Алисън Дейвид Да отгледаш читател
Време за четене: 5 минути

Искате ли детето ви да започне да чете за удоволствие или да чете повече от преди?

Любовта към четенето е един от най-ценните подаръци, които родителите могат да дадат на децата си. Това е дар, който остава за цял живот. Но се случва да не сме сигурни как да го поднесем. Книгата „Да отгледаш читател“ на Алисън Дейвид (изд. „Фондация Детски книги„, преводач: Мила Петрова) ще ви помогне да намерите пътя, по който да го направите. И независимо дали детето ви е току-що родено, или вече завършва училище, никога не е късно да откриете заедно вълнуващия свят на книгите.

Лесният за ползване наръчник ще ви даде инструментите, с които да отгледате читател. С достъпни и проверени в практиката съвети ще превърнете четенето у дома от поредното досадно задължение във вълнуващо преживяване, което ще ви сближи с децата.

Книгата е първото издание с логото на фондация за насърчаване на четенето “Детски книги”. Предлагаме ви откъс от нея.

Глава 1. Време пред екрана

Развлеченията пред екрана са основното занимание на децата. Докато стане на 7 години, средностатистическото дете, родено днес, ще е прекарало една пълна година от по 24 часа на денонощие в гледане на развлекателни екранни медии. Едва ли е съвпадение, че в същото време четенето продължава да бележи спад.

Д-р Арик Сигман, биолог и психолог

Зад родителската загриженост за четенето и домашните за училище дебне страховитият екран. Той сякаш крие някаква магическа привлекателност за децата (и възрастните) и с шеметна скорост завладява все по-обширни пространства в живота на всички възрастови групи.

Децата ни прекарват много време пред екраните. Има редица изследвания и статистики за времето, което прекарваме пред екрана – например средно 1 от всеки 12 минути в будно състояние, или 6,5 часа на ден (това са 20 години от живота ви, докато навършите 80 години!). Наистина е много. В някои семейства екраните напълно завладяват свободното време, вследствие на което остава твърде малко време за каквото и да било друго занимание.

Няма съмнение, че дигиталният свят предлага на децата ни вълнуващи развлечения, обучение и стимули. Децата могат да се учат на логика, бързо мислене, решаване на проблеми и на стратегия от игрите. Голяма част от общуването днес се осъществява чрез чатове и социални медии. Въпреки това смятам, че времето пред екрана трябва да бъде част от едно пълноценно и разнообразно детство, а не да го владее изцяло – разбира се, стига да искате детето ви да върши и други неща и най-вече – да чете.

Много родители ми казват, че биха искали детето им да отделя по-малко време за дигитални развлечения и повече време за четене, както и да се наслаждава на други занимания – да играе навън, да спортува, да се включва в творчески игри, да се радва на играчките си, да общува с други деца и т.н. С други думи, да не прекарва по-голямата част от времето си пред някакъв екран.

Истината е, че времето за развлечение пред екрана изяжда времето за други занимания. Родителите, с които говоря, изпитват смесени чувства по този въпрос. Въпреки че времето пред екрана ги тревожи, те виждат, че децата им са щастливи, забавляват се, общуват с приятелите си, започват да разбират все повече и повече от технологии. И това би следвало да е нещо хубаво в наши дни, нали? Не е лесно да намериш решение на подобен проблем и да направиш избор.

Прекарването на много време пред екрана означава обаче, че децата привикват към непосредственото развлечение. Те растат с моменталното удовлетворение, което идва от дигиталните забавления. Ето една от причините четенето да не е така примамливо за децата днес. Удовлетворението от прочитането на една книга е огромно, но то не е моментално – изискват се време и усилия, за да стигнеш до края. Гледането на телевизия или на видеоклипове в Ютюб, от друга страна, е пасивно занимание. Развлечението се представя в завършена форма и от децата не се иска нищо друго, освен да гледат. Игрите и чатенето са интерактивни, но и те са моментални – а резултатите от действията, например преминаване на следващо ниво, печелене на игра и отговори на текстови съобщения, валят в изобилие.

Игрите предизвикват в мозъка прилив на допамин – химическо вещество, свързано с чувството на удоволствие, което е намесено във всяко пристрастяване. Интересно е, че макар пристрастяването към компютърни игри да е все по-разпознаваемо от медицината, тя не познава пристрастяване към книгите. И докато здравните министерства по цял свят сега препоръчват ограничаване на времето, което децата прекарват пред екрана, е любопитно, че те не насърчават ограничаване на времето за четене или увеличаване на количеството на книгите, които да се държат в библиотеката на детето. Нараства броят на клиниките за пациенти с компютърно пристрастяване, но няма клиники за рехабилитация от Роалд Дал. Така е, понеже четенето е много различен и по-времеемък неврологичен и интелектуален процес, който изисква много по-активна когнитивна дейност от страна на развиващото се дете.

Д-р Арик Сигман

Игрите и чатенето изискват кратки периоди на концентрация. Четенето пък изисква усилия и внимание, за да се осмисли текстът и да се проследи историята. С други думи, то изисква продължителна концентрация…

… Съществен елемент от превръщането на детето ви в читател е как екраните се използват за развлечение в дома ви. Ако искате детето ви да чете за удоволствие, ще трябва хубаво да огледате и обмислите ситуацията от всички страни – не само от гледна точка на отрицателните влияния на дигиталните развлечения, интернет и компютрите, но и от гледна точка на позитивните.

Можете да поръчате книгата от платформата „Ние децата“ с код DK19. Приходите от продажбите на заглавието ще отидат за закупуване и изпращане на екземпляри до поне 100 библиотеки в страната.