Историята на Исландия започва преди 1200 години, когато един разочарован викингски капитан и безполезният му щурман се натъкнали на земя сред Северния Атлантик. Изведнъж островът вече не бил просто място за гнездене на арктическите птици. Вместо това става дом на нация, чиито дипломати и артисти, моряци и войници, вулкани и цветя, тихо променят земното кълбо завинаги.
„Как Исландия промени света“ от Егил Бяртнасон (изд. „Ера“, преводач: Емилия Карастойчева) показва народа, историята и културата на Исландия, разбива някои митове, разкрива неочаквани факти и всичко започва – без изненада – с един кораб. Сладкодумно и с чувство за хумор Егил Бяртнасон представя страната си в необикновена светлина. Той показва ключовата й роля в толкова различни събития като Френската революция, кацането на Луната и основаването на Израел. Отново и отново една скромна нация се озовава на първа линия на историческите събития, оформяйки света такъв, какъвто го познаваме днес.
Прочетете откъс от книгата при нас.
При изригването си Лаки изхвърля в небето общо триста и петдесет квадратни километра лава, достатъчни да покрият улиците на Чикаго с базалт, дълбок един метър. По-голямата част от лавата се излива през първите седем седмици след изригването и напредва от кратера надолу с около петнайсет километра дневно. Исландците наричат това изригване „Скафтаурелдар“ по името на река Скафтау, чието корито се превръща в канал за стичащата се лава. След четиресет и три дни лавата стига на около километър и половина от църквата на Йоун в стопанство Кльойстюр.Планинският регион на Исландия, граничещ с Юга – от Хетла до Скафтафетл, ако тези географски ориентири ви говорят нещо – представлява вулканичната част на страната. Изригвания може да има и на други места – на полуостров Рейкянес, полуостров Снайфелснес и в Аскя – там рискът е хипотетичен. На юг, от друга страна, постоянно се чуват предупреждения за възможна вулканична активност. Според една местна шега е достатъчно само да кихнеш до вулкана Катла, и сеизмолозите в Рейкявик веднага ще анализират смущението. Съществува опасност от наводнения от субглациалните изригвания. Само за няколко часа потоп от разтопен лед може да повлече коли и мостове към реката. През 2010 година един сравнително малък субглациален вулкан добави ново измерение в унищожителната си сила, спирайки въздушния трафик за седмици. Ейяфятлайокутл – звучи горе-долу като „ей, насвятках се с йогурт“ – се събуди с гръм и трясък от 200-годишен сън под ледена шапка на южното крайбрежие и изхвърли вулканична пепел на километри в атмосферата. Северните ветрове я разнесоха над континентална Европа и беше засегнат въздушният трафик чак до България. Полетите на пет милиона души бяха отложени поне със седмица. Хвърляйки поглед назад, забраната за полети по това време е била паническа реакция, предизвикана от неизвестността. Но свръхреакция или не, някой друг, по-могъщ вулкан край южния бряг рано или късно ще изригне и ще саботира летателните планове наблизо и далеч. Защото, както кметът на едно съседно село ми каза веднъж, всеки ден ни приближава до следващото изригване. Йоун е виждал изригването на вулкан и преди, когато през 1755 година посещава Рейкявик. Тогава огромен стълб от пепел се издига от кратера на Катла на около сто и петдесет километра от дома на Йоун. Той виждал само смог, не течна лава, погрИбана под стотици метри дебел лед. Но единайсет дни, след като изригнал вулканът, разтопената лава… започва да приижда към града. И Йоун знае точно как да постъпи! Скрива се в църквата. Привиква хората да дойдат на литургия и се обръща към паството, „разтреперано от заплахата отгоре“.
– Не се страхувайте! – призовава от амвона в духа на вярата в самосъхранението. – Приемете съдбата си с открито сърце.
