„Мексиканска готика“ от Силвия Морено-Гарсия (изд. „Лабиринт“, преводач: Емилия Л. Масларова) предлага една брилянтна история, която със сигурност ще допадне на почитателите на Лъвкрафт, сестрите Бронте и Дафни дю Морие.
Откъсната от света величествена къща високо в планината. Обеднял млад аристократ с убийствен неустоим чар. Храбро момиче, решило да разбули тайните, които преследват обитателите на къщата вече поколения наред и застрашават да погубят и тях, и него. Сякаш някаква свръхестествена сила ни кара да разлистваме страниците на тази толкова увлекателна книга за любов, магия и власт, която ни държи до края в напрежение и ни потапя в атмосферата на петдесетте години на миналия век.
„Мексиканска готика“ е избрана за най-добра книга в категория „Ужаси“ според читателската класация за 2020г. на сайта „Goodreads“.
Предлагаме ви да прочетете откъс от нея.
Доктор Камарильо седна на бюрото, нарисува в бележника си карта и ѝ я подаде. Ноеми реши да отиде пеш, защото лекарят ѝ обясни, че било наблизо, и се оказа, че я е посъветвал добре, понеже пътят за къщата на жената не ставаше за автомобили и лъкатушеше, улиците бяха прокарани без план и се превръщаха в истински лабиринт. Въпреки картата се наложи Ноеми да моли да я упътят.
Поговори с жена, която переше на входната врата – търкаше риза върху проядена дъска за пране. Жената остави калъпа домашен сапун и ѝ обясни, че трябва да се изкачи още малко. Колкото повече човек се отдалечаваше от централния площад и църквата, толкова по-очевидно ставаше колко запуснат е градът. Тук вече жилищата представляваха неизмазани тухлени бараки, всичко изглеждаше сиво и прашно, с изпосталели на вид кози и кокошки, затворени зад паянтови огради. Някои къщи бяха изоставени, по тях не бяха останали врати и прозорци. Ноеми предположи, че съседите са плячкосали дървото, стъклото и другите материали, до които са се добрали. Докато бяха минавали с Франсис през града, той явно бе избрал най-живописния път и въпреки това Ноеми остана с впечатлението, че всичко наоколо е подвластно на разрухата.
Къщата на знахарката беше много малка и се открояваше, защото беше белосана и по-поддържана. Пред вратата на трикрако столче седеше старица с дълга плитка и синя престилка. Беше сложила до себе си две паници и чистеше фъстъци. В едната хвърляше шушулките, а в другата – фъстъците. Старицата не вдигна очи, когато Ноеми се приближи. Тананикаше си.
– Извинявайте – подхвана Ноеми. – Търся Марта Дювал.
Тананикането заглъхна.
– Никога не съм виждала такива красиви обувки – отвърна старицата.
Ноеми погледна надолу към черните обувки на висок ток, които носеше.
– Благодаря.
– При мен рядко идват хора с такива красиви обувки. – Жената отвори още един фъстък и метна зърната в паницата. После се изправи. – Аз съм Марта – представи се и погледна Ноеми с очи, мътни от пердетата по тях.
Влезе в къщата, понесла във всяка ръка по една от паниците. Ноеми я последва и се озова в тясна кухня, която служеше и за трапезария. На стената имаше изображение на Свещеното сърце* и лавица с гипсови фигурки на светии, свещи и стъкленици с билки. От тавана също висяха билки и изсушени цветя: лавандула, мексикански чай и стръкове седефче.
Ноеми знаеше, че има лечители, които правят какви ли не церове, събират билки за махмурлук и за треска и майсторят амулети срещу уроки, но Каталина не беше от хората, които ще прибягват до такива неща Първата книга, благодарение на която Ноеми всъщност се запали по антропологията, беше „Магьосници, пророци и вещери занде“ и когато тя се опита да поговори за нея с Каталина, братовчедка ѝ направо отказа да я слуша. Самата дума „магьосници“ я хвърляше в ужас, а знахарка като Дювал не беше далеч от магията, защото не само предлагаше освежителни отвари, но и лекуваше сусто** с клонки свещена палма, кръстосани върху главата на човека.
Не, Каталина не беше от хората, които ще носят на китката си ojo de venado***. Как тогава се беше озовала в тази къща, защо беше дошла при Марта Дювал?
