„Приказки на народите“ (изд. „Еднорог“, преводач: Денис Коробко) е поредно доказателство за разностранния талант на Борис Акунин. Той се преобразява в разказвач от класа и ни представя свои приказки, които напомнят на класическите образци и са същевременно съвсем различни. Те ще се харесат на пораснали деца с чувство за хумор, които не са забравили детството.
Запазвайки класическата структура на една приказка, като същевременно се придържа към националния колорит, стил и начин на разказване, авторът ни поднася коя от коя по-омагьосващи истории. И всяка е заредена с изненади и разчупва познатите клишета. Приказите преливат една в друга, точно както приказките на Шехерезада, и така удоволствието от четенето им е още по-голямо.
Предлагаме ви да прочетете една от приказките, включени в сборника.
Сбъдване на желанията
Еврейска приказка
Шимшон никога не бил идвал в Града – а това бил много голям град. Чудел се на това, че къщите били една връз друга, че улиците били покрити с калдъръм, а хората – толкова издокарани, и колко били само! Хиляди!
Застанал на моста, прехвърлен през широката река, зачакал, без сам да знае какво. Изведнъж гледа, всички свалят шапки, покланят се. Минава някаква бляскава каляска, сияе като лъснат ботуш. Кочияшът изглежда като генерал, а белите кобили – направо като невести с венчални рокли. Отзад седи човек със злато по раменете – мрачен като буреносен облак, никого не поглежда, не отвръща на поклоните.
Това бил най-главният началник на цялата огромна област, наричал се Губернатор. Бил мрачен, защото преди месец бил починал негов близък евреин, който се грижел за всички дела на хазната, и сега там царял пълен хаос.
Нали е известно, че при всеки поне що-годе важен губернатор се подвизава по един мъдър евреин, който подсказва на началника какво да прави и какво да не прави. Този съветник всъщност е и същинският управник, а губернаторът само ходи на молебен и приема паради – и тази работа не е за завиждане, между другото.
Ще попитате, защо да е задължително евреин? А как да е иначе? Ако губернаторът вземе за съветник някой пан, той веднага ще започне да се налива с шампанско, да организира гуляи, да ходи при циганите, да се бие на дуели заради разни госпожици, няма да има никакво време да се захване с работа. А виждали ли сте евреин да ходи при циганите и да се бие на дуели? Ха така.
Тук проблемът е само един: как да намериш правилния евреин, а вземеш ли погрешния (с такива също е пълно) – по-добре тогава съветникът да пие и да гуляе.
Именно заради това Губернаторът бил мрачен, страхувал се да не сгреши.
Стигнал до средата на моста и изведнъж кротките досега коне взели да пръхтят, да се изправят на задни крака! Втурнали се към перилата, строшили ги и бух – паднали от моста! (Сами се досещате чие дело било това).
Кочияшът веднага полетял от капрата, паднал в реката и се удавил, а Губернаторът се вкопчил в седалката. Само че неминуемо щял да загине, ако не бил един младеж с омазано със сажди лице, който хванал каляската за задното колело. И какво мислите? Удържал я!
Конете висят, приритват с осемте си крака, над тях се кандилка каляската, в нея както може се удържа Губернаторът – ни жив, ни умрял, – а нашият Шимшон (кой друг да е?) с едната ръка се държи за перилата, а с другата стиска колелото и дори не пъшка.
На моста, разбира се, се вдигнал шум, викове, пристигнала полиция, ама с какво да помогнат? Всеки момент негово превъзходителство ще падне и край с него.
Шимшон се провикнал към Губернатора:
– Какво си се вкопчил? Хайде, или насам, или натам. Ако можеш, катери се нагоре, аз ще те хвана. А ако ли не – скачай във водата. Иначе ще си висиш така. Не мога да държа дълго каляската.
– Не мога да се покатеря, нямам сили! – изкрещял Губернаторът. – И да скоча не мога. Не мога да плувам!
– Ще скоча след теб, ще те измъкна!
Нямало какво да се прави. Губернаторът скочил. А Шимшон разклатил каляската, запратил я настрана, за да не се стовари върху главата на давещия се, и също скочил. Сграбчил превъзходителството за златната яка, измъкнал го на брега.
