„Момиче, жена, друго“ от Бернардин Еваристо (изд. „Егмонт Анишър“, преводач: Анелия Янева) проследява живота и битките, които водят дванадесет толкова различни персонажи. Предимно жени, цветнокожи и британки, те ни разказват историите на своите семейства, приятели и любовници през времето и страната. Истории за пресичането на любовта, пътя към другия и годините, бележещи съдбата им. „Момиче, жена, друго“ е носител на наградата „Ман Букър“ за 2019 г., съвместно с Маргарет Атууд.
Прочетете откъс от романа при нас.
ЯЗ
І
Яз
седи на избраното от мама място точно в средата на залата, едно от най-добрите в театъра, макар че би предпочела да е скрита някъде отзад, ако пиесата се окаже поредният конфуз
вързала е своята удивително дива и необуздана, енергична и здрава африканска коса на тила, защото иначе хората, които седят зад нея на разни такива места, се оплакват, че не могат да видят сцената
а когато по същата тая причина нейните африкански сънародници обвиняват хората в расизъм или микроагресия, Яз ги пита те как биха се почувствали, ако някой неподстриган жив плет им блокира гледката към сцената на някой концерт?
две девойки от членовете на нейната университетска команда „Непукистите“ седят от двете ѝ страни, Уарис и Кортни, упорити труженички също като нея, решени да изкарат добри оценки, защото без тях са
прецакани
но те всички така или иначе са прецакани, смятат единодушно
когато завършат университета, ще имат огромен дълг, жестока конкуренция за работа и скандални наеми, което ще рече, че хората от тяхното поколение ще трябва да се върнат у дома завинаги, а това на свой ред ще накара още повече от тях да се отчаят от бъдещето и че планетата отива на майната си заедно с Обединеното кралство, което скоро ще се отдели от Европа, която от своя страна е поела по реакционен път и вади фашизма пак на мода, и е такава лудост тоя противен милионер с вечен тен да налага нови интелектуални и морални закони, бидейки президент на Америка, в общи линии всичко това означава, че по-старото поколение е СЪСИПАЛО ВСИЧКО и нейното поколение е
обреееееечено
освен ако не изземат интелектуалния контрол от по-възрастните
по-добре скоро, отколкото късно
Яз следва английска литература и планира да стане журналист със своя собствена полемична колонка в глобално четен вестник, защото има много какво да каже и е крайно време цял свят да я чуе
Уарис от Улвърхамптън, седяща от дясната ѝ страна, следва политически науки и иска да стане народен представител, да пред-став-ля-ва, като първо тръгне по пътя на обществения активизъм ала Барак Обама – Главен модел за подражание
Върни се, Барак!
Кортни от Съфолк, седяща от лявата ѝ страна, следва американистика, защото страшно харесва мъже афроамериканци и е избрала тази интердисциплинарна наука заради възможността да изкара трети курс в Щатите, където се надява да си намери съпруг
в театъра както обикновено преобладават сивите глави (средна възраст сто години)
мамините приятели и упоритите фенове са пръснати навсякъде, те също би трябвало да са среброкоси, но най-вероятно си бръснат косата, боядисват я или я крият под тюрбани
тя поглежда към Силвестър, свлякъл се надолу на седалката, адски мърляв и развлечен с тия негови сини дочени гащеризони ала комунистически Китай, с тая брада прилича повече на фермер амиш, отколкото на градски хипстър
доста си дърт за това, Силви
скръстил е ръце на гърдите и се мръщи, сякаш наистина иска да не хареса пиесата още преди представлението да е започнало, а когато я забелязва да му отправя нежни погледи, изобразява усмивка и ѝ помахва, вероятно сконфузен, че му е прочела мислите
тя също помахва и си слага физиономията радвам-се-да-те-видя
той е един от нейните кръстници, но беше дисквалифициран във В група, защото три години подред ѝ пращаше една и съща картичка за рождения ден – при това на евтина рециклирана хартия от някаква благотворителна организация, колкото до подаръците за рождения ден, той ги спря, когато тя навърши шестнайсет, сякаш човек не се нуждае от финансова подкрепа, след като вече може законно да прави секс
положителните герои от А група всяка година на рождения ѝ ден дават пари, много пари, те са най-добрите, защото наистина искат да поддържат връзка с нея като техен проводник към по-младото поколение
две от положителните героини изчезнаха напълно в резултат от скандал с мама заради някаква безсмислена мелодрама
мама твърди, че Силвестър би трябвало да спре да подлага на тежък обстрел успеха на хората (нейния) и тъй като с годините изобщо не се е променил, е останал далеч зад тях
имаш предвид това как се чувстваше ти самата до съвсем неотдавна, така ли, мамо?
