„Мопсът на Вазов“ от Владислав Христов (изд. „Ерго“) е книга, която разкрива необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас. По този начин тя препотвърждава предназначението на самата литература: да умиротворява, да облагородява, да бъде пътеводител в духовния ни живот.
Едно от най-приносните постижения на сборника е в заявената богата литературна култура на автора (с неизбежните реминисценции, алюзии и паралели от наши и чужди автори и произведения), както и надграждането на българската повествователна традиция, водеща началото си още от кратката публицистична проза на Ботев.
Предлагаме ви няколко кратки текста, включени в сборника.
В края на зимата
„Гласовете на китовете могат да се разпространяват много далеч под водата. Учените са доказали, че във водния пласт на дълбочина от около 1 километър се намират своеобразни аудио канали, по които звукът е възможно да се чува на хиляди километри. Особено красиви и силни са песните, които гърбатите китове пеят в брачния си период. През размножителния сезон всички мъжки пеят точно определена мелодия, която с течение на времето постепенно се променя. В края на зимата тя вече е коренно различна. Когато гърбатите китове след година се върнат в местата за размножаване, те започват своите вокални упражнения с темата, на която са „спрели“. Понякога в продължение на 2–3 години песента не се изменя много, друг път е различна до неузнаваемост.“ Обичам да излизам край морето сутрин, когато слънцето е с цвят на разпукан нар, а морската шир е положила съкровищата си в краката ми – гниещи водорасли, трупове на раци, стъкълца от счупени бутилки. Има дни, в които липсва вълнение и по повърхността на водата се подават носовете на делфините. Въздухът се изпълва със звуците им – едно праисторическо скърцане от зората на тази земя. Подсвирквам им тихичко. Делфините ми отговорят веднага, да не си помисля, че не са ме чули. Такава ли ще е песента им в края на зимата? Как ли ще звучи моето подсвиркване?
Мадагаскар
„Неразделните папагали произхождат от остров Мадагаскар и са едни от най-желаните кафезни птици. Това се дължи на относителната им непретенциозност към храната и пословичната им привързаност. Нежното докосване с клюн, почесване и подреждане на перата, взаимното хранене и много други подобни ухажвания са сигурен белег за оформена двойка. Неслучайно тези папагали биват наричани „птици на любовта“. Връзката между партньорите е толкова силна, че в някои случаи при смърт на едната птица, може да загине и другата.“ Няколко минути след като старият господин издъхна, съпругата му се покачи на един от столовете в хола и свали от шкафа малък глобус на света. Обърса го с треперещи ръце и приседна на леглото до мъжа си. Сега трябваше само да открие проклетия Мадагаскар.
Тута абсолюта
„През март стопаните изнасят разсада от домати на полето. Най-голямата заплаха за реколтата e доматеният миниращ молец (Tuta absoluta). Той може да причини до 100% загуба от реколтата, ако не се вземат мерки срещу него. Гъсеницата минира листата, поврежда стъблата и изгризва плода на растенията. Доматеният миниращ молец е с висок репродуктивен потенциал. В зависимост от условията на околната среда развива до 12 поколения годишно.“ Родилката лежеше, загледана в прясно боядисания с бял латекс таван. Мъжът ѝ беше платил за самостоятелна VIP стая с телевизор и италиански теракот. Храната в болницата обаче не беше на ниво. – Донесете ми пресни домати, моля ви! – помоли родилката една от санитарките сутринта в деня на раждането. – Нямаме домати, муцка, имаме краставици! – отговори ѝ с престорено вежлив тон жената с бялата престилка. – Не искам краставици! Ядат ми се домати, по дяволите! – кресна родилката. Санитарката излезе от стаята и след минута влезе запъхтяна с домат в ръката: – Муцка, спасена си! Откраднах го от шефа на отделението!
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
