Корея има дълга, завладяваща история – тя също е разделена нация. Южна Корея е развита демокрация, десетата по големина икономика и е дом на световноизвестна култура. Северна Корея се управлява от най-авторитарния режим в света, бедна страна в богат регион и е най-известна с култа към личността около управляващото семейство Ким. Но и двете Кореи споделят уникална обща история.
В книгата „Корея: Нова история на Севера и Юга“ (изд. „Труд“, преводач: Максим Майер) Виктор Ча и Рамон Пачеко Пардо черпят от десетилетия изследвания, за да изследват историята на съвременна Корея от края на 19. век, японската окупация и разделянето през Студената война до наши дни. Една малка страна, попаднала сред най-големите световни сили – включително Китай, Япония, Русия и Съединените щати – съдбата на Корея е тясно свързана с нейната география и силата на нейното ръководство и общество. Тази изчерпателна история хвърля светлина върху развиващите се идентичности на двете Кореи, обяснявайки острите различия между Севера и Юга и перспективите за обединение.
Предлагаме ви откъс от книгата.
******
Обединението в променящия се регионален контекст
Историята на Корейския полуостров в книгата подчертава как вихрушката от външни сили често е определяла съдбата на корейците. Няма да е така с обединението. Независимо как и кога ще се осъществи, то ще бъде ключовото събитие на века за Азия. В международните отношения няма нищо по-значимо от това, когато се променят границите, умират стари и се раждат нови държави. Корейското обединение ще оформи външната среда, а няма да бъде формирано от външната среда. В този смисъл регионалните сили по-скоро ще реагират на корейското обединение, вместо да се опитват да го ръководят. Разбира се, всички те ще се стремят да му влияят, но малцина биха помислили да му се противопоставят.
Позицията на Съединените щати е ясна. Те подкрепят обединена Корея, която е цялостна и свободна. Тази заявена позиция датира от времето на администрацията на Джордж У. Буш и оттогава се прилага последователно. Съединените щати ще бъдат основен поддръжник на процеса на обединение, като предоставят икономическа помощ, политическа подкрепа и подпомогнат сигурността (например чрез премахване на ядрените оръжия от Северна Корея и предоставяне на външни гаранции за сигурност). Те ще подкрепят силно нуждите на обединена Корея пред ООН, Световната банка, МВФ и други международни институции. Алиансът най-вероятно ще остане непокътнат след обединението, въпреки че може да изглежда различно, защото сухопътните войски на САЩ вероятно ще напуснат Корея и ще бъдат заменени от предимно въздушно и военноморско присъствие. САЩ биха искали силни съюзи с Япония и Корея – двата им ключови съюзници – като ядро на позицията им в Азия.
Обединена Корея би видяла предимство в поддържането на съюза предвид геополитическата ситуация – обединена Корея, вероятно демократична, би имала обща сухопътна граница с Китай и Русия, два нелиберални режима. Дори като държава с население, което се доближава до размера на Япония, Корея все още ще бъде малка пред континенталните си съседи. Освен това историята показва, че държави с различни типове режими, които имат обща граница, често страдат от спирала на несигурност. Бъдещата граница между Китай и обединена Корея може да не прилича на демилитаризираната зона, но със сигурност ще бъде по-укрепена от тази между САЩ и Канада (например). Същото вероятно ще се случи и с границата с Русия. Трябва да се отбележи, че необходимостта от подкрепата на Щатите за бъдещето на Корея като цяло е гледна точка, подкрепяна и от леви, и от десни. През 2000 г. севернокорейският лидер Ким Чен Ир според сведения е казал на Ким Де Чун, че присъствието на САЩ ще бъде от решаващо значение за Корея и след обединението.
