„Карирания нинджа: Мисия Тайланд“ (изд. „Персей“, преводач: Росица Цветанова) е продължение на дебютния роман на Андерс Метесен, който спечели награди и се превърна в основа за едноименния хитов филм. Тринайсетгодишният Аске и неговият верен приятел Карирания Нинджа – необикновена кукла нинджа (необикновена, защото е жива, но това е известно единствено на Аске), се впускат отново в борба за справедливост и възмездие. Те отново се изправят срещу безскрупулния бизнесмен Филип Еберфрьо, който е на път да се измъкне от справедливо наказание. Излизането му от затвора в Тайланд поставя в опасност живота на няколко невинни деца, които са потенциални свидетели срещу него.
Първото нещо, което момчето трябва да направи, е да убеди близките си, че Тайланд е най-добрата дестинация за семейна екскурзия. И майката на Аске, вторият му баща и вечно гладният му и лаком доведен брат отлитат за екзотичната страна. Няма спокойствие за Тайланд, където това щуро семейство се пуска по плажовете, съмнителните квартали и ол инклузив хотелите. Но всичко е подчинено на тайната мисия на Аске и Карирания Нинджа невинните деца да бъдат спасени, а престъпникът – наказан.
Прочетете откъс от романа при нас.
Аске лесно намери семейството долу край морето. Сирéне се препичаше по корем върху плажна постелка с ярки цветове.
Чичо Стюарт вече беше там. Беше си обул тесния жълт бански и тъкмо мажеше татуираните си бицепси със слънцезащитен крем.
– Привет, Аскеладен! Дали не би могъл да намажеш гърба на стария морски разбойник?
Аске посегна към тубичката, но Стюарт размисли.
– Или, не, забрави. По тия географски ширини бързо изпадат в заблуждение, ако някое малко момче маже гърба на възрастен мъж. Последния път настана голяма суматоха.
Две по-възрастни дами в бански костюми минаха плътно покрай тях и чичо Стюарт се провикна:
– Привет, дами? Бихте ли ми намазали гърба? После аз бих могъл да ви намажа отпред?
Жените се разсърдиха и побързаха да се отдалечат.
– Все едно… Деликатни кранти – изръмжа Стюарт. – Пък и бяха толкова сбръчкани, че кремът щеше да се свърши, ако трябваше да стигне за всичките гънки, да му се не види.
Сирéне се надигна на единия си лакът.
– Стюарт! – скастри го тя в опит да звучи строго.
На него не му пукаше.
– Кой, аз ли? Да не би аз да съм виновен, че ония жени сякаш са се прекиснали с осем часа повече във водата? Видя ли ги? Онази вдясно беше толкова сбръчкана, че сигурно й трябва книгоразделител, за да запомни къде й е пъпът.
Аске се разсмя. Сирéне също се видя принудена да свали маската. Дори Йорн се позасмя накриво.
Стюарт продължи:
– Просто трябва да се радват, че са получили предложение. Следващото подобно ще им бъде за място в старчески дом. – Стюарт се изкикоти под мустак и промърмори: – Чат ли сте?
Аске вече умираше от жажда. На стотина метра по-надолу имаше малък плажен бар със сламен покрив.
– Аз ще си взема една сода. Някой иска ли нещо?
Всички отвърнаха с не, освен Суне, който само се провикна, без изобщо да вдига очи от екрана си:
– Чипс.
Макар слънцето да жареше, морският бриз правеше престоя на плажа съвсем приятен. Кораловият пясък не се нажежаваше чак толкова, че да не може да се ходи по него. Точно преди да стигне до бара, Аске трябваше да пресече тясна асфалтирана пътека, която се спускаше откъм града чак до водата. Тук си опари ходилата върху тъмната повърхност. Сирéне винаги казваше, че черното привличало слънцето. Аске напразно се беше мъчил да й обясни, че не е точно така: просто черното не отразява светлината особено добре. Той се засмя сподавено и скочи от изгарящия асфалт върху пясъка от другата страна.
За бара се грижеше някакво тайландско момиче. Беше горе-долу на годините на Аске, може би малко по-голямо, но във всеки случай страшно красиво. Той се сети за Джесика, но тутакси реши да я избие от главата си. Поръча си „Кола“. Момичето кимна, извади едно кенче от нисичкия хладилник и го подаде на Аске с бегла усмивчица.
Той си изпусна рестото.
Момичето се засмя. Сладък, нежен, звънък смях. На Аске му се стори, че звучеше горе-долу така, сякаш някой свири на миниатюрен ксилофон от карамел. Усети как бузите му пламнаха – което силно го подразни. Би следвало сам да решава кога да се изчервява. По възможност!
Когато се върна при семейството, Суне погледна очаквателно откъм айпада.
– Нямаха ли чипс?
Ужас, беше забравил.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
