„Инструкторът“ от Питър Хелър (изд. „Обсидиан“, преводач: Боян Дамянов) е ускоряващ пулса трилър, изпълнен със съспенс, лирични моменти и забележителни природни картини.
Млад мъж, нает на работа в елитен курорт за любители рибари в планините на Колорадо, попада на шокираща по своите мащаби и дързост конспирация. Хижа „Синьо рибарче“ и луксозните бунгала около нея се намират в един каньон на девствена река, известен като Милята на милиардерите. Защитен с бодлива тел от едната страна и табела с надпис „Дотук, ако ти е мил животът!“ от другата, този курорт предлага бутикови риболовни излети и отдих за свръхбогати клиенти.
Джак е привлечен от обещанието за завръщане към нормалността след загубата на свой приятел от колежа, загинал в канадската пустош. Той е зачислен като инструктор по риболов на прочута певица и от него не се иска нищо повече от това да ѝ носи чантата с такъмите, да подготвя въдиците ѝ и да я води до най-добрите места за лов на пъстърва. Но идиличното начало на отношенията им взема застрашителен обрат със стряскащите открития в гората и необяснимите човешки писъци нощем. Джак започва да осъзнава, че тази добре охранявана крепост за богаташи крие нещо злокобно.
Прочетете откъс от книгата при нас.
– Би трябвало да те уволня на момента. И щях да го направя, ако не беше невъзможно да намеря що-годе сносен инструктор по средата на сезона.
Това каза Кърт, който чакаше Джак на верандата пред бунгалото му. Не искаше да му се кара във вилата или на алеята за коли, където можеше да ги види някой от гостите. Вече му се бе наложило да се оправя с една побъркана клиентка. Алисън К. кипеше от гняв. Искаше двамата с него да тръгнат веднага за къщата на Кройцер и да дадат на мръсника да се разбере. Тя щяла да строши скапаната пушка в главата му. Застанал срещу нея, Кърт се опитваше да я успокои, вдигнал големите си ръце във въздуха, сякаш укротяваше пощръкляло пони.
– Да, знам, знам, но няма как да отидем там. Първо на първо, портата е заключена, а той за нищо на света няма да ни отвори. Нито пък ще ни вдигне телефона. Знам това, защото се е случвало и преди. Съгласен съм, на побъркания стар гъсок мястото му е в затвора. Но шерифът няма да си мръдне пръста, ако е само предупредителен изстрел. В закона не се казва ясно защо, нещо в смисъл, че има право да прогонва натрапници от имота си. Да, дори с изстрели. Знам. На колко е години ли? Ами поне на осемдесет. Може и на осемдесет и пет да е. Дъртак с мозък на пубер, ако питате мен. Явно е тотално изперкал. Открай време си е такъв, познавам го.
– Предупредителен изстрел? – пенеше се Алисън. – На осемдесет и пет, Господи! Кой знае как му треперят ръцете! Можеше да убие Джак. Или мен! Джак каза, че е уцелил дърво на метър от него. Предупредителен изстрел друг път.
Беше бясна. Джак донякъде се възхищаваше на Кърт – разперил едрите си ръце, управителят търпеливо я изчакваше да изпусне парата. Нито веднъж не я обвини или порица. Нито веднъж не каза: „Вижте, границата е ясно обозначена, пише: До тук, ако ти е мил животът!“. Нито веднъж не поклати глава и не натякна: „Казвам ви, да знаете“. Не – съгласяваше се за всичко с нея и я остави да си излее яда на него.
Но после си го изкара на Джак на верандата пред бунгалото му сред миризмата на влажни камъни, която се носеше откъм реката долу. Каза му:
– Видял си табелата. Всъщност не ми пука дали си я видял или не, колко диоптъра късогледство имаш и дали изобщо си грамотен, за да прочетеш написаното с ей такива големи букви. Изрично те предупредих за нищо на света да не минаваш зад табелата. Казах ти, че това не е майтап, че миналата година стреляха по наш гост. Също и по Коуди, а той се кълне, че е бил отсам табелата. Но ти – не, та не. За теб правилата може би не важат, затова си изложил на опасност наша клиентка, себе си и, честно казано, целия курорт. Ако се разчуе – а то ще се разчуе непременно, – че отново е стреляно по наш гост, можем да загубим… дори не мога да си представя колко клиентела. Дявол да го вземе, сгафи още в първия си ден!