Хората започват да се молят. А огнената река все така приижда. И – колко подходящо за едни мемоари! – „Бог чу молитвите ни“ – по средата на реката лавата сменя посоката си (вероятно охладена от водата) и църквата и къщите остават непокътнати.Исландия обаче била обречена. Вулканът продължавал да изригва пепел и лава още седем месеца. Така настъпват най-черните дни в историята на страната, наречени „Тежката мъгла“ (Моудюхардиндин). Черна пепел покрива земята като покров. Киселинен дъжд прогаря дупки в листата и унищожава дърветата. От тоновете флуорин във въздуха и тревата овцете се разболяват от флуороза. Заболяването засяга костите им и животните не могат да отворят уста и да опасат последните стръкчета свежа трева. „Бяха подути целите, особено челюстите им. Подутините изопваха кожата им“, спомня си Йоун. „И костите, и хрущялите им бяха станали меки, като сдъвкани“. Около 80% от овцете в Исландия измират и настъпват гладни времена. Умират и десет хиляди души – почти една четвърт от населението на Исландия. Нито един човек не загива от лавата или от пряк контакт с вулкана. Всички стават жертва на глада, продължил две мразовити години. През първата зима 70% от добитъка измира, защото няма сено. Много селяни умират на път към най-близките пристанища, откъдето искат да си набавят риба. Онези, които успяват да стигнат, са твърде изнемощели и организмът им не понася суровата риба. След първата година един ужасèн датчанин докладва, че дори свещениците и едрите земевладелци са изнемощели от недохранване. Хората нямат сили да погребват мъртвите. Копаят масови гробове. Населението за пореден път се стопява до 38 000 души.
Пет месеца след първото изригване на вулкана Дания се опитва да изпрати кораб с провизии. Според един очевидец, моряците виждат пушека над Исландия от километри. На два пъти се налага да се връщат заради лошото време, после прекарват зимата в Норвегия. Датските управници реагират твърде късно, понеже при първите съобщения преценяват, че изригването е обичайно явление, засягащо ограничен район, а не каквото всъщност се оказва – глобално бедствие. Освен пепел и лава, Лаки изхвърля в атмосферата по 1,7 милиона серен диоксид всеки ден. Образувалите се двеста мегатона аерозоли сярна киселина поемат по въздушните течения към цялото Северно полукълбо. Високото налягане ги изтиква надолу и над Европа надвисва задушлива мъгла с адска миризма. Вдишаната сяра става причина хората да страдат от главоболие, парене в очите, изпръхване на устните, бронхит и затруднено дишане. Нови проучвания на погребалните архиви в Англия и Франция показват, че жертвите на Лаки са десетки хиляди – много повече, отколкото се е смятало досега.
Според доктор Джон Гратан от университета в Абъристуит, Уелс, Лаки е най-пагубното природно бедствие в съвременната британска история, отнело живота на 23 000 британци. По онова време хората работят на полето от зори до мрак и отровният въздух „ги покосява“, казва Гратан. Вулканолозите в Кеймбриджкия университет разглеждат много подробно регистрите и установават още по-тежки последствия – смъртните случаи през тази година са с 30 000 повече от предходната, въпреки че не е имало глад, чума и война. През август и септември смъртността нараства с 40%. В Бедфордшър септември е „най-лошият месец през целия XVIII век“, според вулканолога Клер Уитам. Частиците, попаднали във въздуха, отразяват слънчевата светлина и това става причина за изключително мразовита зима. Двама души от Нидерландия изминават с кънки двайсет и петте километра между Нордвейк и Швенинген. Дунавът замръзва и виенчани остават без дърва за огрев. Студът попарва цялата реколта от лимони в Северна Италия. А после, след ледената зима, топенето на снеговете през пролетта предизвиква бедствени наводнения в Германия и Централна Европа. Има данни, че Севиля и Кадис остават „под вода“.
След време някои започват да се шегуват, че бедствието „Лаки“ допринесло за Френската революция. Но революцията избухва шест години по-късно, а климатичните промени, предизвикани от Лаки, продължават по-малко от три. Има ли тогава истина в това твърдение?
Преди да изригне вулканът, в края на XVII век, френските градове се разрастват бързо и препитанието на работническата класа все повече зависи от търговията със земеделска продукция. Разработването на златните мини в Бразилия подобрява икономическото положение; селяните, които притежават земя, вече се радват на по-добър живот и образование. Смъртността намалява и Франция става най-гъсто населената страна в Европа. През 1783 година обаче застудяването, причинено от Лаки, след две десетилетия лоша реколта и повишаване на цените на хляба, започва да подклажда неспокойствие.
