В „Гласовете на историята. Речите, които промениха света“ (изд. „Прозорец“, преводач: Мария Михайлова) известният историк Саймън Монтефиоре ни повежда на пътешествие от древни времена до наши дни. Някои речи са героични и вдъхновяващи, изключителни и проникновени, други – диаболични и чудовищни, жестоки и смразяващи. Самите оратори са най-различни: императрици и завоеватели, рок звезди, писатели и спортисти, мечтатели и убийци. Тук е събрана цялата човешка драма: от отчаяни слова до тържествени речи, от благородни призиви за освобождение до тиради за геноцид, от странни признания до дръзка съпротива и сърцераздирателни сбогувания.
Тези 70 речи са задължително четиво за всекиго от нас, защото осветляват миналото, обогатяват настоящето и вдъхновяват, но с предупреждение за бъдещето.
Предлагаме ви да прочетете речта на Мартин Лутър Кинг, включена в сборника.
Мартин Лутър Кинг-младши, “Видях Обетованата земя”, 3 април 1968 г.
Библейска поезия и страховито предчувствие. Доктор Мартин Лутър Кинг, проповедникът и лидер на движението за граждански права, вече е направил изключително много в борбата със сегрегацията и дискриминацията още от 50-те години, подпомага прокарването на закона за гражданските права от 1964 г., воденето на кампании срещу войната във Виетнам, а сега и Кампанията на бедните. В тази реч той цитира изобилно от Второзаконие, но загатванията са мрачни. Мойсей извежда израелтяните по целия път от Египет почти до Обетованата земя, ала осъзнава, че времето му е ограничено и лично той няма да я види. „Тогава Мойсей се изкачи на Моавските полета нагоре по планината Нево… И Господ му показа цялата галаадска страна… И Господ му каза: „Ето земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков… Аз ти дадох да я видиш с очите си, но в нея ти няма да влезеш“, пише във Второзаконие 34:1-4.
Тази реч е произнесена 4 години след “Имам една мечта”. Но Америка е различна: Кенеди е убит след покушение, страната негодува срещу войната във Виетнам, Кинг е следен и тормозен от ФБР. В Мемфис, щата Тенеси, той говори неформално и спокойно, като споменава възстановяването си от намушкване през 1958 г. и това, че презира дългия живот в сравнение с мечтите си. Това е сърцераздирателна реч и няма съмнение, докато я четем, че Кинг усеща неизбежната опасност. Тя е сбогуване. Била е последната му нощ. На следващия ден той стои на балкона на мотел “Лорейн”, където срещу него е извършено покушение. Други ще отведат израелтяните до Обетованата земя.
Знаете, преди няколко години бях в Ню Йорк и давах автографи за първата книга, която бях написал. И докато седях там и подписвах книги, приближи една видимо объркана чернокожа жена. Единственият въпрос, който чух от нея, беше: “Вие ли сте Мартин Лутър Кинг?”. Аз гледах надолу, надписвах и казах да. В следващия миг усетих, че нещо ме удря в гърдите. Преди да се опомня, тази умопобъркана жена ме намушка. Откараха ме по спешност в Харлемската болница. Беше мрачен съботен следобед. Острието ме бе проболо и рентгенът показа, че върхът докосва моята аорта. А пробие ли се тя, удавяш се в собствената си кръв и край с теб.
На другата сутрин в “Ню Йорк Таймс” написаха, че ако съм кихнал, съм щял да умра. Е, около четири дни по-късно, след като бяха отворили гръдния ми кош и бяха извадили острието, ми позволиха да се разходя в инвалидна количка из болницата. Позволиха ми да прочета част от пощата, която пристигаше, а от всичките щати, от целия свят пристигаха мили писма. Прочетох някои, но едно от тях никога няма да забравя. Бях получил и от президента, и от вицепрезидента. Забравил съм какво пишеше в тези телеграми. Получих писмо и от губернатора на Ню Йорк, но съм забравил какво ми пишеше той. Обаче имаше друго писмо от едно момиче, ученичка в гимназия “Уайт Плейнс”. Погледнах това писмо и никога няма да го забравя. Там просто се казваше: “Скъпи господин Кинг, аз съм ученичка в девети клас на гимназия “Уайт Плейнс“ – така пишеше. – Въпреки че не би трябвало да има значение, бих искала да спомена, че съм бяло момиче. Прочетох във вестника за вашата злополука и за страданието ви. И че ако сте кихнали, сте щели да умрете. Пиша ви просто за да ви кажа, че съм много щастлива, задето не сте кихнали.”
И тази вечер искам да кажа: щастлив съм, че не кихнах. Защото ако бях кихнал, нямаше да ме има около 1960 г., когато учениците от целия Юг започнаха да обядват заедно в училищните столови. Знаех, че докато седят там, те всъщност се застъпват за най-доброто от Американската мечта и връщат нацията към онези велики кладенци на демокрацията, изкопани дълбоко от бащите-основатели в Декларацията за независимост и в Конституцията. Ако бях кихнал, нямаше да присъствам през 1962 г., когато негрите в Олбани, Джорджия решиха да изправят гръб. А когато мъже и жени изправят гръб, значи тръгват нанякъде, защото човек не може да те яхне, освен ако гърбът ти не е наведен. Ако бях кихнал, нямаше да съм тук през 1963 г., когато чернокожите от Бирмингам, Алабама се обърнаха към съвестта на нацията и въведоха в действие закона за гражданските права. Ако бях кихнал, нямаше да отида в Селма, Алабама, за да видя огромните манифестации там. Ако бях кихнал, нямаше да бъда в Мемфис, за да видя обединението на общността около онези братя и сестри, които страдат. Толкова съм щастлив, че не кихнах…
Тръгнах от Атланта тази сутрин и докато самолетът излиташе, бяхме шестима, по високоговорителя се обади пилотът: “Извиняваме се за закъснението, но в самолета пътува д-р Мартин Лутър Кинг. И за да сме сигурни, че всичкият багаж е проверен и за да сме сигурни, че на самолета нищо няма да му се случи, трябваше внимателно да проверим всичко. И поискахме самолетът да се пази и охранява цяла нощ.”
А после пристигнах в Мемфис. И някои заговориха, че има заплахи или че се споменават заплахи. Какво би се случило с мен от някои наши болни бели братя?
Ами, не знам какво ще се случи сега. Предстоят ни трудни дни. Но за мен това сега няма значение. Защото съм бил на върха на планината. И нямам против. Като всеки, и аз искам да живея дълъг живот. Дълголетието си има предимства. Но това сега не ме занимава. Просто искам да върша волята Божия. А той ми позволи да се изкача до върха на планината.
И аз погледнах отгоре. И видях Обетованата земя. Може да не стигна дотам с вас. Но тази вечер искам да знаете, че ние като народ ще стигнем до Обетованата земя. И съм щастлив тази вечер. Не ме тревожи нищо. Не се страхувам от никого. Моите очи видяха славата на пришествието Господне.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
