Агата Кристи е най-популярният криминален автор в света. Нейните произведения са преведени на над сто езика, продадени в повече от два милиарда екземпляра. Ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща, Агата Кристи е обявена за „Първата дама на криминалния жанр“.
В „Четиримата заподозрени“ (изд. „Ера“) мистериите дебнат от всяка страница и дори и стените имат очи… и крият мрачни тайни. Еркюл Поаро, госпожица Марпъл и знаменитият тандем – Томи и Тапънс, се изправят срещу майсторски заговори, изпечени престъпници и ловки измамници. Когато убиецът е наглед извън подозрение, когато злодеянието е толкова прецизно, че дори не е сигурно дали е извършено, когато изборът на оръжие е неочакван – героите на Агата Кристи се намесват, за да ви поведат по следите на… почти перфектните престъпления.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Госпожа Томас Бересфорд се надигна от дивана и погледна тъжно през прозореца на апартамента. Изгледът не беше кой знае какъв. Виждаше се само един малък блок от другата страна на улицата.
– Щè ми се нещо да се случи – въздъхна госпожа Бересфорд и се прозя.
Съпругът ѝ я погледна укорително.
– Внимавай, Тапънс, този копнеж за силни усещания ме притеснява.
Тапънс въздъхна отново и затвори мечтателно очи.
– Томи и Тапънс се оженили – издекламира тя – и живели дълго и щастливо. След шест години те все още живеели щастливо. Странно – отбеляза тя – колко по-различни са нещата от онова, което си представяме.
– Много вярно, Тапънс, но не и оригинално. Възвишени поети и още по-възвишени пророци са го казвали и преди и ако ме извиниш, казвали са го по-добре.
– Преди шест години – продължи Тапънс – бих се заклела, че с достатъчно пари за най-необходимото и с теб за съпруг целият живот би бил една дълга, прекрасна песен, както се изразява един от поетите, за които знаеш толкова много.
– Аз ли съм ти омръзнал или парите? – поинтересува се хладно Томи.
– „Омръзнал“ не е точната дума – обясни мило Тапънс.
– Свикнах с тези блага. Това е всичко. Точно както човек никога не се замисля какъв лукс е да може да диша през носа, докато не хване хрема.
– Може би искаш да те пренебрегвам от време на време? – предложи Томи. – Да започна да водя други жени в нощни заведения? Или нещо подобно.
– Безполезно е – отвърна Тапънс. – Само ще ме срещаш там с други мъже. Но аз ще знам прекрасно, че другите жени не те интересуват, докато ти никога няма да си напълно сигурен дали другите мъже са ми наистина безразлични. Жените сме много по-сложно устроени.
– Мъжете са на първо място само по скромност – промърмори съпругът ѝ. – Но какво ти става, Тапънс? Откъде е тази замечтана неудовлетвореност?
– Не знам. Искам да се случи нещо. Нещо вълнуващо. На теб не ти ли се иска пак да преследваш германски шпиони, Томи? Помисли си за бурните изпитания, през които преминахме някога. Разбира се, сега си в тайните служби, но работата ти е чисто канцеларска.
– Предпочиташ да ме изпратят в дебрите на Русия, предрешен като болшевишки контрабандист или нещо такова?
– И това няма да помогне – въздъхна Тапънс. – Няма да ми позволят да дойда с теб, а аз съм тази, която толкова иска да върши нещо. Да върша нещо. За това ти говоря цял ден.
– Ами женските задължения? – попита Томи и махна с ръка.
– Двайсет минути работа след закуска всяка сутрин поддържат къщата в съвършен ред. Няма от какво да се оплакваш, нали?
– Домакинството ти е толкова съвършено, Тапънс, че е почти скучно.
– Оценявам благодарността ти – отвърна Тапънс. – Ти, разбира се, имаш работата си – продължи тя. – Но кажи ми, Томи, никога ли не изпитваш таен копнеж за вълнения, копнеж да се случи нещо?
– Не! – отсече Томи. – Не мисля. Много е хубаво да искаш да ти се случи нещо, но то може да не се окаже толкова приятно.
– Колко са благоразумни мъжете! – въздъхна Тапънс. – Никога ли не те обхваща таен, див копнеж за романтика… за приключения… за живот?
– Какво си чела напоследък, Тапънс? – попита Томи.
– Помисли си колко вълнуващо би било – продължи Тапънс, – ако чуем някой да блъска силно по вратата, отидем да отворим и в стаята се довлече мъртвец.
– Ако е мъртъв, не би могъл да се влачи – отбеляза критично съпругът.
– Знаеш какво имам предвид – възрази Тапънс. – Винаги се довличат пред теб точно преди да умрат и падат в краката ти, като промълвяват само няколко загадъчни думи. „Петнистият леопард“ или нещо такова.
– Препоръчвам ти един курс по Шопенхауер или Имануел Кант – предложи Томи.
– И на теб би ти се отразило добре – отбеляза Тапънс. – Започваш да напълняваш и да ставаш ленив.
– Не е вярно! – възкликна обидено Томи. – Всъщност самата ти правиш упражнения за отслабване.