откакто я поканиха в Националния, тя взе да гледа отвисоко своите събратя в театъра, сякаш единствена беше открила тайната на това да си успешен
сякаш не беше прекарала дълги години от живота си, гледайки телевизионна помия в очакване да ѝ позвънят с предложение
ето в това е проблемът да имаш дъщеря с рентгенов поглед
тя вижда отвъд родителските глупости
чичо Къруен тази вечер не е със Силвестър, защото вярва, че политиката е къде-къде по-драматична от всяко нещо на сцената или в театъра: „Брекзит & Тръмпотресение! – вижте комедията от грешки на нашето време“
се превърна в най-новата му мантра
като член на съвета на лейбъристите от Ламбет на срещите той обикновено гаси пожарите или като противодействие на Силвестър ги раздухва, защото Силвестър обича да издърпва черджето изпод политическата самомнителност на Къруен
на кого му трябват врагове, след като партньорът в живота редовно ти подлага крак?
Къруен използва старомодни изрази като „право на“ и понеже му харесва да е автентичен, редовно посещава най-западналия пъб в Брикстън, където седят все стари пушки и се жалват за Маги Тачър и миньорската стачка, един от малкото пъбове, които не бяха превърнати във вино бар, гастропъб или бар за шампанско, както все натяква мама
сякаш самата тя не е била част от облагородяването на Брикстън преди години
сякаш самата тя не е редовен посетител на артистични свърталища като кино „Рици“
сякаш самата тя не заведе Яз в един от същите тия барове за шампанско, за да отпразнуват уж на шега, че тя мина приемните изпити с година по-рано
само този път, прошепна мама, докато влизаха в оная част от покрития пазар, превърнала се вече в свърталище на лъскави типове с вид на банкери, които, докато минаваха между двете редици барове, ги наблюдаваха така, сякаш оглеждат туземците по време на културно сафари
и въпреки това кой неотдавна беше засечен в кафене „Любители на зърнени закуски“ в „Стокуел“ от една от дружките на Яз?
кафене, което се беше специализирало в предлагането на над сто вида зърнени закуски на грабителски цени
кафене, в което биха си помислили дали да пристъпят дори ония, които откровено си бяха продали душите на хипстърския ад
кафене, което така вбесяваше местните, че те редовно му трошаха витрините
колкото до татко
(може да ми викаш Роланд, не, ти си моят татко, татко)
той седи няколко реда по-напред от нея, облечен в един от своите дизайнерски костюми на Озвал Боатенг – бляскаво синьо отвън, пурпурен сатен отвътре
главата му лъщи благодарение на кокосовото масло, първото нещо сутрин и последното вечер
седи с изправен гръб благодарение на месечните сеанси по метода „Александър“, за да противостои, както той се изразява, на академичния изгърбващ синдром
и от време на време се оглежда наоколо, за да види кой го е разпознал от появите му по телевизора
бюджетът на татко за дрехи би могъл да изплати нейните университетски такси за година, същите тия такси, които той твърди, че не може да си позволи
това си е неговото разбиране – да поставя модата по-високо от саможертвата на едно подобаващо бащинство
а нейната работа е да рови из вещите му в търсене на едри банкноти, които той оставя в джобовете на сакото в дрешника на своята (четириетажна) къща на „Клафъм Комън“ с нейните бели дървени подове, жълти стени и автентични фотографии на Картие-Бресон, на които се натъкнал случайно като тийнейджър на един битпазар и ги купил за по лира всяка
както се хвали на всеки, който идва за първи път у тях, докато вървят покрай снимките във входното антре