Старицата остави паниците на масата и придърпа един стол. Когато седна, внезапно се чу плясък на криле, от който Ноеми се стресна, и на рамото на жената кацна един папагал.
– Седни – покани я Марта, после обели един фъстък и го даде на папагала. – Какво искаш?
Ноеми седна срещу нея.
– Направили сте лекарство на братовчедка ми и тя ме праща за още.
– Какво лекарство?
– И аз не знам. Братовчедка ми се казва Каталина. Помните ли я?
– Момичето от Високото място.
Жената взе още един фъстък и го даде на папагала, който го грабна с човка и загледа втренчено Ноеми.
– Да, Каталина. Откъде я познавате?
– Не я познавам. Братовчедка ти идваше от време на време на църква и явно е разговаряла с някого от местните, защото дойде при мен и обясни, че ѝ трябвало нещо, с което да заспива по-лесно. Посещавала ме е два пъти. Последния път, когато я видях, беше превъзбудена, но отказа да сподели какво я мъчи. Помоли ме да пусна в пощата едно писмо, беше за някого в Мексико Сити.
– Защо не го е пуснала сама?
– Не знам. Рече ми: „Ако не се видим в петък, пуснете в пощата това“, и аз го направих. Както вече споменах, отказваше да обсъжда какво я мъчи. Спомена, че сънувала кошмари, и аз се постарах да ѝ помогна.
„Кошмари“, помисли си Ноеми и си спомни какво е сънувала. Не беше трудно в къща като онази да сънуваш кошмари. Тя отпусна ръце върху дамската си чанта.
– Е, онова, което сте ѝ дали, явно е помогнало, защото тя иска още от него.
– Още – въздъхна жената. – Обясних му на момичето, че от никой чай няма да му олекне – поне за дълго.
– В смисъл?
– Семейството е прокълнато. – Жената започна да чеше папагала по главата и птицата затвори очи. – Не си ли чувала какво говорят хората?
– Имало е епидемия – изрече предпазливо Ноеми, не знаеше дали старицата има предвид това.
– Да, имаше болест, тежка болест. Но не само това. Госпожица Рут ги изпозастреля всичките.
– Коя е госпожица Рут?
– Всички по нашите места са чували тая история. Мога да ти я разкажа, но срещу малко пари.
– Сега пък се пазарите. Вече бях готова да платя за лекарството.
– И ние ядем. Пък и историята си я бива и едва ли някой я знае по-добре от мен.
– И каква всъщност сте, знахарка или разказвачка на истории?
– Казах ти вече, млада госпожице, и ние ядем – сви рамене жената.
– Добре тогава. Ще ви платя за историята. Намира ли ви се пепелник? – попита Ноеми, докато вадеше цигарите и запалката.
Марта грабна от кухнята едно оловно канче и го сложи пред Ноеми, а тя се наведе напред, подпря се на лакти върху масата и запали една цигара. Почерпи и старицата и тя взе с усмивка две, но вместо да ги запали, ги пъхна в джоба на престилката. Сигурно щеше да ги изпуши по-късно. Или дори да ги продаде.
– Откъде да започна? А, да, Рут. Рут е дъщеря на господин Дойл. Беше му любимка, не ѝ липсваше нищо. По онова време имаха много прислужници. Да лъскат среброто и да правят чай. Повечето бяха хора от селото, живееха в къщата, но се случваше и да отскочат до града. На пазар, за друго. И все разказваха за всички красиви неща във Високото място и за красивата госпожица Рут. Предстоеше ѝ да се омъжи за братовчед си, май се казваше Майкъл, изписаха булчинска рокля чак от Париж и гребени от слонова кост за косата ѝ. Но една седмица преди сватбата тя грабна пушката и тегли куршума на годеника си, на майка си, на леля си и на чичо си. Стреля и по баща си, но той прескочи трапа. Щеше да убие и брат си Върджил, който по онова време беше съвсем невръстен, но госпожица Флорънс се скри заедно с него. Или може би Рут се смили.
–––––––
*В католицизма олицетворява безграничната и пламенна Божия любов към човека. – Б. пр.
**Състояние, при което се смята, че душата напуска тялото, нещо като депресията. – Б. пр.
***Букв. „еленово око“, гривна срещу уроки, изработена от едри семена. – Б. пр.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
