„Royalteen: Наследникът“ от Ранди Фюлехауг и Анне Гюн Халворшен (изд. „Книги за всички“, преводач: Владимира Старирадева) е хитов роман, вдъхновил филма на Netflix; една съвременна приказка за най-обикновено момиче, което спечелва принца.
Когато принц Карл Юхан, наричан Кале от приятелите си, и новодошлата в последния гимназиален клас Лена започват да развиват топли чувства един към друг, Лена е очарована, но и скептична поради ред причини. Принцът на купона Кале е постоянен герой в таблоидите и клюкарските блогове, един от които е воден анонимно от самата Лена, докато това не е разкрито. Тя болезнено осъзнава, че връзката й с бъдещия крал може да постави и двамата в невъзможна ситуация, защото не е казала на Кале или на когото и да било за своята още по-голяма тайна, която е и причината да се премести от родния си град.
Прочетете откъс от романа при нас.
Звукът на мощен двигател изкара Лена от мислите й. Обърна се към прозореца и видя лъскав черен автомобил, който спря пред входа на училището. Нищо не се виждаше през затъмнените стъкла. Мъж в цивилни дрехи и слушалка в едното ухо излезе откъм шофьорското място. Застана и се огледа наоколо в продължение на няколко секунди, след което направи знак към колата. Двете задни врати се отвориха почти едновременно. Оттам излязоха престолонаследникът принц Карл Юхан и принцеса Маргрете. Струваше й се, че гледа всичко на филм. Той беше облечен в син колежански пуловер, дънки и бели маратонки. Тя носеше бежова пола до коленете и блуза на цветя. Беше обута със сандали. И двамата имаха тен и бяха с по-светла коса, отколкото си спомняше. Разговаряха усмихнато, като че ли продължаваха тема, която бяха водили в колата. Не можеше да спре да ги гледа. Чувстваше се като някоя селянка. Беше истинска лудост да види как кралските близнаци слизат от кола като обикновени хора, след като ги беше виждала толкова пъти да махат от балкона на двореца по телевизията.
Няколко секунди по-късно се появиха на вратата.
– Извините за закъснението – обърна се принцеса Маргрете към учителя. – Кале е виновен. Перчемът му не се оформя от само себе си.
– Няма нищо – каза Уве.
Учителят се усмихна.
– Заповядайте, сядайте. Добре дошли на всички в новата учебна година!
Маргрете седна чевръсто на първия ред и прегърна едно след друго момичетата от двете й страни. Принц Карл Юхан продължи бавно към задните редици. Господи, нали не идваше насам? Лена се взираше в чина и вече съжаляваше, че е седнала до свободно място. О, не. С периферното си зрение видя, че той седна до нея. Усети, че я гледа. За щастие, учителят започна веднага да говори. Гледаше сковано напред, докато той преглеждаше годишното разписание на хуманитарните предмети.
– Здравей! Ти си нова в класа, нали?
Звънецът би и всички останали станаха, за да излязат в междучасие. Но престолонаследникът на Норвегия продължаваше да седи на стола и да я гледа. Тя се обърна към него и се опита да се усмихне възможно най-непринудено и естествено.
– Дам. А ти?
О, боже, усещаше, че се изчервява. Какъв жалък опит да се пошегува.
За щастие, той се усмихна.
– Кале – представи се той и протегна ръка.
– Лена – отвърна тя.
– Приятно ми е да се запознаем, Лене. Не смеех да се надявам, че ще имаме нови хора последната година.
– Лена – изстреля тя.
– Хм?
– Казвам се Лена, с а накрая.
Досега не беше забелязала колко са сини очите му.
– Както казах, приятно ми е да се запознаем.
Той метна раницата си през рамо и тръгна. Тя прилепи ръце към топлите си червени бузи.
