В историята на човечеството е имало немалко силни жени, които са се доказали като обиграни политици, опитни администратори или могъщи пълководци. Но повечето от тях не са получили голямо внимание или слава. В книгата „Да живеят кралиците“ от Емма Мериът (изд.„Прозорец“, преводач: Мариана Панова) са представени владетелки, живели в периода от 1500 г. пр.Хр. до началото на ХХ век. Време е да открием колко могъщи, великолепни, кръвожадни и възхитителни са били тези жени.
Предлагаме ви да прочетете откъс, посветен на Елизабет Австрийска.
ЕЛИЗАБЕТ АВСТРИЙСКА
Родена: 1837 г.
Починала: 1898 г.
Елизабет Австрийска, кралица на Унгария, е имала почитатели по целия свят. С прякор Сиси като дете, тя неохотно застанала под светлините на прожекторите, когато се омъжила за император Франц Йосиф I. Тя все още е много популярна в Австрия, Германия и Унгария и дори е увековечена като кукла Барби от лимитираната серия „Императрица Сиси“, с коси, украсени с диаманти.
В Австрия и Германия известността ѝ до голяма степен се дължи на сериен филм от 50-те години, трилогията „Сиси“, който и до днес е един от най-популярните филми в двете държави и задължително се излъчва по Коледа. В образа на младата Елизабет се превъплъщава великолепната Роми Шнайдер, която така намразва ролята, че по-късно казва за нея: „Сиси е полепнала по мен като овесена каша“.
Животът на императрицата като че притежава всички дадености на вълшебната приказка. Но родената в Бавария Елизабет умира при трагични обстоятелства, напомнящи по странен начин за друга кралска икона на XX век, принцеса Даяна. Когато тя станала императрица през 1854 г., разпадащата се Австрийска империя обхващала около петдесет провинции и била изправена пред заплахата от растящо недоволство, докато националистическият плам се разгарял в Европа след въстанията от 1848 г. Прусия и Германия ставали все по-могъщи, а Хабсбургската монархия, която Франц Йосиф оглавявал, се борела да запази контрола си над Австрия и Унгария.
В този размирен свят попаднала шестнайсетгодишната Елизабет. Тя израснала в Бавария, която днес е провинция на Германия. Четвърто дете на херцог Максимилиян Йозеф Баварски и на принцеса Лудовика, детството ѝ преминало сред природата, в езда и игри сред баварските гори. Независимо от това майката на Елизабет започнала да обмисля отрано женитбата на дъщерите си и се спряла на племенника си, Франц Йосиф, който на осемнайсет години станал император на Австрия. Отначало възнамерявала да омъжи за него по-голямата сестра, Хелене, но когато двете момичета се срещнали с Франц Йосиф, станало ясно, че той харесва повече срамежливата и мълчалива Елизабет. Едва петнайсетгодишната тогава, Сиси също била очарована от императора. Притеснявала се обаче от високото му положение, признавайки: „Обичам императора. Само да не беше император“. Думите ѝ били пророчески и щели да предопределят бедите, сполетели я по-късно.
Двамата се венчали на 24 април 1854 г. и Елизабет станала императрица на Австрия. Непосредствено след това установила, че строгите правила в имперския двор във Виена я задушват и нямат нищо общо със свободите в детството ѝ. Не разполагала също така с никакво лично пространство и когато двойката консумирала брака си, всички в двора научавали за това още на следващата сутрин. Елизабет трябвало да приеме и властната майка на императора, херцогиня София, която следяла под лупа императрицата, докато Франц Йосиф неуморно се занимавал с делата си. Императорът бил изключително почтен и обичал жена си, но също така бил посредствен и без въображение, докато Елизабет живеела в съвсем различен свят. Макар и доста срамежлива, тя била по-спонтанна, изтънчена и чувствителна, пишела поезия и обичала природата. Затова във Виена се чувствала много нещастна и започнала все повече да пренебрегва дворцовите си задължения.
Независимо от това бързо забременяла и през 1855 г.
родила първата си дъщеря. Херцогиня София нарекла Елизабет „глупава млада майка“ и настояла бебето да бъде кръстено на нейно име. На следващата година се родила втората дъщеря, Гизела, но този път Елизабет се опълчила срещу свекърва си. Скоро след това се случила трагедия, двете деца се разболели по време на пътуване до Унгария и двегодишната София починала. Елизабет престанала да се грижи за Гизела и изпаднала в тежка депресия, от която излязла едва след като родила сина си Рудолф през следващата, 1858 г.
