Животът е съзидание. И точно както един творец се посвещава с любов и вдъхновение на творчеството си, така и всеки човек творец трябва да се посвети на съзиданието на своя живот. Не да го живее като в просъница, да го пропилява, да го приема за даденост, а да твори пламенно всеки един от миговете му – чудеса.
„Дневник на жената творец“ от Моника Василева (изд. „AMG Publishing) има потенциала да ви събуди за най-различни приказни истории, които носите в себе си. Освобождаване от всяка зависимост, рисуване на ярко щастие, среща с тъмната нощ на душата, укрепване на връзките с любимите хора, свързване с божествената ви същност – това са само някои от творческите задачи, които Моника Василева ви кани да изпълните.
Прочетете откъс от книгата при нас.
ШЕСТА ГЛАВА
Рисуване
Нарисувай си цветен свят
[…]Независимо на колко години сме, в нас трябва живо да гори пламъкът на вдъхновението. Да сме пълни с ентусиазъм по някаква идея или нещо, което искаме да осъществим – независимо дали ще е да отглеждаме домати, или да направим литературен клуб, дали да научим френски, или да отидем до скандинавските страни. Да развиваш талантите си и да сбъдваш още много мечти, да си изпълнен с радост и вдъхновение за живот – ето това е нещото, което не позволява на духа никога да падне и да се предаде.
Колкото по-опростени са духовните закони, които следваме, толкова повече щастие сме способни да поберем в себе си. Трябва да опростяваме, докато не остане единствено „Бъди любов!“. Толкова много промени оставих да съзреят в мен с времето. С годините започнах да слагам все по-малко грим и да ходя все по-често боса. Усещам повече, тревожа се по-малко. Започнах да ставам все по-рано, за да посрещам слънцето и да стоя до късно под звездите. За да рисувам по тях. Времето не успя да изтрие детската ми усмивка. Нито лъчистата вяра. Изтри само непотребните спомени, вината и съжалението. С всяка следваща година все повече обичам прегръдките и тишината, дългите бани, аромата на море. Все по-скъпи са ми приятелите и все по-свиден ми е всеки миг с любимите същества. Научих се да прахосвам по-малко от времето си и да влагам повече от себе си в нещата, които правя. Научих, че в сърцето си нося непобедим изгрев и въоръжена с него мога да преминавам и през най-тъмната нощ. Защото познавам силата на светлината.
С годините има все по-малко дрехи в гардероба ми. Все по-малко вещи в мазето. И започнах да трупам все повече незабравими спомени, емоции и преживявания в архива на сърцето си.
Имам все по-малка нужда от телевизия и интернет и все по-голяма потребност от тишина и простота. Шепа ядки, няколко плода, хубава книга и планински въздух. Изгрев над морето, любимо рамо и една-две мечти, блещукащи с трепет в очите. Вдъхновение, резен диня, аромат на липа. Малкото ми става все по-съществено.
С годините научих, че всеки ден е толкова дълъг, колкото ти му позволиш да бъде. И от мен единствено зависи да го пълня с радост, слънчеви емоции, любов и благодарност. Научих се все повече да живея и все по-малко да умирам от страх. Защото осъзнах, че най-големият риск в живота ми е никога да не съм се осмелила да живея.
Едно от главните условия, за да рисуваме деня си с повече красота и любов, е да се научим да живеем в настоящето. Да ни е достатъчен този миг, който като капка роса трепти в дланта ни. Пол Сезан казва: „Тъкмо сега мигът отлита. Запечатай същността му с боите. За да го направим, трябва да освободим съзнанието си от всичко останало и да се слеем с мига“. Това сливане с мига е радост в най-чиста форма. Целият свят се изсипва върху теб, като че е струйка отлежало вино. Точно сега пълни бокала пред теб и те подканва: „Опитай ме! Опий се от сладостта ми!“.
„В действителност се работи с малко бои. Полагането им на вярното място създава илюзия, че са много“. Това са думи на Пикасо. Достатъчни са ни основните цветове – малко червена любов, жълта радост, синьо спокойствие, зелена свобода и щастието вече е възможно.
Ние трябва да се стремим да гледаме живота си с очите на майстори художници, които рисуват всеки ден един нов свят – като Клод Лорен, който отивал на полето преди изгрев и си тръгвал след като слънцето залезе, за да може да рисува от натура пламналото небе. Така както Микеланджело е спял облечен, за да може, ако се събуди с идея в ума си, веднага да стане и да започне да работи. Умберто Еко е прекарвал години, за да събира документи, да чертае карти и да посещава съответните места, за да бъдат фактите и описанията в романите му достоверни. За „Името на розата“ Еко рисува портрети на всичките монаси, за които пише! Както всеки художник се взира в предметите, в лицата, в структурата на нещата, за да може да ги възпроизведе автентично след това, така и ние трябва да наблюдаваме красотата, която денят ръси отгоре ни.