Кърт не се преструваше. Застанал до Джак на края на верандата с кръстосани ръце, вперил поглед в завоя на реката, която се виеше като сребърна лента под лъчите на залязващото слънце, той се изплю. Кафявата струя сдъвкан тютюн описа дъга от устата му до земята. Стиснал зъби и издал брадичка, той дори не поглеждаше към провинилия се служител.
Джак понечи да възрази:
– Аз…
Кърт вдигна ръка: не искам да слушам, млъкни! После размисли, изплю се отново.
– Щеше ли да се извиниш, но без оправдания номер едно, две и три?
– Не.
Този път управителят се извърна. Токовете на ботушите му изскърцаха върху дъските. В очите му проблесна гневна искра.
– Не?
– Не. Тя следваше рибата и прекрачи три метра зад границата на имота. По цялата дължина на бързея се бори с нея, докато накрая рибата се потопи във вира. Всеки, който ни е гледал, е видял за какво става въпрос – просто искаше да я извади и да се върне обратно.
Кърт бръкна с палец в джоба на ризата си и измъкна тенекиена кутийка с тютюн за дъвчене. Пъхна ново парче в устата си и я върна в джоба. Не каза нито дума. Изплю се от верандата, обърна се и отново се загледа в реката.
– Защо си тук? – попита накрая той.
– Трябва ми работа.
– Защо ли ми се струва, че…
Кърт не довърши мисълта си. Не беше нужно да казва: „Ти си нагъл лъжец“. И двамата оставиха подозрението да отлети от верандата като молец, носен от вятъра. Но това не беше краят на разговора. Управителят продължи:
– Образован човек като теб, който се хваща да придружава рибари, обикновено бяга от нещо.
Джак не захапа въдицата. Бягаше ли наистина? И той не можеше да каже. Знаеше само, че когато си беше у дома, в ранчото, и помагаше на баща си, не беше кой знае каква радост да има много свободно време. Ставаше все по-трудно да отвори книга или да си вземе въдицата и да отиде за риба. Дали бягаше или не, това си беше лично негова работа. Беше тук по договор до края на сезона. Не беше углавен престъпник. Това беше всичко, което би трябвало да интересува курорта „Кингфишър“.
Загледан в реката, Кърт направи гримаса, протегна шия и разтърка с длан брадичката си.
– Един-два пъти и аз съм излизал с лодка – каза той.
Сякаш блъснат в гърдите, Джак направи една крачка назад. Ако Кърт го бе чул, не си даде труда да се обърне.
– Случват се такива работи по реките. Най-странни инциденти. Опасни при това. Стават изневиделица. Прав ли съм?
Думите заседнаха като буца лед в гърлото на Джак. Накрая успя да каже:
– Мисля, че затова обичам да ловя риба, да водя туристи. Като цяло е приятно, но…
– Но докато мигнеш, всичко може да се обърка. Трябва да си отваряш очите на четири. Не е хубаво да се разсейваш, да предъвкваш отново и отново какво си могъл да направиш, за да предотвратиш ужасна гадост, при която някой е умрял. Искам да кажа… – Той извърна глава и изгледа Джак с примижали очи. Засмя се. – Не се шокирай. Случвало ли ти се е да потърсиш в Гугъл името си? Като махнеш някакъв брокер на недвижими имоти в Индиана, остава един млад мъж, който бил на излет с лодка в залива Хъдсън, завършил зле за най-добрия му приятел. Преди три години, нали? Съжалявам, честно.
Кърт нахлупи шапката си ниско на челото, обърна се на токове, заобиколи Джак и слезе от верандата. Наоколо миришеше на дим от дърва, изгоряла пластмаса и керосин.
– А, и още нещо – каза той, докато минаваше покрай него. – Паркирай пикапа си при другите коли до портата. И не забравяй да донесеш оня уинчестър и каквото там оръжие имаш още. Стига ни, че Кройцер стреля по хора.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
