„Натюрморт“ от Вал Макдърмид (изд. „Еднорог“, преводач: Боряна Джанабетска) е нов, провокиращ с актуалността си трилър с инспектор Карен Пири. В една мразовита зимна сутрин екипажът на риболовна лодка попада на тяло в морето. Бързо става ясно, че мъртвецът е бил главният заподозрян в разследване от преди десетилетие, когато важен държавен служител изчезва безследно. Карен Пири последна е преглеждала досието по случая и се оказва въвлечена в зловещ свят на предателства и мрачни тайни.
Паралелно с това Карен се заема с друг случай, който предизвиква още повече догадки. В гараж в едно спокойно предградие е открит скелет, който явно е скрит тук от години. Някъде на свобода се разхожда убиец, който никога не е бил изправен пред правосъдието, и Карен възнамерява да поправи това.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Документите, получени от френското Министерство на вътрешните работи, не осигуряваха кой знае каква изходна точка, от която Дейзи да си проправи път към миналото на Джеймс Олд. Но когато потърси онлайн информация за Чуждестранния легион, се увери, че те проверяват миналото на кандидатите само за сериозни престъпления. Убийство, изнасилване или въоръжен грабеж биха попречили на приемането на кандидата. Но не и различни дребни престъпления. Следователно си струваше да провери дали той няма досие в криминалната полиция на Обединеното кралство.
Не намери нищо.
Следващата инстанция, към която се обърна, беше Агенцията за регистриране на превозни средства. Имаше ли той валидна шофьорска книжка или регистрирана на негово име кола?
Отново нищо.
Хората на име Джеймс, Джим или Джими Олд, които откри в Туитър, бяха около дузина. Във Фейсбук беше по-лошо – там имаше десетки. Но Дейзи разполагаше поне с паспортна снимка и дата на раждане, по които да се ориентира. Търпеливо прерови всички профили в социалните медии, отхвърляйки повечето за секунди. Няколко ѝ отнеха повече време. Но в крайна сметка се стигаше до профилни снимки, които очевидно не бяха на мъртвия или имаха детайлно документирана фотографска история от около пет години. Тя беше наясно, че много неща могат да бъдат направени с помощта на „Фотошоп“. Но кой би си дал труда да обработва толкова много ужасни снимки, правени в барове, ресторанти, клубове и на партита? Дори в МИ5 не биха стигнали толкова далеч.
Бореше се с последните няколко имена, изплюти от Инстаграм – всъщност тя самата имаше желание да плюе след сякаш безкрайната поредица лоши снимки на непривлекателна храна, – когато Чарли Тод спря зад стола ѝ.
– Много изчерпателно – каза той. – Доколкото разбирам, не си намерила Джеймс Олд сред лицата, обявени за изчезнали?
Дейзи почувства нещо като пропадане в стомаха си. Как бе могла да прояви такава глупост? Ако преди десет години един човек е обърнал гръб на дотогавашния си живот, много вероятно беше някой да го е обявил за изчезнал. Майка, любима, брат или сестра.
– Тъкмо се канех да се заема с това, шефе – каза тя, надявайки се отчаяно ушите ѝ да не пламтят в издайническо алено.
През две бюра се разнесе хрипливата пушаческа кашлица на детектив Пит Гордън. Седмици оставаха до пенсионирането на Гордън след цели трийсет години съвестна, но не особено ентусиазирана работа в полицията. Когато Дейзи се присъедини към екипа, се надяваше да възприеме нещо от натрупания му опит. Скоро ѝ стана ясно, че няма никакъв шанс за нещо подобно, освен ако не ѝ беше нужно да научи всички места около офиса, на които човек можеше да изпуши тайно някоя цигара.
– Джеймс Олд ли казахте? – попита той сега. – Сигурно ли е, че не става дума за Иън Олд?
Дейзи се опита да прикрие раздразнението си от предположението на Гордън, че може да е толкова глупава.
– Името е Джеймс Олд. Второ собствено име не е споменато.
Това не възпря Гордън да стане и да дойде с ленива стъпка до нея, за да надникне над рамото ѝ. Дори да не беше толкова дебел, нямаше как да игнорира присъствието му. Горчивата, застояла воня на тютюн и острият мирис на афтършейва му го обгръщаха в една постоянна миазма.
