Никое друго комуникационно умение не е така важно, както „малките разговори“. Винаги е по-добре да се усмихнем и да кажем няколко думи, отколкото да мълчим и да гледаме мрачно. Непринуденият разговор е лека и елегантна форма на общуване, която изгражда връзка между хората и създава усещане за споделени интереси, доброжелателност и приятелство.
В книгата „Сериозно за несериозните разговори“ (ИК „Август“ , преводач: Станислава Миланова) специалистът по комуникация Каръл Флеминг ни помага да разберем какво впечатление оставяме в разговор с другите, показва ни кое е хубаво и къде можем да станем по-добри, ако поискаме, как да използваме езика на тялото и колко информация носи гласът ни.
Тя обсъжда как да се облечем, как да се държим и как да се представим. Нещо по-важно, тя описва някои прости и лесно запомнящи се стратегии за водене на разговор, чрез които бързо можем да преминем от „Как си?“ към истинска, желана размяна на мисли.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Здравейте!
Приятно ми е да се запознаем!
Казвам се Каръл Флеминг и съм специалист по комуникация: уча хората как да общуват по-добре.
Благодаря ви, че ми давате възможността да ви въведа в света на непринудените разговори.
Разполагам със знания, съвети, истории, примери и известна дързост.
А вие сте . . .?
Вероятно сте човек, който би желал да може много по-лесно да заговаря околните, повеждайки непринуден разговор, който постепенно се изпълва със смисъл. Срещали сте хора, които общуват с лекота, и искате да сте като тях. Вероятно не сте имали възможността да усвоите необходимите за целта умения (а те могат да бъдат усвоени), още по-малко пък да ги практикувате, но сте готови да опитате.
Мотивацията ви е много важна за мен, защото за да постигнете успех, ще трябва да промените някои нагласи и да изпробвате нови поведения. А за мнозина това е трудно. В момента сигурно си мислите каква полза ще имате и дали си струва усилията. Дайте ми няколко минути и ако ви хареса прочетеното, предлагам да действаме.
Според мен несериозните разговори са важни поради три причини (предполагам, че ще се съгласите с мен):
1. Те са задължителен аспект от изграждането на връзките (социални и професионални) и създаването на общност.
2. Също така са и подценявана форма на комуникация, смятана за повърхностна и под нивото на интелигентния човек.
3. Нещо повече – изглежда никой не ги възприема като част на човешкото общуване, която може да бъде изучавана, упражнявана и усъвършенствана.
Нищо чудно, че всички страдаме от социална тревожност!
От друга страна хората добре осъзнават, че говоренето пред публика във всичките му форми е важно, но и плашещо и че до голяма степен ще преодолеят неудобството си, ако получат помощ – чрез курсове, консултации или нещо друго. Повечето са наясно, че могат да подобрят звученето на гласа си, да обогатят речника си и да направят изказванията си по-подредени.
Разговорите за дреболии обаче са като ръждивата вода, която потича от чешмата при завъртането на кранчето. О, гадост! Стига празни приказки, хайде да поговорим за същественото!
Защо не може да говорим направо за същественото?
Стигнахме до сърцевината на проблема. Защо не можем наистина?
Ето част от причината: представете си, че се приближавам към вас, без изобщо да се познаваме, и ви казвам: „Уориърс“ бяха страхотни снощи, нали?“ Може би ще се съгласите с мен, ще ми стиснете ръката, веднага ще станем приятели и ще заобсъждаме дали заплатата на Стеф Къри* *(Американски баскетболист, играл в „Уориърс“. Бел. прев.) е заслужена. По-вероятно обаче просто ще поклатите глава и ще се зачудите каква е тази откачалка, дето ви заговаря.
Целта на разговора за дреболии е да получим разрешение за започване на вербална комуникация и по взаимно съгласие да проведем разговор по интересна за всички участници тема.
Несериозните приказки са вербална загрявка за сериозния разговор.
Така е, но те са полезни и сами по себе си, което остава недоразбрано. Разговорите за дреболии са така вездесъщи и приемани за даденост, че дори не ги възприемаме като специфична форма на комуникация, която има своя независима и изключително важна функция.
За по-голяма яснота, докато описвам неповторимите свойства на общите приказки, ще използвам няколко сравнения. Ето го първото: те са като тофу – лесно смилаеми, много достъпни и напълно лишени от собствен вкус, така че приемат особеностите на контекста, в който ги използваме, все едно дали е вечеря по случай Деня на благодарността, професионална конференция или състезание с трактори. Помислете малко върху това.