Често се предполага, че Япония ще се противопостави на обединението на Корея. Опасенията за възраждащ се национализъм в обединена Корея, насочен срещу бившия й колонизатор, подхранват това мнение. Но ние смятаме, че това е недалновидно мислене. Първо, в интерес на Япония, както и на всички регионални сили, е обединена Корея да бъде приятелски настроена към нея. Ако Япония се противопостави на обединението или го възпрепятства, това почти сигурно ще гарантира, че обединена Корея ще гледа на Япония като на враг. Следователно Япония трябва да се стреми да подкрепя и да се сближава с новосъздадената държава, а не да я антагонизира. Второ, икономическият потенциал на обединена Корея би предоставил големи възможности за Япония; подобно на САЩ, гласът на Токио в международните финансови институции би бил подкрепящ и положителен по отношение на обединението. Трето, Япония най-вероятно ще подкрепи хуманитарната помощ, нужна за процеса на обединение. По традиция Япония е един от двата най-големи дарители на храна за Северна Корея по време на глада през 90-те години на миналия век чрез Световната програма за прехрана (другият „донор“ е САЩ). Четвърто, разходите за Токио, свързани със запазването на статуквото при севернокорейските ядрени опити и стотиците балистични ракети, насочени към Япония, са неприемливо високи. Всъщност японските дипломати великодушно призовават колегите си от САЩ и Южна Корея да проведат по-сериозни дискусии за непредвидените ситуации при обединението, като дори не искат те да участват в тях поради чувствителността на Юга. И накрая, едно обединено корейско правителство би било длъжно да предостави възможно най-много информация за случаите на северно-корейски отвличания на японски граждани от 70-те години на миналия век. Решаването на този важен политически въпрос, който е свързан и с правата на човека, би допринесло в голяма степен за изграждането на добронамереност в двустранните отношения.
По традиция Русия е съюзник на Северна Корея и президентът Владимир Путин полагаше усилия да изгради лично доверие с бившия лидер Ким Чен Ир. Отношенията станаха по-отчуждени при Ким Чен Ун след поредицата от ракетни и ядрени опити при неговото управление. Напоследък обаче войната в Украйна и лошото състояние на отношенията със Запада карат Москва да се сближи с триъгълника на подкрепа Китай – Северна Корея – Русия. Това кара Русия да отказва да подкрепи резолюциите на Съвета за сигурност на ООН срещу севернокорейските балистични и ядрени опити, докато преди време ги подкрепяше. Вероятно в замяна на това Северна Корея, както се съобщава, помага за въоръжаването на Русия с боеприпаси за войната в Украйна и е една от първите страни, които признаха завоеванията на Русия в региона на Донбас.
Въпреки това е вероятно Русия да подкрепи обединението на полуострова в рамките на Юга. Противопоставянето или блокирането на обединението не би имало тактически смисъл, тъй като би осигурило враждебни отношения с обединена Корея. Възможно е в Русия да има хора, които виждат полза за мира от прекратяването на разрастващите се и неудържими програми за балистични ракети и ядрени оръжия, за чието създаване някога са помогнали. Въпреки това преобладаващата причина, поради която Русия би подкрепила този процес, е тази, която я мотивира вече повече от век – икономическите възможности, които предоставя Корейският полуостров, служещ като сухопътен мост, свързващ руските енергийни ресурси с Източна Азия. Русия би подкрепила обновяването и разширяването на железопътната инфраструктура в Северна Корея. Вероятно ще подкрепи и стандартизирането на ширината на жп релсите между двете страни. Москва може също така да се стреми към споразумения за сътрудничество в областта на топловодните пристанища, които да є осигурят целогодишен морски достъп до Тихия океан. Обединена Корея би донесла и стратегически разходи, понеже след изчезването на севернокорейската буферна държава американското военно присъствие ще е в съседство с руската територия, но един урок от съвременната история на руското взаимодействие на Корейския полуостров е непрестанното търсене на икономически възможности. Обединението би трябвало да осигури това на Москва по начин, който надделява над всякакви опасения за сигурността.