– Помните ли Иън Олд, шефе?
Чарли поклати бавно глава.
– Името не ми говори нищо, Пит. За кое време говориш?
– Оттогава има десетина години. Би трябвало да си спомните, вдигна много шум навремето.
– Трябва да съм го пропуснал. Преди десет години бях командирован в Шри Ланка, обучавах хората от тяхната криминална полиция как се разследват убийства – каза Чарли. – Не бях в страната от май до септември. Е, кой е Иън Олд?
Гордън си придърпа стол и се разположи на него, скръствайки ръце върху шкембето си.
– Иън Олд беше висш чиновник в шотландското правителство. Беше работил дълго в Единбург, но през последните години работел най-често на юг, в Скотланд Офис* в Лондон. Една сутрин не отишъл на работа. Просто се изпарил – Гордън се намръщи и се почеса по брадичката. – Но чакайте малко, имаше и още нещо. Не си спомням подробности, но имаше нещо съмнително. Беше се скарал с някого… – той впери поглед в тавана, оставяйки ги да чакат. После сведе глава. – Не, не мога да си спомня. Трябва да го потърсите в Гугъл, може пък да има някаква връзка – после стана с вид на човек, доволен от свършената работа, и се упъти към вратата. За да изпуши една цигара след положеното усилие, предположи Дейзи.
– Преди десет години – каза замислено Чарли. – Горе-долу по времето, когато твоят Джеймс Олд е постъпил в Чуждестранния легион. Струва ми се интересно съвпадение. Пит може да е прав. Възможно е Джеймс и Иън Олд да са едно и също лице.
– Ще проверя – каза Дейзи, едновременно раздразнена и сърдита на себе си. Чарли я остави да работи и призова бързо един детектив, който се занимаваше с друг случай, да отговаря на други резки въпроси.
„Проклетият му Пит Гордън. „Може пък да има някаква връзка?“ Ей сега му повярвах“. Написа в търсачката Иън Олд Скотланд Офис. „Кисне на некадърния си дебел задник цял ден и ме гледа как не мога да намеря нищо, чака да се появи шефът, за да извади умрял заек от цилиндър.“ Натисна enter.
Лавина от попадения засипа екрана. Най-скорошните бяха отпреди две години – доклад за заседание на Шотландския върховен съд, на което Иън Олд бил обявен за мъртъв. Делото било заведено от съпругата му Мери. Не се е бавила много след определения срок, каза си Дейзи. Не че ѝ даваше сърце да обвинява жената. Вероятно е било кошмарно да се бори повече от седем години с практическите проблеми, свързани с един липсващ, но не и официално обявен за мъртъв съпруг – да не говорим пък за емоционалната травма.
Разбира се, съобщението за съдебното решение е дало възможност на журналистите да подхванат отново темата за изчезването на Иън Олд. Съгласно краткия преглед на събитията всеки път, когато отивал по работа в Лондон, той отсядал в служебна гарсониера в района Виктория, наета от Скотланд Офис. В четвъртък, 20 май 2010 година, той напуснал офиса си както обикновено към седем вечерта. Никой от колегите му не бил забелязал нещо необичайно в поведението му. Появата му на записа от камерата за наблюдение, насочена към входа на Доувър Хаус, седалището на Скотланд Офис в Уайтхол, било последният потвърден случай, в който Иън Олд бил забелязан.
Но не и последният случай, в който някой бил чувал нещо за него. Според съседите му той влязъл в шумен спор с някакъв мъж в апартамента си. Чували се повишени гласове, събаряне на мебели, хлопване на врата. Доста от любопитните съседи чули и една заплаха. „Престани, Джейми, за да не съжаляваш. Да му се не види, проклет да съм, ако не те накарам да съжаляваш.“
И тогава Дейзи попадна на златната жила.
„Съседката Джанин Китсън заяви: „Разпознах мъжа, с когото Иън се караше. Бях го виждала веднъж преди заедно с Иън и Мери. Беше братът на Иън, Джеймс.“
Сега вече имаше шанс да блесне.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.
