Само половин година след появата му във Франция, а след това в Германия, Италия и Гърция, у нас излиза дългоочакваният най-нов роман на Мишел Уелбек – „унищожение“ (изд. „Факел Експрес“, преводач: Александра Велева). Заглавието умишлено е с малки букви по желание на автора.
Годината е 2027-а, президентът на Франция е в края на втория си мандат, подготвят се избори, в които той не може да участва. Главният герой Пол Резон е висш чиновник в министерството на икономиката и приближен на изключително успешния негов министър Брюно Жюж, когато френското разузнаване тръгва по следите на мистериозни уеб хакери, които излъчват технологично усъвършенствани видеоклипове със странни криптирани съобщения.
Така героят става неволен свидетел и участник в разследването на серия загадъчни атентати, чиято цел е краят на човечеството – от взривяването на складове за съхраняване на замразена сперма до потапянето на гигантски контейнеровози от Китай и кораби със стотици бежанци в испански води.
Прочетете откъс от романа при нас.
Дутрьомон излезе от кабинета му замислен, но не напълно убеден. В разсъжденията на завършилия „Екол нормал“ нямаше изобщо място за демоничното изображение; това не се връзваше с интуицията на бившия им парализиран колега, а прав или не, Мартен-Рьоно му отдаваше голямо значение; той не искаше да отхвърли, без да е направил още едно проучване, неговата гледна точка. Ситбон-Нозиер издирваше хора, които разсъждават рационално в рамките на определени убеждения, за да постигнат определена политическа цел; той не можеше да разсъждава по друг начин, образованието му го налагаше, а беше възможно тези атентати да са свързани с нещо много по-малко рационално, да се е задействала някаква форма на безумие, поне така му се струваше. Сети се за един човек, когото току-що беше наел – беше му го препоръчал стар познат, бивш хакер; надяваше се да е бивш, но всъщност не беше никак сигурен, очакваше всеки ден да се окаже лице в лице с него като нарушител, озовал се от другата страна на бариерата. Новият беше при тях от две седмици, точно колкото да се запознае със службите, не беше го виждал, откакто беше пристигнал, спомняше си за един много млад човек, най-много на двайсет години; той щеше може би да има различно мнение по въпроса, струваше си да опита.
Повечето млади хора на временен договор, наети от ГДВС* заради специфичните им познания в определен маргинален обществен сектор, правят минимално усилие да се приспособят към начина на обличане в новата им работна среда; самият Дутрьомон го беше направил преди няколко години. Такъв обаче не беше случаят с Дьолано Дюран и Дутрьомон се стресна, когато го прие в кабинета си. С мръсния си анцуг, с три номера по-голям, с малкото си коремче на пияница и дълга, мазна и мръсна коса, той представляваше типичния образ на примитивен мѐтъл, от онези, които от петдесет години насам успяват да се запазят в обществата ни такива, каквито са били, как – е пълна загадка. Той пое безмълвно документите, които му подаде неговият началник. Първия, със странните букви, го беше виждал вече, разбира се, и не знаеше нищо повече от когото и да било другиго в службата; вече им го беше казал. Както и очакваше Дутрьомон, той остави бързо настрана третия с простия коментар: „Не разбирам…“; но задържа дълго в ръцете си втория документ, толкова дълго, че накрая той го запита:
– Този говори ли ви нещо?
– Да, разбира се, това е нашето старо другарче Бафомет.
– Обяснете, ако обичате?
– На ваш’те услуги, шефе. Ако се правим на педанти, ще кажем, че името датира от Средновековието и че е вероятно деформация на Мохамед. Среща се за първи път през 1098 година в едно писмо на Анселм дьо Буйон, компаньон на Годфроа дьо Буйон, в което описва обсадата на Антиош. За рицарите християни от Средновековието мюсюлманите не са били нищо повече от поклонници на дявола, човек би могъл да се запита дали пък са били чак толкова заблудени… – Той се разсмя високо, забеляза, че само той се смее, спря, продължи изложението си. ‒ И така, по-късно Бафомет е бил обожествяван от тамплиерите – това е всъщност една от основните причини за разпускането на Ордена на тамплиерите, – след което е преминал в шотландския ритуал на франкмасоните и в момента е много популярен сред групите на екстремните мѐтъли и на детмѐтълите, предимно норвежци, той е истинска звезда в тези среди. Персонажът е доста двусмислен, главата му е на козел, брадат е, а същевременно има женски гърди, по-скоро странно, нали?
– А връзката между двете изображения, виждате ли някаква връзка?
– Да, разбира се, очевидно е: цифрата пет. В посланията има петоъгълници, това е характерно от самото начало за тях. По-точно равностранни изпъкнали петоъгълници. На челото на Бафомет има друг вид петоъгълник: равностранна петоъгълна звезда, тоест пентаграм; това е важно, защото се използва много в съвременната магия.
Дутрьомон подскочи, чувайки думите „съвременна магия“, след което се замисли; този тип не беше май чак толкова тъп, май беше направил добре да го наеме.
– И докъде ни води всичко това? – подхвана отново той. – Имам предвид конкретно какво означава?
– А, това не мога да знам, шефе, трябва да се осведомя, да се обадя на този- онзи, трябва ми малко време.
В употребата на думата „шеф“ имаше видима ирония, но Дутрьомон не реагира, започвам да остарявам, помисли си той. Дали е бил толкова нахален на възрастта на този младеж? Не си спомняше вече, но май не е бил. Със сигурност е проявявал характерната за нърда арогантност, сблъсквал се с компютърни профани, но това беше нормално, очакваше се, беше част от персонажа, обратното би предизвикало даже разочарование. В последно време беше започнал да разбира по-добре какво означава да си шеф; и се сбогува спокойно с Дьолано Дюран.
* ГДВС (Direction générale de la sécurité intérieure) – Генералната дирекция за вътрешната сигурност (ГДВС) е разузнавателна служба към френското Министерство на вътрешните работи, натоварена с борбата с шпионажа, тероризма, киберпрестъпността и наблюдението на потенциално застрашаващи сигурността групи, организации и социални явления. – Б. пр.
