтира към жълтото порше. На две крачки от колата се обърна за миг и в движение запрати зад гърба си нещо малко и компактно, което примигна с метален отблясък на светлината на фаровете, докато летеше към Майкъл.
Към този момент той вече беше вдигнал на раменете си масивното тяло на мъжа и се беше изправил от клек с едно рязко издишване. Протегна ръка, улови мобилния телефон на Бети във въздуха и на свой ред се затича към мястото, където бяха паркирани колите на силите за сигурност на Есперанса.
Зад гърба му прогърмя оглушителен автоматичен откос, но пронизителният глас на Есперанса рязко прекъсна стрелбата:
– Задръжте огъня! Ще улучите другия!
Майкъл продължи в тежък тръс към изхода на паркинга, като продължаваше да носи тялото на Хуниор като щит на гърба си. Когато стигна до по-близкия мерцедес на силите за сигурност, безцеремонно хвърли безжизнения си пленник на седалката до шофьора, скочи зад волана и завъртя ключа, който шофьорът услужливо беше оставил на таблото на колата. Мощният двигател накара масивния брониран автомобил с тегло от почти три тона да се изстреля от мястото си, когато Майкъл даде на скорост и натисна газта до ламарината. Ревът на двигателя заглуши крясъците на Есперанса, които се носеха над паркинга зад гърба му.
Но нейните хора ги чуха добре и незабавно се подчиниха на заповедите ѝ.
Когато Бети потегли от паркинга пред имението на Хуниор с жълтото порше под наем, почти веднага я последва другият мерцедес G-класа на силите за сигурност, в който някак бяха успели да се натъпчат шестима от войниците на Есперанса. Останалите двама бяха принудени да останат на паркинга, като изпитваха известно неудобство от развоя на събитията и определени притеснения за това, което щеше да им се случи, когато началничката им намери време за тях.
В същото време самата Есперанса с един-единствен нечовешки скок прелетя разстоянието, което я делеше от собствената ѝ кола – черното ламборджини диабло с отворени врати, вдигнати като злокобни криле във въздуха – и на свой ред форсира двигателя, за да се впусне в преследване на Майкъл.
Задачата на Бети беше съвсем проста, макар и не толкова лесна за изпълнение. Трябваше да увлече своите преследвачи след себе си и да направи всичко по силите си, за да не я настигнат колкото може по-дълго.
Жълтото порше пъргаво изскочи от паркинга и под гумите му се разхвърча чакъл, когато Бети направи остър завой, за да излезе на главния път на юг от имението на Хуниор. Лявата ѝ ръка уверено държеше волана, дясната беше на лоста за скоростите, а краката ѝ в удобните сандали с плоска подметка работеха като бутала, докато ускоряваше по гладкото право шосе. Големият тежък мерцедес на нейните преследвачи беше изостанал далеч зад нея. Единственото предизвикателство беше да не пропусне отбивката, която ѝ беше посочил Майкъл на идване.
Но Бети почти никога не пропускаше. Двигателят изръмжа, когато тя агресивно смени на по-ниска предавка, дръпна ръчната спирачка и завъртя волана. Поршето се понесе с дрифт през двете платна на шосето и хлътна в еднолентовото околовръстно шосе, което заобикаляше столицата Сан Матадор от източната страна на града.
Бети освободи ръчната спирачка, изправи волана и отново натисна газта докрай, за да ускори по плавната извивка на шосето, като се надяваше Майкъл да има право и този път наистина да не се използва от други автомобили, освен от тези на приближените на властта. Шосето беше толкова тясно, че нямаше място да се размине с друга кола, а от двете му страни се издигаха плътни стени от тропическа растителност, които изглеждаха бели в светлината на фаровете и черни отвъд нея.
Съсредоточена в шофирането, Бети си позволи един кратък поглед в огледалото за обратно виждане. Характерните кръгли фарове на мерцедеса на нейните преследвачи, които приличаха на ококорени в мрака очи, бяха останали далеч зад нея.
„Дотук добре“, помисли си тя.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.