сигурно ще бъде честно да каже, че на тринайсет вероятно е била прекалено млада, за да отвори най-невинно чекмеджето под леглото му и да се натъкне на нещо като кожен противогаз с прикачен кожен пенис на мястото, където по нейни предположения би трябвало да се намира носът, и всичко това придружено от съответните камшици, гелове, белезници и други подобни необясними предмети
за нещастие, веднъж видяно, това вече не би могло да бъде заличено и тази случка се превърна в урок за нея още на съвсем ранна възраст – никога не може да опознаеш истински един човек, докато не му преровиш чекмеджетата
и историята на компютъра му
татко
автор на трилогията „Как живяхме тогава“ (2000), „Как живеем сега“ (2008) и „Как ще живеем в бъдещето“, влязла в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и „Сънди Таймс“
д-р Роланд Куорти, първият в страната професор по въпросите на съвременността в Лондонския университет
наистина? всичко това ли, тате? попита го тя, когато той гордо ѝ заяви по телефона каква е неговата нова професорска специалност
това не е ли нещо като доста висока топка? не трябва ли да си един вид експерт по всичко в света, който обема над седем милиарда души, както и двеста страни и хиляди езици и култури
това не е ли по-скоро в сферата на божията компетентност? кажи ми, ти сега бог ли си, тате? искам да кажа официално?
той взе да мънка нещо за интернет на нещата и „Покемон“, тероризъм и глобална политика, за сериалите „В обувките на Сатаната“ и „Игра на тронове“, после в добавка взе да я замеря с цитати, приписвани на Дерида и Хайдегер, както постъпваше винаги, когато не можеше да излезе от някоя сложна ситуация
ами нещо по въпроса за Бел Хукс? изстреля тя в отговор, преглеждайки набързо в телефона си заглавията за задължително четене в модула „Пол, раса и класа“
ами за Куаме Антъни Апия, Джудит Бътлър, Еме Сезер, Анджела Дейвис, Симон дьо Бовоар, Франц Фанон, Юлия Кръстева, Одър Лорд, Едуард Саид, Гаятри Спивак, Глория Стейнем, В. Й. Мудимбе, Корнел Уест и останалите?
татко не отговори
той не очакваше това чиракът да надмине майстора (скокът на щуреца!)
така де, имам предвид как, в името на всичко свято, може да си професор по въпросите на съвременността, когато всичките ти термини и референции са единствено от мъжка гледна точка и на практика изцяло бели (въпреки че ти не си, въздържа се да добави тя)
когато той най-накрая заговори, гласът му беше задавен, колата му била пристигнала (не такси) и трябвало да побърза
ако беше истина, колата (кола = лимузина, не такси) с шофьор би трябвало да го закара до телевизионното студио, защото той редовно се явява на екрана, за да спори с хора, които са по-арогантни дори от него самия
той се беше превърнал в медийна курва, което мама посреща с неодобрение, защото бил такъв страхотен човек, преди да стане известен и да бъде покварен от популярността, навремето поне вярвал в нещо, докато сега вярвал единствено в себе си, твоят баща е самият естаблишмънт, Яз, ето защо те го третират като знаменитост, той не е аутсайдер като мен, не се опитва да сложи крак в процепа на вратата и не я кара на трохи, Яз, трохи
но колкото и да е странно, когато мама го гледа по телевизията, тя неохотно се съгласява с почти всичко, което той казва, а и сега вече не може да твърди, че е аутсайдер, щом като е в Националния
татко предприе епично мусене след епичното му развенчаване от страна на Яз
не можел да я приеме да остане за уикенда, нито за следващия, нито за по-следващия
крайни срокове, крайни срокове, крайни срокове, имаш ли представа какво е това?