Единствената страна, която може да не подкрепи корейското обединение, е Китай. Макар че в Китай текат оживени вътрешни дебати къде са неговите интереси на полуострова, Пекин не изглежда да подкрепя активни дискусии с която и да е страна за това как да се подготви за внезапна промяна. Чистата оценка на Китай е, че стратегическите разходи от обединението на полуострова надхвърлят потенциалните ползи. Мнозинството от китайските експерти по Корея винаги са смятали, че Северна Корея, независимо от това колко безкомпромисен и труден е режимът в Пхенян, представлява стратегически буфер срещу “железния триъгълник” САЩ – Япония – Южна Корея и трудно биха приели разпадането му. Затова Пекин защитава интересите на Северна Корея по време на двете смени на ръководството през 1994 г. и 2012 г., като предупреждава другите да не се намесват. Докато Си Дзинпин първоначално е хладен към Ким Чен Ун по време на първото половин десетилетие от управлението на Ким, от 2018 г. Си заема по-активна позиция за изграждане на отношения в отговор на усилията на Тръмп за дипломатическа среща на върха с Ким. Макар че Пекин отговаря на молбите на САЩ за помощ в отношенията с младшия му съюзник с твърдения, че няма контрол върху Северна Корея, очевидно Пекин има по-голямо влияние от другите и би искал това да остане така.
Макар че обединението би предоставило бъдещи икономически възможности, Китай е единствената държава в региона, която днес извлича икономически ползи от Северна Корея. От 2009 г. насам Китай е сключил редица споразумения, които му позволяват да добива минерали, въглища и други ресурси от Севера на цени, по-ниски от пазарните, за да извлече ползи за две провинции – Дзилин и Ляонин. Ако Корея се обедини, Китай може да изгуби тези споразумения (или те да бъдат изцяло предоговорени при по-неизгодни условия).
Що се отнася до въпросите на националната сигурност, сдържаността на Китай по отношение на ракетните изпитания на Северна Корея през 2022 г. и разработването на ядрени оръжия подсказва, че не вижда сериозни заплахи за сигурността и следователно ползите от премахването им няма да го мотивират. Нещо повече, прекратяването на заплахата от Северна Корея би предоставило възможност на Съединените щати да консолидират позициите си със съюзниците си в Източна Азия, да премахнат от военното си планиране непредвидените обстоятелства, свързани със Северна Корея, и така биха могли да се съсредоточат само върху едно голямо регионално непредвидено обстоятелство в Тайван, вероятно със засилено въздушно и военно- морско присъствие на Корейския полуостров.
Тези геостратегически рискове за Китай не са неизбежни, а споразуменията за сигурност, основани на повече сътрудничество, могат да бъдат управлявани чрез засилен регионален диалог преди началото на процеса по обединение. Но вече две десетилетия Китай не желае да участва в такива разговори на официално или експертно ниво, въпреки многобройните искания от страна на Съединените щати и Южна Корея. Всъщност както консервативните, така и прогресивните правителства в Южна Корея се стремят към тристранен стратегически диалог САЩ – Китай – Южна Корея по въпросите на обединението, в който Китай не се съгласява да участва. Остава да се надяваме, че при засилен диалог между Южна Корея, Съединените щати и Китай партийните лидери на Пекин няма да гледат на обединена Корея като на геостратегически риск.
Пътят към обединена Корея несъмнено ще носи рискове и вероятно ще претърпи неуспехи, но в крайна сметка ще представлява прелом в политиката, сигурността и икономиката на Източна Азия. В сравнение с миналото си, обединеният Корейски полуостров ще бъде по-слабо повлиян от външни сили и в по-голяма степен ще бъде създател и инкубатор на промени. С население, което със сигурност ще надхвърли 100 млн. души, това ще бъде държава със значителен размер и човешки капитал. Тя ще генерира ползи за сигурността на корейците и на региона, тъй като напрежението на разделения полуостров ще се разсее, и ще бъде една по-силна във военно отношение Корея. Благодарение на икономическата си интеграция двете Кореи ще разполагат с капитал, технологии, работна ръка и двигатели, които ще генерират растеж и печалба за всички в региона. Външните сили, които имат интерес към Корея – САЩ, Япония, Китай и Русия – и които някога са определяли съдбата на Корея, ще се стремят да изградят добри отношения с новото образувание, предвид критичната му геостратегическа позиция и икономическите му перспективи. Всъщност една обединена Корея ще постави началото на нова история за корейците и за всички хора в региона.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