Губернаторът изплюл водата, отърсил се и взел да прегръща спасителя си.
– Ти – рекъл – ти си хем юнак, хем герой, хем имаш остър ум. Ама че добре го измисли – да скоча в реката! Иначе така и щях да си се кандилкам като салам пред очите на целия Град. Това за мен, Губернатора, си е срам и позор. Ех, ако беше евреин, бих те взел за главен съветник!
Чак сега Шимшон схванал защо лилинът го бил пратил на моста.
– Ами че аз съм евреин – казал той. – Казвам се Шимшон Шапиро.
Зарадвал се Губернаторът – неописуемо.
– Е, Шимшон Шапиро – рекъл той – сега остава само губернаторшата да те одобри.
Тъкмо дотичала и съпругата му от двореца, били ѝ казали, че мъжът ѝ е в беда. Поразвикала се, поахкала, припаднала, дали ѝ да помирише амоняк – всичко както си му е редът при благородните дами. След това Губернаторът ѝ посочил Шимшон.
– Как ти се струва, душо моя, този евреин, дали, да кажем, да го взема за съветник?
Докато бил в реката, саждите по лицето на нашия герой се отмили. Губернаторшата го погледнала, поруменяла и казала на съпруга си:
– Не си и помисляй да вземеш някой друг!
Така Шимшон-шлимазл станал властител на цялата онази обширна област.
Още първия ден му се наложило да решава съдебен спор, с който главният съдия се измъчил и не можел да произнесе присъда.
То при съдиите как е? Когато едната от страните му е дала повече от другата, всичко е просто. Решава делото в нейна полза и толкова. Ако и двете страни са се стиснали, не са дали нищо или нямат пари да уважат съдията, също не е трудно. Признаваш за виновни и ищеца, и ответника, та да им е за урок.
Тук обаче се съдели богат помешчик и богат търговец. Единият дал хилядарка, и другият също дал хилядарка, и съдията не знаел какво да прави. Трябвало да отсъди по законите, но за това трябвало да ги прочете всичките, а го било страх дори да погледне шкафа, в който се пазели законите – колко книги само имало там! Само евреинът-съветник не се страхувал от тях, но откакто се споминал, делото замряло.
Отишъл съдията при новия съветник и казал: така и така, помогнете ми, ваше еврейско превъзходителство. Имайте милост, погледнете какво е казано в законите за този проблем.
Шимшон погледнал шкафа с книгите и тутакси се обърнал. Страх го хванало.
– Какво да гледам – казал той. – И така знам. Доведете ми ги тези, дето се съдят.
– Ищеца и ответника ли?
– Аха, аха, тях, я.
Дошли помешчикът и търговецът, всеки започнала да доказва, че е прав. Шимшон ги слушал, слушал, нищо не разбрал.
Почесал се по темето, попитал помешчика:
– Ти кого повече почиташ: негово величество царя или царския герб, орела с двете глави?
Онзи отвърнал:
– Най-много почитам царя, защото съм помешчик и верен поданик на негово величество.
– А ти? – попитал Шимшон търговеца.
Помислил той, помислил къде може да е уловката тук, и казал:
– А аз най-много почитам герба, защото самият цар го почита.
– Ами двамата вярвате ли в Бог? – продължил Шимшон. – Вярвате ли, че той никога не греши?
Отговорили, че вярват. Как да не вярват.
– Е, добре тогава.
Шимшон взел една сребърна рубла, подхвърлил я.
– Ако се падне царя – значи Бог е решил в полза на помешчика, а ако е орел – в полза на търговеца. Господ най-добре знае.
Рублата паднала с царя нагоре и търговецът не се осмелил да възрази срещу царя. Така трудното дело било решено.
Главният съдия се зарадвал и постановил всички трудни дела отсега нататък да се решават така. Сега в съдилищата хвърляли монета и Господ сам решавал какво да се падне – ези или тура, а който е недоволен – да обжалва при Всевишния, ако му е зор. Протакането в съдилищата приключило и цялата област славела новия губернаторски евреин.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
