Време за четене: 5 минути

Написана преди близо 60 години, „Вълшебната будка“ от Нортън Джъстър (изд. „Прозорец“, преводач: Радостин Желев) – изпъстрена с каламбури и игрословия и илюстрирана по неповторим начин от Джулс Файфър, вече се е превърнала в класика на детската американска литература.

Живееше някога момче на име Майло, което не знаеше какво да прави със себе си – и не само понякога, ами през цялото време.

Един ден Майло заварва в стаята си странен подарък: лилава будка за плащане на пътна такса и карта на места, за които никога не е чувал, с няколко инструкции към нея. И се отправя към… Земите отвъд. Отвъд кое?

През Очаквания и Мързеландия към Речникополис и Цифрополис, следван неотлъчно от верния приятел Так, кучето времестраж, и от бръмбара самохвалко Шменти Бомбели, Майло тръгва на вълнуващо пътешествие. По пътя си среща всякакви чудати, комични и страховити персонажи и дори предприема опасна мисия – да върне в Царството на мъдростта прогонените принцеси Хармония и Мисъл.

Откъс от детската книга можете да прочетете по-долу.

В следващия миг Майло вече препускаше извън града по непознато шосе и когато се обърна назад и погледна през рамо, не видя нито будката, нито стаята си, нито дори сградата, в която живееше. Всичко бе започнало наужким, а се беше превърнало в съвсем истинско.

„Ама че странно нещо се случи – каза си той (същото, което вероятно в същия миг си казвате и вие).

Тази игра е доста по-сериозна, отколкото смятах, защото ето, карам кола по път, който досега не съм виждал, отивам на място, за което не съм чувал, и всичко това заради една будка, която дойде отникъде. Много се радвам, че времето е хубаво, тъкмо за пътуване“ – помисли си обнадежден, защото засега това беше единственото нещо, в което бе сигурен. Слънцето грееше, небето беше чисто и всички цветове, които виждаше, изглеждаха сякаш по-наситени и по-ярки, отколкото си ги спомняше. Цветята блестяха, сякаш някой ги беше почистил и излъскал, а високите дървета от двете страни на пътя трептяха в сребристозелено.

ДОБРЕ ДОШЛИ В ОЧАКВАНИЯ – гласеше табела с грижливо изписани букви, окачена върху една къщурка край пътя.

НА ДРАГО СЪРЦЕ ПРЕДОСТАВЯМЕ СВЕДЕНИЯ, ПРОГНОЗИ И СЪВЕТИ.

ПАРКИРАЙТЕ ТУК И НАДУЙТЕ КЛАКСОНА.

При звука от първото натискане на клаксона от къщата се втурна дребен мъж с дълго палто, който говореше изумително бързо и повтаряше всичко по няколко пъти:

– Я виж ти, я виж ти, я виж ти, я виж ти, я виж ти, добре дошли, добре дошли, добре дошли в страната Очаквания, в страната Очаквания, в страната Очаквания. Напоследък тук не идват много пътешественици; да, със сигурност напоследък тук не идват много пътешественици. И така, с какво мога да ви бъда полезен? Аз съм Дали.

– Това ли е верният път за Речникополис? – попита Майло, смаян от възторженото посрещане.

– Така, така, така – започна отново мъжът, – не ми е известно да има грешен път до Речникополис, така че ако този път изобщо води до Речникополис, значи е верният, а ако ли не, тогава е верният път за някъде другаде, защото няма грешни пътища за някъде. Как мислите, дали ще вали?

– Защо питате мен? Нали вие сте Дали? – съвсем се обърка Майло.

– О, не – отвърна дребният мъж, – аз съм само Дали, а не Дали Ще Вали, защото в крайна сметка е по-важно да знаеш дали изобщо ще има време, от- колкото какво ще бъде то. – И като каза това, той изпусна десетина балона, които отплуваха в небето.-

– Трябва да проверим откъде духа вятърът – каза той и се засмя на шегичката си, докато гледаше балоните, които се бяха разпилели във всички посоки и чезнеха от поглед.

– Що за място е Очаквания? – поинтересува се Майло, който не разбра смешката и силно се усъмни в здравия разсъдък на дребосъка.

– Добър въпрос, добър въпрос – възкликна мъжът. – Очаквания е онова място, до което винаги трябва да се добереш, преди да стигнеш там, за където си тръгнал. Е, някои хора никога не стигат по-далече от Очаквания, но моята работа е да ги засиля натам, независимо дали им се иска, или не. И така, мога ли да ви бъда полезен с още нещо?
И преди Майло да му отговори, той се втурна към къщата и след малко излезе оттам с друго палто и един чадър.

– Струва ми се, че ще намеря своя път – каза Майло, но никак не беше сигурен, че ще може. Но понеже изобщо не разбираше какво му говори дребният мъж, реши, че е по-добре да продължи нататък
или поне докато срещне човек, чиито изречения не звучат през цялото време така, сякаш щяха да са по-смислени, ако се произнесат отзад напред.

– Чудесно, чудесно, чудесно – извика Дали. – Дали ще намерите, или няма да намерите своя път, все някакъв път ще откриете. Ако случайно откриете моя, моля ви, върнете ми го, понеже го загубих преди години. Предполагам, че досега сигурно доста е ръждясал. Казахте, че ще вали, нали така? – И с тези думи той разтвори чадъра и погледна притеснено небето.

Ако този откъс ви е харесал, можете да поръчате „Вълшебната будка“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.