„По кръвна линия“ (изд. „Прозорец“, преводач: Цветелина Лакова) е нов криминален роман от авторката на „Двойката от съседната къща“ Шари Лапена. Брекън Хил в щата Ню Йорк е скъпо място за живеене. Трябва да си много богат, за да имаш къща там. Каквито са Фред и Шийла Мъртън. Само дето всичките им пари не могат да ги защитят от убийство в нощта след великденска вечеря с трите им пораснали деца.
Но дали децата са искрено съсипани от тази новина? Кетрин, Дан и Джейна ще наследят милиони след смъртта на родителите си. Освен това те никога не са били щастливо семейство заради вечно недоволния баща и пренебрегващата ги майка. Последната им вечеря заедно също е минала ужасно. Дали тогава е бил някой от тримата, а бившата гледачка е решила да го прикрива? Или в онази нощ се е промъкнал външен човек с най-лоши намерения? Трябва да е било така. В края на краищата, ако някой от братята и сестрите ви беше психопат, щяхте да знаете.
Прочетете откъс от романа при нас.
Веднага щом Рейес и Бар пристигат, рецепционистката на „Темпъл Блек“ ги насочва към кабинета на Уолтър. Темпъл изглежда така, сякаш нещо го измъчва.
– Какво е станало? – пита Рейес, след като двамата с Бар сядат срещу адвоката.
Уолтър въздъхва уморено и казва:
– Преди два-три месеца помолих младшата си сътрудничка Джанет Шевчук да ревизира завещанията на Фред и Шийла Мъртън. Не бяха преглеждали завещанията си от пет години. Обикновено на такъв интервал се преразглеждат.
– Продължавайте – подканя го Рейес.
– Вчера Роуз Кътър дойде, за да обсъдим завещанието. И нещо ме смути.
– Какво?
Уолтър поклаща глава.
– Не знам. Нещо не беше наред. Просто не повярвах, че не знае нищо.
Той замислено прехапва устната си.
– Оттогава нямам мира. После направих проверка и установих, че Джанет и Роуз са били състудентки.
– И ви хрумна, че сигурно се познават и че Джанет може би е казала на Роуз за завещанието? – пита Рейес.
Уолтър кимва унило.
– Помислих си, че може би е по-добре вие да я попитате.
Пулсът на Рейес се ускорява.
– Да поговорим с нея тогава.
– Сега ще я извикам – казва Уолтър и става от бюрото си.
Няколко минути по-късно се връща в кабинета си заедно с млада жена. Облечена е в сив костюм, а русата ѝ коса е вързана на конска опашка. Уолтър ѝ предлага стол, тя сяда нервно, а той представя детективите. Когато Джанет Шевчук разбира, че са от полицията, видимо се сепва. Рейес ѝ обяснява, че разследват убийството на съпрузите Мъртън, и тя започва да трепери.
– Разбрахме, че сте запозната със завещанията на съпрузите Мъртън.
Адвокатката се изчервява виновно. Той чака.
– Аз ги ревизирах – признава тя и се изчервява още повече.
– Познавате ли Роуз Кътър? – пита Рейес.
Младата жена преглъща и примигва.
– Бяхме състудентки.
– Разбирам – отвръща Рейес. Адвокатката поглежда плахо шефа си. Изглежда така, сякаш всеки миг ще се разплаче. – И сте ѝ казали, че е включена в завещанието на Фред Мъртън.
Тя избухва в плач. Уолтър ѝ подава кърпичка от кутията върху бюрото си. Изчакват Джанет да се успокои. Накрая тя успява да каже:
– Знам, че наруших поверителността. Не трябваше да казвам нищо.
На лицето ѝ е изписано страдание.
– Но Роуз също е адвокат – нямаше да каже нищо. Не мислех, че ще навредя на някого.
Поглежда ги смутено.
– Откъде можех да знам, че ще бъдат убити?
– И кога казахте на Роуз за наследството? – пита Рейес.
– Преди около два месеца. Много се изненадах, когато видях името ѝ в завещанието. Не ѝ казах. Изобщо нямах намерение да ѝ казвам. Само че една вечер излязохме и аз прекалих с виното.
Рейес поглежда крадешком към Уолтър, чието лице прилича на гръмоносен облак.
– След убийствата Роуз помоли ли ви да не признавате, че сте ѝ казали? – пита Рейес.
– Не. Не се наложи – отвръща Джанет нещастно. – И двете знаехме, че ако се разбере, това ще съсипе кариерата ми.
Младата жена вдига поглед към тях и пита:
– Нали не мислите, че тя го е извършила?
Роуз стои пред къщата на майка си. Елън ѝ звъня по телефона, но Роуз не вдигна. Не иска да говори с нея, но знае, че трябва да го направи. Натиска звънеца.
Майка ѝ отваря вратата видимо притеснена.
– Добре че дойде. Опитвах се да се свържа с теб.
– Знам, но бях заета – лъже Роуз.
– Полицаите бяха тук – казва майка ѝ.
– Какво?
– Във връзка с убийството на Фред и Шийла.
– За какво говориш, по дяволите? – пита Роуз изумено. Влиза в дневната заедно с майка си и вижда, че Елън си е сипала чаша вино. Когато майка ѝ разказва какво се е случило, Роуз започва още повече да се притеснява.
– Само защото знаех, че Фред е имал намерение да промени завещанието си и да остави половината от имуществото си на Одри, те имаха наглостта да предположат, че аз съм го извършила, за да защитя интересите ти. Аз дори не знаех, че си включена в завещанието! Питаха ме дали имам алиби.
– Това не може да е истина – възмущава се Роуз и сяда до майка си.
– За щастие, Барбара беше тук цяла нощ.
Елън се обръща към дъщеря си и добавя:
– Питаха и за теб. Казах им, че дори не си знаела, че Фред е твой баща, и че си научила едва след смъртта му. Не си знаела и за завещанието.
Роуз си спомня с неприязън как детективите я разпитваха за убийството.
– След великденската вечеря в дома ти се прибрах и си легнах – казва Роуз. – Нямам алиби.
Усеща как ѝ се вие свят.
Майка ѝ се опитва да я успокои.
– На твое място не бих се тревожила. Няма как да те заподозрат. Ти не си знаела нищо. Говори ли вече с Кетрин?
Но Роуз не я слуша. Стомахът ѝ се е свил на топка. Тя вдига поглед към майка си и казва:
– Трябва да ти призная нещо.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q2 при завършване на поръчката си.