От самото начало Сиси мразела тълпите и публичните прояви, въпреки че красотата ѝ, за която полагала големи грижи, засилвала популярността ѝ. Императрицата била прочута с кестенявите си коси, за поддържането на които, както се говорело, отделяла по три часа на ден. Подлагала се на изтощителен режим, включващ всекидневни физически натоварвания, ограничавала до крайност храната си, тъй като маниакално следяла теглото си. Показвала очевидни признаци на хранително разстройство, а също така страдала от безсъние и пристъпи на кашлица, което принудило лекарите спешно да ѝ препоръчат пътувания в чужбина за укрепване на здравето. Сиси се възползвала от възможността да избяга от „тъмничния затвор“ на двора, посетила Корфу, Мадейра и роднините си в Бавария и както изглеждало, се чувствала много по-добре далеч от Виена.
Още от началото на своето царуване Елизабет проявявала жив интерес към Унгария, научила езика и симпатизирала на тамошните бунтовници, което я накарало да говори в двора в защита на тяхната кауза. Завързала тясно приятелство (а според някои дори връзка) с унгарския държавник граф Гюла Андраши. През 1866 г., след разгрома на Австрия от Прусия, заедно с децата си Елизабет потърсила убежище в Будапеща. Скоро след това Андраши успял да се споразумее с Франц Йосиф относно условията на тъй наречения Австро-Унгарски компромис от 1867 г., чрез който се създала дуалистична монархия. В нея Австрия и Унгария били равнопоставени партньори. През 1867 г. Франц и Елизабет били короновани и като монарси на Унгария и им бил предоставен замъкът Гьодьольо в околностите на Будапеща. Андраши станал министър-председател, а Елизабет останала в Гьодьольо, където родила последното си дете, Мария Валерия, през 1868 г.
В новата си роля на унгарска кралица Елизабет можела да прекарва повече време далеч от Виена. Тя и императорът оставали все по-дълго време разделени и към 1885 г. вече било обществена тайна, че Франц Йосиф има връзка с актриса от Виенския театър. Елизабет също го знаела и приемала това положение.
През 1889 г. Сиси и Франц Йосиф били съкрушени от двойното самоубийство на техния по това време трийсетгодишен син Рудолф (който бил женен за принцеса Стефани Белгийска) и седемнайсетгодишната му любовница баронеса Мари Ветзера, в ловна хижа в Майерлинг. „Случаят Майерлинг“, както станал известен, причинил огромен скандал в цяла Европа и довел до криза по въпроса за унаследяването на престола, тъй като след смъртта на принц Рудолф баща му останал без наследник от мъжки пол. В резултат на това начело на Хабсбургската династия застанали братът на Франц Йосиф, великият херцог Карл Лудвиг, и първородният му син, великият херцог Франц Фердинанд, чието убийство поставило началото на Първата световна война през 1914 г.
Смъртта на Рудолф потопила Елизабет в дълбоко отчаяние, а славата ѝ нараснала вследствие на широко отразяваната в медиите трагедия. Тя започнала да прекарва все повече време в чужбина, пътувала чак до Северна Африка и построила летен дворец в Корфу, но въпреки това успяла да запази приятелски отношения с Франц Йосиф и те често си пишели. През 1898 г., в Женева, Елизабет била нападната от мъж, докато вървяла по кея, за да се качи на кораб. Вече на палубата, тя колабирала и тогава се разбрало, че е била прободена в гърдите с тънко острие. Смъртта ѝ била оповестена същия следобед, а убиецът, италиански анархист, който просто желаел да убие всеки крал, бил арестуван и хвърлен в затвора.
Разпадането на Хабсбургската империя след края на Първата световна война възкресило славата на Елизабет, тъй като нейният образ все повече се свързвал с отминалите имперски времена. Като императрица и кралица тя имала ключова роля за обединяването на Австрия и Унгария в равнопоставена дуалистична монархия и била почитана заради това, че предпочитала общуването с обикновените хора пред аристократите и дворцовия живот. Но далеч от образа на щастлива принцеса Барби, нейният живот бил белязан от скръб и неочаквани обрати, до голяма степен причинени от един неподходящ съюз. Самата Сиси написала: „Бракът е едно нелепо споразумение. На петнайсет години те продават и даваш клетва, която не разбираш, а след това в продължение на трийсет години съжаляваш за нея и никога не можеш да я разтрогнеш“.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.