Ето още няколко неща, върху които да помислите:
• Никое друго комуникационно умение не е толкова важно, колкото разговорите за дреболии.
• Вие обичате тези разговори. Да, обичате ги. В общуването с непознати ви плаши само една дреболия. И аз ще ви науча как да се справите с нея.
• В момента социалната тревожност може да е впила нокти във вас, но не е задължително да останете в тях. Страхували сте се и от други неща в живота и сте ги преодолели. Спомняте ли си уроците по плуване?
Настоящата книга е за множеството страни на общите приказки, за изкуството на разговора. В нея ще ви дам насоки, които са помагали на мои клиенти и може да са тъкмо онова, което ви е необходимо, за да добиете увереност и да започнете да се чувствате комфортно сред хора. Скоро ще се запознаете с Лео, с Бен и с други важни за мен учители, а в библиографията ще откриете доста автори, от които научих едно-две неща. Или три. И помнете – няма строги правила (обикновено), но трябва да се съобразявате с етикета, традициите, тактичността и здравия разум, който вероятно притежавате.
И така, да започваме изследването на „ръждивата вода“ (или тофуто) на комуникационния ни репертоар. В Част 1: „Основата“ ще се съсредоточим върху проблемите, пред които се изправяме, когато ни се налага да започнем непринуден разговор, а после ще ви кажа какво бихте могли да правите у дома, за да започнете да се чувствате много по-комфортно, когато сте навън сред хора, особено непознати. Като например как да заговорите някого и после да съумеете да превърнете дърдоренето за дреболии в истински разговор.
В Част 2: „Как да станете още по-общителни, спокойни и очарователни“, ще разгледаме конкретни социални умения като например как да представяте себе си и другите, как да водите непринуден разговор с повече от един човек и – много важно – как умело да прекратите разговора.
Да, сега вече потече чиста вода! В книгата ще намерите подробни инструкции какво и кога да направите нещо. За някои от вас те ще са просто напомняне на нещо, което вече знаете, но ако напоследък социалната тревожност ви държи под контрола си, струва си да си припомните стъпките. За други – особено онези, които са преживели истински катаклизми и провали в социалния си живот – „Основата“ е тъкмо необходимото. Това са инструментите за създаване на приятелства и за вписването ви в социални групи, за оформяне на бъдещето ви и за изграждането на общност. А нима някога хората са имали по-голяма нужда от общуване?
Но освен множеството полезни съвети, в настоящата книга си поставям и една доста по-мащабна цел.
Посредством разговорите за дреболии хората се отварят един за друг.
Чрез тях те търсят прилики, общи интереси, добронамереност и предлагат приятелството си не поради някаква важна причина, а защото имат нужда един от друг. Ние жадуваме за контакт с другите. Непринуденият разговор е лингвистичният механизъм, който Ни позволява (на вас и мен) да Го (непознатия, плашещия „друг“, „чуждия“) превърнем в част от племето, в част от Нас, в „свой“. С други думи, истинската задача на разговорите за дреболии е да помогне на другите да ви възприемат като свой човек и вие самите да се почувствате така (повече по този въпрос в Глава 1). Това е доста важна задача.
И последно: както е на всяко хубаво парти (и във всеки хубав разговор) тази книга ви предлага богат избор, така че винаги да намерите нещо по свой вкус. Хайде, грабвайте чинията, изберете си няколко глави и им се насладете!
Част 1
Основата
Глава 1
За какво са ни несериозните разговори?
Искате ли нови приятели? Започнете от тук.
Смятате несериозните разговори са загуба на време или за необходимо зло. А според мен са много хубаво нещо.
Можем да опишем разговора за дреболии като лек, приятен и безопасен. Той осигурява на хората необходимото време и контакт, за да добият представа един за друг, преди да задълбочат отношенията си. Когато срещнем нови хора, следва представяне, споделяне на лична информация и интереси и търсене на общи неща. С вече познатите ни хора споделяме чувства, мнения, клюки, шеги и наблюдения.
Разговорът за дреболии е безцелен по природа и не е толкова важно какво се казва, колкото, че изобщо казваме нещо (каквото и да било!) на даден човек. Този тип разговор играе важна социоемоционална роля в живота ни; той е универсален, вездесъщ и фундаментален за сплотяването на обществото.
Непринуденият разговор е езикът на връзките и приятелствата.
Глава 3
Защо е толкова трудно да говорим за глупости?