Понякога радостта е просто умението да виждаш детайлите. Ели Фор пита: „Ако Леонардо да Винчи не бе вложил пламенна любознателност в изучаването на мускулните съединения и костите, на жилките по прозрачните крилца на насекомите и по листата, на венозните мрежи по кожата, биха ли потръпвали рисунките му с онова едновременно прецизно и загадъчно движение, което кара живите повърхности да вибрират сякаш под непрекъснатата милувка на нервния ток и на кръвта?“. А аз ви питам: нима, ако подминете красивата глициния, която е цъфнала по пътя ви за работа, няма да изпуснете един красив миг; ако откажете прегръдка на детето, защото сте твърде заети; ако спуснете щорите и никога не каните слънцето вътре в сърцето си; ако изберете да гледате в телефона си, вместо да вдигнете поглед към изгряващото слънце на новия ден. Художниците знаят, че за да рисуват живо и достоверно, те преди всичко трябва да познаят обекта на творбата си – обекта на своята любов. Защото добрият художник обича всичко, което избира да нарисува върху платното си – и жабката, и тъжния залез, и едрите бедра на модела си. Всеки миг е като един модел, който иска да бъде видян и нарисуван на платното на душата. Да бъде изживян пълноценно. Обагрен в цвят. И колкото повече мигове сте успели да нарисувате днес на своето душевно платно, толкова повече смисъл и красота е имало в деня ви.
Нито бедността, нито трудните обстоятелства са спирали големите художници да изживяват своите мечти. Ван Гог е нямал пари, за да си купи четки и бои, и затова разчитал на милостта на брат си. Художникът, чието име след години всички ще знаят, нямал художествено образование. Бил напълно самоук. Но знаел коя е страстта му, къде е скрит неговият възторг – в рисуването. И тъй като нямал пари за модели, с които да упражнява таланта си, той избрал целият свят да бъде негов модел. Обичал да гледа селяните на полето и да ги рисува. Светът щедро му предоставял своите модели – дървета, цветя, къщи. Нарисувал 37 автопортрета (защото винаги имал себе си на разположение за позиране). Вечер рисувал, като закрепял свещи на шапката си, за да вижда в мрака. Когато обичаш нещо, няма пречка, нито оправдание да не го правиш. Но не носиш ли любовта и страстта в сърцето си, то и най-доброто образование и най-съвършените модели не биха ти помогнали да нарисуваш красива картина от живота си.
След години учени сканират и дигитализират картините на Ван Гог и откриват изумително съвпадение между начина, по който той пресъздава турбуленциите във въздуха („Звездна нощ“), и математическия модел на вихрите. Това съвпадение се забелязва и при други негови картини. Дали Ван Гог щеше да стигне до толкова дълбоко усещане за целия свят и модела, по който природните закони действат в него, ако никога не беше излязъл на полето – да слуша и да наблюдава природата?
Бъдете визионери на своя живот. Вижте как искате да живеете и начертайте план за реализиране на тази фантазия. Разберете кои са онези неща, които ви радват най-много, и се постарайте да има повече от тях в ежедневието ви. Разберете, че вашият живот е скъпо платно, което вселената ви е дала, и вие можете да нарисувате отгоре му всичко онова, което пожелаете. Но трябва да се осмелите да хванете четките и да рисувате, водени от собственото си вдъхновение. Моблан твърди, че „Чрез усещането и емоцията картината, подобно на мелодия от цигулка, може да подтикне към мисъл и дори към действие“. Доброто изкуство, както и качествените образи във фантазията ни, имат тази прекрасна способност – подтикват към правилните мисли и действия.
Чела съм за ранните години на Балзак, в които писателят живеел в бордей без никакво отопление и мебели. Разправят, че в квартирата, която населявал, имало различни надписи по стените – „облицовка от палисандрово дърво“, „скрин“, „гоблен“, „венецианско огледало“, „картина от Рафаело“. Мислите, че това може да го направи само един луд човек? Според мен така би постъпил един истински визионер и мечтател, за когото голите стени са възможности да чертае по тях своето бъдеще. И ако със съзнанието си Балзак е можел да си представи изящен гоблен там, където е имало само гола стена, то рано или късно е щял да се сдобие с изящния гоблен. Като малки деца сестрите Бронте наричат своята детска стая „работен кабинет“. Изучават големите английски литературни произведения още в невръстна възраст и се подготвят да сбъднат мечтите си – с ясна визия и действие. Точно така трябва да работим всички ние, ако желаем да осъществим най-съкровените си желания.
Думите на Луис Невълсън са написани на първа страница в бележника ми с цитати. Той казва: „Изградих си свой свят и той е много по-добър от всеки друг, който съм виждал около себе си“. Най-добрият възможен за вас свят може да бъде осъществен единствено от вас самите.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