– Всички правят – оправда се Тапънс. – Когато казах, че напълняваш, всъщност се изразих метафорично. Имах предвид, че ставаш преуспял, глезен и ленив.
– Не знам какво те е прихванало – въздъхна съпругът ѝ.
– Духът на приключенията – промърмори Тапънс. – По-добре, отколкото да си мечтая за любовни авантюри. И това ми се случва понякога. Мисля си да се запозная с някой мъж, наистина хубав мъж…
– Нали се запозна с мен – прекъсна я Томи. – Това не ти ли стига?
– Мургав, строен мъж, ужасно силен. От онези, които могат да яздят и ловят диви коне с ласо…
– …и с панталони от овча кожа и каубойска шапка – довърши саркастично Томи.
– …и е живял по диви места – продължи Тапънс. – Бих искала да се влюби лудо в мен. Разбира се, аз ще го отхвърля и добродетелно ще остана вярна на брачната си клетва, но сърцето ми тайно ще бъде с него.
– Е – рече Томи, – и аз често си мечтая да срещна някое наистина красиво момиче. С пшениченоруса коса, което отчаяно да се влюби в мен. Обаче не мисля, че ще я отхвърля.
Всъщност сигурен съм, че няма.
– Това е много непочтено от твоя страна – заяви Тапънс.
– Какво ти става наистина, Тапънс? Никога не си говорила така.
– Да, но отдавна кипя вътрешно – отвърна тя. – Знаеш ли, много е опасно да имаш всичко, което искаш, включително достатъчно пари. Разбира се, винаги остават шапките…
– Вече имаш около четирeсет – рече Томи, – и всичките си приличат.
– Така е с шапките – обясни Тапънс. – Всъщност не са еднакви. В тях има нюанси. Видях една доста хубава в магазина на Вайълет тази сутрин.
– Щом нямаш по-добро занимание от това да си купуваш шапки, които не ти трябват…
– Точно в това е въпросът! – възкликна Тапънс. – Само ако имах някакво по-интересно занимание… Изглежда, ми е нужно да се захвана с по-сериозна работа. О, Томи, наистина искам да се случи нещо вълнуващо! Чувствам… наистина чувствам, че ще е добре за нас. Ако можехме да намерим някоя фея…
– О! – извика Томи. – Колко е странно да го чуя от теб.
Той стана и прекоси стаята. Отвори едно от чекмеджетата на писалището, извади малка снимка и я подаде на Тапънс.
– О! – възкликна тя. – Значи си ги проявил. Коя е? Онази, която ти направи, или моята?
– Тази, която аз направих. Твоята не излезе. Не си я експонирала достатъчно. Все така ти се случва.
– Сигурно ти е приятно – предположи Тапънс – да мислиш, че има поне едно нещо, което правиш по-добре от мен.
– Забележката ти е глупава – отвърна Томи, – но ще се направя, че не съм я чул. Всъщност исках да ти покажа това.
Той посочи едно бяло петънце върху снимката.
– Това е драскотина върху филма.
– Нищо подобно – заяви Томи. – Това, Тапънс, е фея.
– Томи, защо се правиш на идиот!
– Погледни сама.
Той ѝ подаде лупа. Тапънс проучи внимателно снимката пред себе си. С повече въображение драскотината върху филма можеше да представлява малко крилато създание, кацнало на полицата над камината.
– Има криле! – извика Тапънс. – Колко забавно! Истинска жива фея в нашия апартамент! Дали да не пишем на Конан Дойл? О, Томи! Мислиш ли, че тя ще изпълни желанията ни?
– Скоро ще разбереш – отговори Томи. – Нали цял следобед искаш да се случи нещо.
В този момент вратата се отвори и висок петнайсетгодишен младеж, който не изглеждаше сигурен дали е иконом, или паж, се осведоми с величествен тон:
– Вкъщи ли сте, госпожо? Звънецът на главния вход току-що иззвъня.
– Щè ми се Албърт да не гледаше толкова филми – въздъхна Тапънс, след като беше потвърдила, че си е у дома и Албърт се беше оттеглил. – Сега се прави на иконом от
Лонг Айлънд. Добре че го излекувах от навика да иска визитните картички на гостите и да ми ги носи на поднос.
Вратата се отвори отново и Албърт обяви: „Мистър Картър“, като че ли това беше някаква кралска титла.
– Шефът – промърмори Томи, силно изненадан.
Тапънс възкликна радостно, скочи на крака и отиде да поздрави един висок белокос мъж с пронизващ поглед и уморена усмивка.
– Господин Картър, колко се радвам да ви видя!
– Много сте мила, госпожо Томи. А сега ми отговорете на един въпрос. Как върви животът като цяло?
– Задоволително, но скучно – намигна му Тапънс.
– Значи все по-добре и по-добре – продължи господин Картър. – Явно ви заварвам в подходящо настроение.
– Започвате вълнуващо – заяви Тапънс.
Албърт, все още имитирайки иконом от Лонг Айлънд, поднесе чай. Когато тази операция беше завършена без произшествия и вратата се затвори след него, Тапънс продължи:
– Какво искахте да кажете, господин Картър? Ще ни изпратите ли на мисия в дебрите на Русия?
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