*
работата е там, че ако тя и баща ѝ ще имат здравословни отношения и занапред, от нея зависеше да го приземява, защото никой друг нямаше да го направи, той се е обкръжил с такива, които мама нарича негови „придворни блюдолизци“, хора, които Яз срещаше на неговите партита, главно известни бели хора от телевизията, гледащи на него като на естествена част от тях
по този въпрос тя беше почти склонна да се съгласи с мама, макар това да е трудна работа, особено когато беше четиринайсет-петнайсетгодишна и мама беше предразположена към истерия, защото според нея тя не открива свой път
сега вече е наясно, че не може да контролира или да диктува на дъщеря си
сега е достатъчно Яз да каже не ти искам мнението, мамси! и тя млъкваше
татко също беше на тоя етап от ускорения урок
и накрая щеше да ѝ благодари
Кени (кръстник номер две, който мъдро ѝ дава за рождения чекове с две нули) седи лоялно до татко
Кени също е с гола глава и мустаци в стил 70-те (не добре), той е пейзажен градинар и тя се разбира с него главно защото той няма никакви илюзии относно своето величие, двамата ще гледат заедно „Х фактор“ просто заради едното шоу, докато татко ще се прави, че го гледа, защото ще пише за неговото значение в културен контекст
излизаха с велосипедите рано сутрин в неделя, преди още градът да се е събудил, напряко през обществения парк до Батерсеа, после надолу по задните улички до Ричмънд и реката, и то заради самото удоволствие, а не защото е задължително упражнение за поддържане на фигурата
което е единствената причина татко да пробягва цели маратонски разстояния
наистина веднъж Кени я помоли да бъде по-малко негативна спрямо татко, ден след като той се беше качил гневен горе заради един неин безобиден коментар
Яз отвърна, че в момента преминава през циничния си период в късния етап от тийнейджърството и просто не мога да го надмогна, Кени, но щом премина отвъд и отново стана мила и обичлива, веднага ще те известя
Кени избухна в смях при тия нейни думи, той обичаше да ѝ напомня, че я знае още откакто е била сперматозоид сред милиони други в запълнената от татко епруветка и когато мама се е оплаквала, че здравата я рита отвътре по корема
на което тя остроумно отвръщаше, че е било така, защото още тогава е имала ембрионално предчувствие как ще се роди в бедност
само да се дипломира и да започне работа, тя ще придума мама да си продаде къщата, поправка, тяхната къща, която сега струва цяло състояние благодарение на поколението на мама, облагородило „Брикстън“
мама можеше да се ограничи с някоя едноетажна вила, което би било изключително практично за жена на нейната възраст, най-вероятно в някое от не толкова модните крайморски градчета, където имотите са по-евтини
а с останалите пари от продажбата на къщата Яз би могла да си купи малък апартамент
една спалня засега би свършил работа
твоята помощ да се изкатеря по имотната стълбица ще бъде знаков за живота ти акт, мамси
тя не отговори
на Яз ѝ се ще спектакълът вече да е спечелил петзвездно всеобщо признание, така че да може да го гледа с подпечатано предварително одобрение и петзвездни рецензии и това е от съществено значение, защото тя ще трябва да се справя с последствията, ако критиката го съсипе и мама стигне до емоционално буйство, което може да трае със седмици – по адрес на критиците, че саботират кариерата ѝ с тяхната липса на каквато и да е представа за живота на чернокожите жени и как това е бил нейният голям пробив след близо четирийсетгодишен здрав зор в писане на пустословия, и как те не са схванали пиесата, защото тя не е на тема доброволци в Африка, проблемни тийнейджъри, наркодилъри, африкански военни диктатори, афроамерикански блус певци или как бели хора спасяват черни роби
и тогава познайте кой ще е от другата страна на телефонната линия, за да събира парчетата?
тя се грижи за емоционалното състояние на мама, винаги е било така и така ще бъде винаги
това е тегобата да си единствено дете, особено пък момиче
което по природа си е по-грижовно
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
