Има ли шанс „вятърът на промяната“ отново да задуха в Русия? Вижте как си представя недалечното ѝ бъдеще Борис Акунин в новата си повест „Адвокат на Демона“ (изд. „Еднорог“, преводач: Денис Коробко).
Какво ще се случи с Русия, ако нейният несменяем национален лидер „излезе от строя“? По време на телевизионно участие президентът получава удар и изпада в кома. Това поставя началото на капитален ремонт на цялата държава. А в този ремонт или нова Перестройка участие ще вземе и самият писател, който най-после може да се завърне в една Русия, където привидно вече се диша по-свободно.
Прочетете откъс от първата книга на Акунин, която не е публикувана в Русия.
ЯНДЕКС-НОВИНИ
- „Макдоналдс“ се завръща в Русия. Вече любимите на руснаците специалитети „пържена ряпа“, „девисил-пай“ и „Иван-чай-кола“ ще останат в менюто.
- Кирил Серебренников е назначен за артдиректор на Болшой театър. Първата постановка на маестрото ще бъде операта „Норма“ от Белини (либрето на Владимир Сорокин).
- Патриархът е благословил ръкополагането на жени. В РПЦ ще се появят митрополитки, епископки и дяконки.
- Северна Корея отказа да екстрадира Евгений Пригожин. Посолството на КНДР заяви, че той ще работи по професията си – като готвач в столовата на селскостопанската комуна „Зарята на Чучхе“.
– Борис, чувствате ли се като новия Солженицин? – извика журналистката. Издевателски въпрос, безцеремонно пъхната в лицето камера, обръщение към възрастен човек без бащино име (новият руски маниер) – всичко това ме вбесяваше, но бях превърнал в правило за себе си да не изразявам раздразнението си по време на общуване с пресата. Нали разговаряш не с грубияна или грубиянката, а с тяхната аудитория. Именно към нея и се обърнах, като скромен усмихнат ангел:
– Ама много ви моля, какъв Солженицин може да стане от мен. Когато говори пред депутатите от Думата, Александър Исаевич поучава, докато аз съм дошъл в свободна Русия, за да се уча от нея.
Развикаха се и другите репортери, бяха двадесетина души. Още не съм свикнал с толкова настървеното внимание на пресата. В Америка от време на време са ме канили в качеството ми на експерт в поредното предаване за удивителните – и също поредни – руски метаморфози. Докато тук репортерите се нахвърлиха върху мен още от летището, в деня на завръщането ми, и оттогава не ми даваха дъх да си поема.
– Извинете, ще е неудобно, ако закъснея – казах на всички. – Все пак става дума за народни избраници – е, най-малкото на теория.
Засмяха се. Вече бях наясно, че в Русия се отнасят иронично към Думата, независимо от всичките ѝ най-нови подвизи. Нали все пак депутатите са избирани при предишната власт, всички знаят как.
Уф. Отскубнах се.
Съпровождащият ме водеше по стълбището. Над него бе опънато дълго платнище – новият бяло-синьо-бял флаг, наскоро утвърден от депутатите, а на бялото се мъдреше лозунгът, който висеше навсякъде из Москва: „Искаме Капремонт!“
Кой би могъл да си помисли допреди три месеца, че всичко така ще се промени!
Предаваха досадната, многочасова „Пряка линия“ с Нацлидера. Той многословно отговаряше на нагласените предварително въпроси, като обикновено пускаше страшнички шегички, спечели си аплодисменти, като каза за американския президент, че „ако баба имаше нали знаете какво, тя щеше да е дядо“ – с една дума, всичко както обикновено. И изведнъж изцъкли очи, замляска с устни, замърмори нещо неразбираемо – и тупна от креслото на пода. Няколко секунди се виждаше как се лута охраната, после картината изчезна, и на фона на пейзажи от руската природа зазвуча „Валс-фантазия“ от Глинка.
Властителят на държавата беше получил удар – онова, което в предишни времена се е наричало „дамла“. Изпаднал беше в кома, от която така и не бе излязъл.
Разбира се, веднага се появи версията, че лидерът е отровен с някакво супертоксично вещество или облъчен с някакви тайнствени лъчи. За това кой го е направил имаше няколко теории. По-късно, след историята с Марковкин*, когато всички повярваха в американското всемогъщество, преобладаваща хипотеза стана „ръката на ЦРУ“, но по-скоро дъртият параноик не бе издържал многомесечния стрес на войната и бе пренатоварил нервната си система със стимулатори.
В първите дни всичко изглеждаше така, сякаш след загубата на капитана си държавният кораб нямаше да промени курса. Защото зад щурвала застана капитан, още по-страшен от предишния.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA23Q1 при завършване на поръчката си.