Разопакова сандвича си. От него се разнесе мирис на скумрия и домати. Отхапвайки, й просветна, че като нова е направила грешка. Беше избрала неподходяща пейка – на прекалено видимо място. Дъвчеше бързо, трябваше да се постарае да приключи по-скоро, за да намери убежище. Самотата всъщност вече не я тормозеше. Ставаше неприятно, когато хората започнеха да те зяпат.
– Наистина ли ядеш това?
Тя подскочи. Не го беше забелязала. Вдигна глава и видя принца на няколко метра от себе си. Огледа се, за да е сигурна, че наистина говореше на нея.
– Кое?
– Това там – каза той и се приближи. – Кървава риба от самолетна катастрофа. Не мислех, че някой яде такова нещо!
Лицето му беше изкривено в гримаса. Самотата и тъгата й изведнъж преминаха в кипящ, освобождаващ яд. What the fuck? Беше дошъл при нея, за да й каже, че храната й е гадна ли? Да не казваш пфу за чуждата храна, беше част от елементарното възпитание, което особено той би трябвало да притежава. Скумрията в доматен сос не беше ли достатъчно добра за кралските особи?
Погледна го изпод вежди.
– Вярно е, че приемам омега-3, калций и витамин Д, – рече тя. – И вероятно това ще ми помогне да живея по-дълго от теб.
– Да, да. Жалко, че ще трябва да живееш сама в колиба, далеч от други хора, тъй като никой няма да издържи да бъде около теб.
Тя демонстративно налапа остатъка от сандвича. Продължи да го гледа в очите, докато дъвчеше спокойно и накрая се облиза, за да подчертае колко е било вкусно. Изчака с отговора, докато не приключи с храненето. Тя, за разлика от него, имаше обноски.
– Ще ми е много уютно даже в колибата. Ти пък ще можеш да си седиш в двореца и да се наслаждаваш на торти и… руски хайвер!
Той се засмя.
– Всъщност никога не съм опитвал руски хайвер. Със сигурност обаче не би ми харесал. Мразя морска храна – той се разтърси, все едно получаваше гърч.
Лена се опита да не подбели очи.
– Мразиш морска храна? На колко си? На шест?
– Почти. На шестнадесет.
– Е, нямате ли готвач вкъщи? Нямате ли изискани обеди с други кралски особи? Какво ти сервират, когато в менюто има риба или ракообразни? Пица „Грандиоза“?
Думите се изливаха от нея, като че ли след две години отново можеше да говори свободно. Усети това, докато чуваше собствения си глас, който не беше съвсем неин, но беше невъзможно да спре. Боже, колко хубаво беше усещането да бъде… отново нахакана. И без това той явно добре го понасяше. Нали беше принц. И то не какъв да е принц, а самият скандален принц.
Спомни си за неговите снимки, които бяха навсякъде след Хелоуин миналата година. Престолонаследникът Карл Юхан с панталони с провиснало дъно, с оувърсайз тениска с надпис „NAV“, със златен ланец около врата и… – това вече беше уязвима гледка – с боядисано в черно лице. На следващия ден се появи видео на престолонаследника как рапира на сцена. Вероятно е бил много пиян. Или напушен. Във всеки случай беше ужасно за слушане. Не можеше да прецени кое е по-лошо: че излизаше, че е расист, или че нямаше капка усет за ритъм. Тогава в Хортен, а вероятно и в цялата страна, нямаше някой, който да не говори за норвежкия престолонаследник, който си беше боядисал лицето черно. Лена следеше реакциите в нета. Тогава седеше сама и си мечтаеше да има с кого да обсъди скандала. Трябваше да признае, че й се прииска да напише нещо в Нюз по темата, въпреки че беше минала вече цяла година.
– Кралска „Грандиоза“ е най-доброто – отбеляза Кале ведро.
Изведнъж дойде съвсем близо и се надвеси над нея. Какво се случваше? Толкова се приближи, че усещаше аромата на сапун и мъжки парфюм. Той избърса с пръст ъгълчето на устата й.
– Така – заяви той, – сега можеш да влезеш в час без доматен сос по лицето.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q3 при завършване на поръчката си.