Участието на Франция в Американската революция и безразсъдното разточителство на крал Луи XVI довеждат страната почти до фалит. За да напълни хазната, монархът налага сурови данъци, без да предложи мерки, облекчаващи тежкото положение на работниците. За първи път с данъци са обложени и благородниците и свещениците. Междувременно част от
натрупалото богатство простолюдие – търговци и фабриканти – се домогва до своя пай от политическата власт. Дотогава работническата класа извлича полза наред с буржоазния елит сред обкръжението на крал Луи XVI; двете класи живеят в по-голяма близост от всякога. След продължително благоденствие сега бедните не искат да си лягат гладни. Въоръжени с повече знания, селяните настояват за равни права. Философите – Волтер, Русо и други – започват да прокарват идеи за социална реформа и просвещенските им възгледи стигат до всяко кътче на страната. Тоест (за нещастие на монархията), селяните осъзнават колко са онеправдани и дори са в състояние красноречиво да предложат алтернативи. Научните трудове на философите придобиват най-голяма популярност във Франция. Хората вече не възприемат монархията като някаква божествена власт. Искат промяна. Накратко, хаосът, предизвикан от Лаки, вероятно е увеличил до известна степен отчаянието на селяните, но Луи XVI и Мария-Антоанета отдавна са си били заслужили неприятностите, които ги сполетели. Френската революция слага край на дългия мир в Европа. Начело на френската армия застава корсиканецът Наполеон Бонапарт; възседнал бял кон, той започва да жъне победа след победа на континента. Защитена от водни граници и отлично въоръжена, Великобритания се смята за единствената сила, която може да се изправи срещу него. Дания се опитва да запази неутралитет като търговски посредник между двата лагера, но се оказва между чука и наковалнята. Макар да знае, че френският флот е парализиран след битката при Трафалгар през 1805 година, Великобритания се опасява датският флот да не попадне в неправилни ръце. Затова англичаните решават да нападнат Копенхаген и да опожарят датските кораби. И успяват. През 1807 година те унищожават три четвърти от града и избиват хиляди датчани. Следващите години Дания и Великобритания прекарват официално във война, но не и в много открити сблъсъци. Дания е слаба без флот, а Великобритания е заета на континенталния фронт. Главната конфронтация е по море. Британия блокира морските маршрути на датските търговски и военни кораби в Северния Атлантик. В резултат Исландия е тази, която пострадва най-много от англо-датския конфликт по време на Наполеоновите войни. Вносът на стоки е преустановен и по крайбрежието започват пиратски набези. Парите или събират прах вкъщи, защото няма какво да се купи с тях, или насила сменят притежателите си, както става при прочутия обир „Гилпин“. Обирът носи името на британския пират Гилпин, който отмъква всички сребърни монети от държавната хазна (според него хартиената валута няма никаква стойност). Тази патова ситуация е особено тежка за Рейкявик, който вече се оформя като столица на страната. Малко преди това в града са открити заводи за вълна, които проправят път на индустриализацията. Унищожителните последствия от изригването на Лаки подтикват Исландия да реформира икономиката си и да търси по-изгодни търговски сделки с Дания. Преживелите „Тежката мъгла“ усещат нуждата от нови стратегии за оцеляване и прегръщат идеите, предложени от Егерт и Бяртни десетилетия по-рано. Селяните започват да отглеждат зеленчуци; феодалната земевладелска система е силно разклатена. Рибарите вече инвестират в по-големи кораби и конкуренцията за работна ръка повишават надниците. Сезоните се сменят. Исландия започва да се изправя бавно на крака. Липсата на внос от Дания затруднява местните, но те преживяват някак. Цяла година никой на острова не разбира за Френската революция, положила основите на съвременната демокрация, равноправието и свободата на словото. Революционният дух е напълно чужд на исландците до лятото на 1809 година, когато няколко британски търговци на сапун слизат на исландския бряг и обявяват страната за независима от Дания. Исландия щяла да бъде република като САЩ и Първата френска република. Бунтовният порив трае само шест седмици, но свободолюбивият дух оцелява.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