Нека ви кажа
Дотук научихте, че:
• Непринуденият разговор е лека, приятна и безцелна форма на вербалната комуникация, която осигурява на хората необходимото време и контакт, за да развият усещане за свързаност. Не е толкова важно какво се казва, важно е, че изобщо казваме нещо на събеседника си.
• Никое друго комуникационно умение не е толкова важно като разговора за дреболии.
• Вие го обожавате. Да, обожавате го. Така и трябва, защото гласовете ви се сливат и създават мелодията на приятелството.
• Разговорите за дреболии са най-добрият лек за социалната тревожност. Те са инструментът, предназначен да превърне плашещите „други“ в дружелюбни „свои.“
• Насочването на интереса ви към другите е тайната, която ще ви помогне да превърнете стеснителността си в уважение към околните.
• Мотивацията и постоянството ви са най-добрите прогнозни фактори за способността ви да преразгледате и промените комуникационните си навици.
Научихте също, че привидно лесното не е точно такова. Нека ви кажа защо!
Обикновено непринуденият разговор започва с импулса да се сближим и да започнем вербална комуникация. Следва търсене на тема, която да оправдае вече осъществяващото се говорене. Обърнете внимание, че импулсът да бъбрим не е провокиран от някакви интелектуални цели, а от потребността за връзка с другия. И наистина – според йерархията на потребностите на Маслоу нуждата от чувство за принадлежност идва непосредствено след задоволяването на физиологичните потребности и осигуряването на безопасност.
Дружелюбността е първостепенна, темите – второстепенни. Такава е странната природа на разговорите за дреболии.
Комуникационните ценности, оформени в резултат на интелектуални начинания като говоренето пред публика, дебатите, театъра или преговорите, нямат особено място в подобни социоемоционални ситуации. Езикът като цяло – и особено разговорите за дреболии – е подсъзнателен, спонтанен и привичен. При дружелюбното си бъбрене с другите вие импровизирате, те – също.
И не се чувствате в свои води, защото:
- Общувате с непознати така, сякаш са ви приятели,
- без да имате причини да говорите за каквото и да било,
- обаче се очаква да го правите с лекота и да бъдете интересни,
- да се справяте с множество неясноти,
- без да имате какъвто и да било опит
- и след като наученото в семейството, училището и общността
- ви е отдалечило от вродената ви способност да комуникирате
- точно когато трябва съзнателно да усилите
- сигналите за изграждане на доверие, които се обработват подсъзнателно.
Необходими са енергия и решимост, за да превърнеш плашещия непознат в заслужаващ доверие „свой“, нали? Знам, че ви е много по-лесно и се чувствате далеч по-сигурни да обсъждате нещо известно и познато с някой, който ви е известен и познат. Но с непознатия няма как просто да подхванете някоя важна за вас тема, нали? А и откъде можете да сте сигурни, че той изобщо иска да говори с вас? Задачата на непринудения разговор е да реши тези проблеми.
Ясно е, че задачата на несериозните разговори изобщо не е несериозна.
Рационалният ви ум се опитва да се справи с една ирационална ситуация на няколко нива. Според мен сложността на това когнитивно предизвикателство остава недостатъчно разбрана и оценена.
А общуването е допълнително усложнено от следните елементи: от обстоятелствата, които задават тона, от личния ви опит в комуникацията и от характера ви.
Обстоятелствата определят какво е очакваното поведение и кои разговори са уместни в дадената ситуация. Например сватбата изисква определено поведение и разговори, които се различават от поведението и разговорите по време на политическо събрание, футболен мач или медицинска конференция. Схватливият човек трябва да долавя какви са очакванията и да се съобразява с тях. Веднъж наблюдавах млад мъж, който беше започнал стаж във финансова институция и присъстваше на парти в дома на шефа си. Младежът видимо се напи. Кофти! Финансовите институции ценят трезвото и отговорно поведение (поне на публични места). А въпросният момък явно следваше правилата на студентските купони.
После идва ред на собствения ви опит. Колко от вас продължават да обитават света, в който са израсли? Вероятно не живеете в града, в който сте родени; възможно е дори да не говорите на езика от детството си. И може би водите живот, за който родителите ви дори не са си мечтали. Мнозина са напреднали в кариерата или в обществото благодарение на собствената си интелигентност и усилия (и късмет), създавайки доста голяма пропаст между миналото си и настоящия си статут. Всичко, на което са ви учили за поведението в обществото, най-вероятно вече е остаряло, неподходящо и неадекватно.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
